Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в интервю за предаването на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Водещ: Над 16 млрд. лева е дължимият към държавата ДДС от 2000-та година досега. Сумата е стряскаща, тези 16 млрд. са безвъзвратно загубени за българите. От НАП потвърдиха информацията, но отклониха поканата за участие. Каква е структурата на тези задължения, как са се натрупали през годините, какви тенденции очертават? Следва анализът на Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Красен Станчев: Първо, не съм съгласен, че са „безвъзвратно загубени“. Те са безвъзвратно загубени не за гражданите на България, а за правителството на България. Защото тези пари, които не са платени на правителството, са останали у гражданите на България, които и да са те.
Второ, не съм съгласен, че става дума за 16 млрд. От информацията от НАП е ясно, че това са търсени вземания от различни институции. Тоест вие имате, такава е природата на данъка, вие имате примерно фалит на „Кремиковци“. Затова защото „Кремиковци“ фалира, съответно БДЖ, „Булгаргаз“, НЕК, три пристанища – две дунавски и бургаското пристанище, те също не могат да си изплатят задълженията. Масата на несъстоятелността на „Кремиковци“, т.е. залогът по всички кредити, е продадена за 160 милиона, които са платени от новия собственик. Но всички останали вземания, които са някъде около 2 млрд., в крайна сметка са загубени за доставчиците, кредиторите и работниците на предприятието (те също са кредитори). Държавният бюджет също регистрира по-малко приходи от планираното (и не само по линия на ДДС).
Онова, което е ясно и интересно, е по-малката сума, която е малко под 6 млрд. лева на година. Те са загубени, това са установените несъбрани задължения. При другите 16 млрд., където са и тези 6, ние имаме няколко сметки една върху друга. Това са всичките, примерно, ако се върнем към „Кремиковци“, имате пет заявления, които са постъпили към съда по несъстоятелността на „Кремиковци“, и по този начин се получават тези големи цифри.
Ако разделите 6-те млрд на 17 години, ще получите 340 милиона загуба на бюджета за година. Това е реално установената загуба, както се разбира от съобщението на НАП.
340 милиона са сума доста по-малка от „загубите“ по обществени поръчки. „Загубите“ по обществени поръчки са средно около 500 милиона и това не са точно откраднати пари, а такива, които са неразумно или неточности в отчетите похарчени пари.
И тази сума много добре се проследява в изследванията на колегата Зорница Славова от Института за пазарна икономика. Тя за периода от 1998 до 2015 г. водеше годишен доклад за успехите и провалите на българското правителство, както те са установени в проверки на Сметната палата. Но неправилно разпределените за обществените поръчки средствата също не са загубени.
Защото, примерно, ако изпълнявате поръчка да кажем, за стадион в Долно Нанагорнище, където живеят 15 човека на моя възраст, няма как да използваме този стадион. Но така или иначе парите за построяването на стадиона – 3 милиона например – са похарчени. Тоест ние имаме нещо, което остава отново у населението, при т.нар. държавни и общински поръчки.
И последното, което ми прави впечатление, и то ми се струва много важно, голяма част от тези 6 млрд., т.е. почти 1,5 млрд. са за периода отпреди 2010 г., т.е. тука попадат няколко големи фалита. Единият вече го споменах, това е „Кремиковци“, другият са свързаните с „Кремиковци“ фалити, т.е. примерно на Бургаското пристанище, един друг голям фалит – на БГА „Балкан“. И тук попада и фалит на Оловно-цинковият комбинат в Кърджали.
Тези фалити са до голяма степен са вследствие на правителствена политика при участие на правителството като съсобственик в тези предприятия или неразумна приватизация.
И другото нещо, което ми прави впечатление, е, че относително голям е процентът на загубите, почти 1,1 млрд. през 2011 г., което означава, че това са парите, неизплатени от правителството към изпълнители на държавни поръчки, които бяха някъде около 2 млрд.
И те бяха забавени, отложени през 2009 г. И последното нещо, което ми прави впечатление, е, че от 2015 г. досега загубите намаляват повече от два пъти. През 2015 те са 654 милиона и половина почти, и през 2017-а – 271 милиона, което е доста малък процент от БВП.
Водещ: А защо не са потърсени тези пари или поне част от тях?
Красен Станчев: Напротив, те се търсят.
Водещ: Те се търсят, но не се намират.
