Коренно различни сигнали в рамките на един ден изпратиха интервю на чешкия премиер Андрей Бабиш пред своя вестник ”Лидове Новини” и информация от правителствената пресслужба за телефонен разговор между него и Бойко Борисов. Единствената прилика в двете информации е темата – продажбата на ЧЕЗ-България. Заради тази сделка оставка подаде българската министърка на енергетиката Теменужка Петкова, която заяви, че познава от много години собствениците на малката и непозната компания „Инерком”. Именно тя купува активите на ЧЕЗ у нас.  Премиерът Бойко Борисов пък нареди сделката да бъде щателно проверена.

Един шокиран премиер…

Управата на чешката енергийна компания ЧЕЗ да обясни на Надзорния ѝ съвет продажбата на своите активи в България, призовава Бабиш в интервюто. „Шокиран съм от това, което се случва в България(…) Изобщо не разбирам цялата ситуация. Г-н изпълнителният директор на ЧЕЗ (Даниел Бенеш – б.ред.) би трябва да обясни на Надзорния съвет какво става”, казва пред вестника Бабиш.

По думите му Бенеш го е уверил в самото начало, че това е прозрачен процес с известен контрагент. Развитието на ситуацията обаче хвърляло негативна светлина. Бабиш посочи още, че ЧЕЗ не е 100-процентово държавна фирма и Чехия няма пълен контрол върху нея (Министерството на финансите има 70-процентов дял – б.ред). „Знаете, че е в миналото се опитахме да предотвратим продажбата на апартаменти на ЧЕЗ в Писнице (до Прага) и проблемите за наемателите им. ЧЕЗ не ни зачете. Малко или много това дружество прави каквото си иска. ЧЕЗ е държава в държавата”, казва още Бабиш.

…и един загрижен премиер

Според информацията от „Дондуков” 1, Борисов е поискал от Бабиш информацията, с която чешкото правителство разполага по сделката за бизнеса на ЧЕЗ у нас. Тя ще бъде предоставена на компетентните органи. „Борисов изрази загриженост от намеренията на дружеството, в което чешката държава притежава 63%, да продаде активите си на компания, която не се е доказала на пазара. Борисов посочи, че ЧЕЗ България е част от системата за национална сигурност на страната и сделката, извършена без необходимата прозрачност, предизвиква основателна тревога”, пишат от правителствената пресслужба.

Те цитират Бабиш, който в телефонния разговор заявил, че е бил уверен от Надзорния съвет на дружеството, че продажбата е напълно законосъобразна и не представлява риск за никоя от страните, като са били извършени проверки на купувача и на произхода на парите му. Вестник „Лидове новини“ твърди още, че въпреки уверенията на Българската банка за развитие, че няма отношение към изненадващата покупка на ЧЕЗ-България от неизвестната до момента фирма „Инерком”, представители на чешката електрическа компания твърдят, че именно държавната финансова институция ще рефинансира многомилионен кредит на дружеството към Европейската банка за възстановяване и развитие.

В публикацията се изброяват източниците на финансиране, чрез които „Инерком” са събрали над 320-те милиона евро за активите на ЧЕЗ. До момента собственичката на компанията-купувач Гинка Върбакова в няколко интервюта заявява, че ще разчита на банка с висок кредитен рейтинг и няма да ползва заеми от офшорни фирми. От Българската банка за развитие обявиха още на 15 февруари, че не са издавали банкови гаранции.

Съвсем друго обаче се разбира от думите на говорителя на ЧЕЗ Ладислав Крших пред чешкото издание: „Имаме писмо от Българската банка за развитие, в което декларират, че подкрепят Инерком за рефинансирането на заема към ЕБВР. Преди официалното подписване на договора не може да искаме официално потвърждение – сделката беше подписана в петък”.

Става дума за заем от 116 млн. евро от 2016 г. за 7-годишен срок, като има информации, че клауза по договора прави задължението предсрочно изискуемо при продажба на ЧЕЗ-България на нестратегически инвеститор. До момента няма яснота дали това задължение трябва да бъде върнато веднага. „Лидове Новини” твърди, че ББР ще трябва да осигури 65 млн. евро за рефинансиране.

Други банкови гаранции са дошли от „Уникредит Булбанк” (180 млн. евро) и „Първа инвестиционна банка” (80 млн. евро). Според чешката медия финансиране е дошло от две офшорни компании, „Глобъл Виктори Тръст” (100 млн. евро) и „Скор Трейд” (67 млн. евро). По-ранни публикации ги свързват с руско-грузинския бизнесмен Паата Зурабиевич Гамгонеишвили. Отделно от това българската фирма дава собствени средства от 20 млн. евро. Върбакова отрича да използва офшорен капитал, но и на този етап не е представила ясно схемата, по която ще се финансира сделката.