Директорът на Службата за външно разузнаване (СВР) на Руската федерация Сергей Наришкин определи случая с отравянето на бившия офицер на Главното разузнавателно управление (ГРУ) Сергей Скрипал като „гротескна провокация“ на спецслужбите на САЩ и Великобритания, предава TACC.

„Дори в гротескната провокация със Скрипал, грубо скалъпена от разузнавателните служби на Обединеното кралство и САЩ, някои европейски държави не бързат да следват Лондон и Вашингтон безразсъдно, а предпочитат да преценят какво се е случило“ ,заяви Наришкин в реч, изнесена на VII Московска конференция за международна сигурност.

Съгласно думите му, през последните години степента на конфронтация между Русия и САЩ се е повишила. „През изминалата година нивото на конфронтация нарасна навсякъде, особено между група държави от НАТО и Русия. Неотдавнашното експулсиране на дипломати от САЩ и „сателитните“ страни под абсолютно измислен и провокиран предлог, без да се вземат предвид нормите на международното право, е тъжно потвърждение на това“, изрази увереност директорът на СВР.

Той също така подчерта, че няма обективни причини за конфронтация между Русия и Запада, но въпреки това вече е възможно да се говори за завръщането на Студената война.
„Борбата срещу несъществуващата т.нар. руски заплаха е реална фиксирана идея в политиката на Вашингтон. Тя е достигнала такива размери и е придобила такива смешни черти, че вече може да се говори за завръщане на мрачните дни на Студената война. Причините за влошаването на отношенията не съществува, Студената война завърши, идеологическа конфронтация между Изток и Запад изчезна“, подчерта Наришкин.

„Още повече, че пред международната общност възникнаха напълно нови предизвикателства, като международния тероризъм, устойчиво развитие на екологичната сигурност. Отговор на тях може да бъде даден само с общи усилия, а да се направи това без участието на Русия, както и на Китай, Индия и Бразилия, е просто немислимо“, категоричен бе директорът на СВР. В тази връзка той призова за отказ от сила в междудържавните отношения, за да се предотврати нова Карибска криза. „Важно е да се спре безотговорната игра и да се откажем от сила в междудържавните отношения. Да не се стига до втора Карибска криза, когато пред нашите страни стои по-належаща задача за гарантиране благоденствието на хората и за свободното им развитие“, заключи Наришкин.

Карибската криза е най-острата международна криза в годините на Студената война, възникнала в отношенията между СССР и САЩ. Кризата започва на 14 октомври 1962 г., когато американското разузнаване информира тогавашния американския президент Джон Кенеди за наличието на стартови площадки на съветски атомни ракети на острова и завършва 13 дни по-късно на 28 октомври 1962 г., когато съветският лидер Никита Хрушчов обявява, че инсталациите ще бъдат демонтирани. Карибската криза, наричана също Кубинска криза, се смята за момента, в който е имало най-голям шанс за прерастване на Студената война в ядрена.