Красен Станчев: Методиката, по която работи НАП, не оставя такава възможност да не се потърси заявена загуба. Но онова, което не се потърси, има два източника. Единият е заявка на трети институции. Тоест някой не си е платил данъците или някой не се е издължил някому и затова има жалба в съда, която търси несъстоятелността на този, който е фалирал. И второто е, че някъде по веригата някой е фалирал и всички останали не могат да се издължат примерно на НАП, съответно правят съответните заяви до НАП, така и иначе, ние не можем да се издължим, защото еди-кой си не се е издължил. И съответно НАП започва проверка. В тези средства, които се губят на година, примерно, в 2012 г. те са 740 милиона, вероятно имаме точно такива, ехо от предишни събития, от фалит на предприятия през 2009 и 2010 г. Другото, което е важно да се каже за тази динамика, е, че през 2012 г. загубите по линия на ДДС, така както са отчетени и са фиксирани като точна сума от НАП, са някъде 0,8-0,9 % от БВП. Докато през 2017 г. те са 0,27 % от БВП. Тоест те са намалели някъде около три пъти. Нещата се подобряват, ако това може да се каже.
Водещ: Ако това е оптимистичната нотка в нашия разговор.
Красен Станчев: Това излиза от тълкуването на числата.
Водещ: А може ли да се разбере какъв е процентът от дължимото ДДС на т.нар. фирми, които източват данък добавена стойност?
Красен Станчев: Природата на данъка е такава, че, пак ако се върнем към първото нещо, с което не бях съгласен, природата на данъка е такава, че той се плаща от серия фирми, които една на друга са доставчик, изпълнител, подизпълнител и най-накрая някой продава някакъв краен продукт, услуга или стока на някой краен потребител. Всъщност данъкът, ДДС е облагане на удоволствието, ако може така да се изразя, облагане на кефа от потреблението.
Водещ: А кой плаща за това удоволствие?
Красен Станчев: Кой плаща? Ами този, който го купува последен плаща данъка.
Водещ: Тоест пак гражданите.
Красен Станчев: Да. И тогава, когато в края на веригата вие имате усещане за несправедливост на своя данък, е възможно от фирмите да потърсят начин да разпределят, така да се каже, тежестта му в несъществуващи фирми. Какъв би трябвало да бъде процентът, ми е много трудно да кажа, но вероятно е някъде между една пета и една четвърт от несъбрания данък. Другото нещо, което е важно, е, че имаме загуби, които са по-съществени от да речем фиктивен износ, фиктивни декларации за износ и т.н., които няма начин да не стават със съучастието на данъчни служители. Така че структурата на НАП, начинът на проследяване на риска от не плащане на данъци би трябвало да позволява проследяване и на това. Но това е вече много трудно, защото става дума за свидетели, тоест двете страни по сделката са свидетели по нея, но нито едната от тях няма интерес да се разкрие информацията. Затова ако се прегледат исторически кои са най-големите уловени данъчни измами, а най-големите данъчни измами би трябвало да се категоризират според мен над 20 милиона лева, те всичките са с участие на данъчни служители. И тези данъчни служители, когато са разкрити, са наказани. Другото нещо, което става ясно от писмото на шефа на НАП, тя директно казва, че за голяма част те са относително малко от установените, значи 5,7 млрд. -5,8, хайде така да го кажем, да го закръглим, някъде около 400 милиона са онези, където нямат никакви активи, които могат да бъдат конфискувани за удовлетворяване на интереса на кредиторите, в това число и на данъчната служба като вид кредитор. Тоест процентът е относително малък. Ние имаме 400 милиона срещу 5,7 млрд. Тоест имаме, грубо казано, някъде около една чениринайсета част от цялата сума. Но аз предполагам, че тази сума е по-голяма. Тя би трябвало, предполагам, да е приблизително 20%.
Водещ: Да се тревожим или не чак толкова от това, че фирми длъжници са прехвърлени на социално слаби. Било то от български, ромски произход, все едно, чужденци, кипърци, т.н.?
Красен Станчев: Значи, винаги може и по-добре от предоставената информация, но е видно, че положението се подобрява. Тоест загубите по линия на ДДС намаляват, и то драстично. Както ви казах, от 2012 до 2017, тоест за пет-шест години намаляват три пъти. И това са установените загуби. Не онези, които се смятат по няколко пъти като искания на различни страни по сделките и съответно на последната институция, която решава споровете, примерно съда.
Водещ: Загубите намаляват, ама 16 млрд. са 16 млрд.
Красен Станчев: 16 млрд. е измислена цифра. В смисъл това е цифрата, която се търси, а не е тази, която реално не е внесена, реално не внесената е 6 млрд. Или 340 милион на година, или със 160 милиона по-малко от сумата, която се харчи безразборно по линия на обществени поръчки.
Водещ: Тоест имаме два канала на източване – единият кандидат е ДДС, а другият – обществените поръчки, така ли?
Красен Станчев: Сигурно има повече. Но аз не бих казал, че това е източване…
Водещ: Да, и митническите складове. Как забравих и митническите складове!
Красен Станчев: Да, но не бих казал, че това е източване. Все пак пари по някакъв начин остават в икономиката.
Водещ: Да, но остават в определен кръг хора, нали така?
Красен Станчев: Това е особеното разходите на държавния бюджет. Това, че отиват в държавния бюджет, не означава, че след това се разпределят до всички поравно. Това също трябва да се знае. То е като яденето на боровинки. Ако сте по-близо до планината, ядете (или берете и продавате) повече -боровинките са държавна собственост. Този, който е по-мил на правителството, взима повече отколкото е дал.
Водещ: Какво да кажем тези, дето не сме близо до боровинките!
Красен Станчев: Не. Това е шега, разбира се.
Водещ: Шега, но е истина.
Красен Станчев: Но наистина има основание за тревога, за претенции, за по-ефективна работа на данъчните. Но българските данъчни власти са едни от най-ефективните в ЕС и това се доказва от международните измерения на ефективността на данъчните, не от моите виждания по въпроса. Винаги може да се иска по-добро представяне, но трябва да се знае и, че в крайна сметка трагедията е по-малка, отколкото да речем злоупотребите или хайде, неправилното разпределение на обществени поръчки.
Водещ: Защо смятате, че е по-малка?
Красен Станчев: Защото сумата е по-малка. Нали? Ако там имаме средно по 500 милиона, като там динамиката е много подобна, между другото. Имате много силно неправилно разпределение на обществени поръчки по време на Тройната коалиция, малко след това и след 2013-2014 г. имаме отново увеличение, след 2015 г. вероятно намаляват, но имаше една промяна в Закона за Сметната палата, заради която е почти невъзможно проследяването на онова, което става след това. Така че е много трудно да се направи сравнение по двете линии – да речем не внесени или загуба на ДДС и нерационално, неразумно разпределение на средства по обществени поръчки.
Водещ: От тази справка на НАП ми прави впечатление, че вътре не се включва това ДДС, което пък изобщо не е декларирано?
Красен Станчев: То по някакъв начин не е декларирано, защото има законово основание затова.
Водещ: Ако е скрито?
Красен Станчев: Тогава, когато е скрито и има белези за скриване, т.е. ДДС-то се дължи от фирма от „Долно нанагорнище“ от човек на 80 г., едноличен търговец, по системата на НАП това би трябвало да свети като поне жълта или червена лампа и да се направи проверка. Така че тези неща, предполагам че са включени. Т.е., ако аз бих правил системата на оценка на риска от не плащане на данъци, аз бих включил някои такива критерии. В смисъл човек от „Долно нанагорнище“ без доходи, безработен и т.н., да дължи 20 милиона ДДС или дори 10 хиляди ДДС, тогава светва лампичката за проверка.
Водещ: Изпреварвате по някакъв начин въпроса ми, но ще ви го задам – какви мерки трябва д се предприемат? Какво диктува ситуацията?
Красен Станчев: В общи линии самото искане на „Боец“, предполагам, е било вече основание за проверка на методологията на оценка на риска и на търсене на начин на справяне с тази ситуация. Но пак казвам, това е доста трудно, защото става дума за икономика с нарастващи обеми. Примерно, преди 3 г. икономиката беше 80 милиарда лева, сега е 100 милиарда лева. За тези 3 г. не внасянето на ДДС като сума е намаляло два пъти съответно и рискът донякъде намалява два пъти. Следващото нещо, което е почти невъзможно за проверки, независимо в каква ситуация живеете, дали Швейцария или България, или Германия, или Дания, или ще бъде някъде другаде, е обстоятелството, че двете страни по сделката имат интерес да не разкриват информация тогава, когато участват данъчни. А основното, на което трябва да се обърне внимание, е мотивацията и възможното участие на служители на НАП в относително големи измами. Т.е. аз смятам, че и по сегашната методика на НАП няма такъв критерий. По-големите измами се разследват първи, по-малките се разследват по-нататък. Защото по-големите са свързани и с вътрешните проблеми.
Водещ: Възможно ли е в Министерството на финансите да не разполагат с тази информация, както са отговорили?
Красен Станчев: Да. Това не е работа на Министерството на финансите. И аз да бях министър на финансите, аз бих поставил шефката на НАП да се занимава с тези неща, защото аз имам прекалено много грижи на главата.