Скандал! Така най-предпазливо може да се опише вчерашното изказване на посланика на Руската федерация Олег Шчербак пред тълпа от стотина души, обединени главно от грубия си речник: речник, който не би си позволил нито един човек с поне минимално домашно възпитание, лична култура и уважение към страната си, коментира в „Дойче веле“ Катерина Блажевска.

Публично самоубийство

Всеки има право да протестира, но и носи лична морална отговорност за начина, по който се ползва от това право: дали го прави достойно или позорно. Партията „Единна Македония“ вчера явно реши да предприеме публично самоубийство, а за място на акта си избра улицата пред руското посолство в Скопие. Самоубийствено беше не толкова решението ѝ да протестира срещу експулсирането на руски дипломат от Македония (всеки има право на собствена позиция), колкото съпътстващата този протест канонада от най-гнусни обиди срещу премиера на Република Македония Зоран Заев и срещу стратегическите цели на държавата, които поддържат повече от 70% от гражданите.

Всеки нормален човек би очаквал, че на руския посланик ще му бъде крайно неприятно дори да надникне през прозореца си тъкмо в този момент – камо ли пък да излезе и да се възправи пред тълпата, бълваща подобна помия. Но действията му бързо разсеяха тази илюзия. Със спокойствието, характерно за руските гвардейци, и без изобщо да се тревожи, че легитимира един протест, който всъщност оспорва държавните приоритети на страната домакин, посланикът реши да одобри и дори да възнагради тази смрад от простащини и обиди. И „благодари на публиката за коментарите“.

Но за кои точно „коментари“?

Дали за онези, които описваха премиера на страната домакин на Шчербак като „психопат“ и „копеле“, а самата страна Македония като „окупирана от НАТО, която Русия трябва да освободи“? С публичната си благодарност за такива коментари (други просто нямаше) той всъщност удари държавен печат върху този вид „приятелско“ отношение към Русия. Поразително и тъжно… Наистина е разочароващо, ако една голяма страна като Русия в лицето на своя посланик смята, че стотина души пред руското посолство и още толкова сред праволинейните християнски братства са еталон за настроенията в Македония – а не двата милиона граждани, които искат да развиват културни, икономически, научни, искрени и приятелски отношения с руския народ, но в същото време отказват друг да им диктува в кои съюзи и алианси трябва да членува тяхната миролюбива страна.

Делегитимацията на Шчербак

Много трябва да е паднало самочувствието на Москва, след като тъкмо върху една такава вулгарна тълпа гради илюзиите и убежденията си за „база“, която легитимира и подкрепя руските интереси в Македония. Тълпа, в чието име посланикът вчера се делегитимира по крайно недостоен начин. Очевидно посребрелите коси невинаги са символ на мъдрост и дипломатически опит. Особено когато на техния собственик му липсват дипломатически такт, честност, достойнство и морал.

Не знам какво предвижда Виенската конвенция за такъв дипломатически гаф (мек и неподходящ израз за открита намеса във вътрешните работи на суверенна държава). Има компетентни институции, нека преценят дали и как трябва да постъпят. Много е вероятно обаче това да е умишлено: някой да се опитва да предизвика подобна реакция като повод за „окончателно преброяване“ и „затягане на редиците“ – кой гледа на Изток и кой на Запад.

Македония никому не е длъжна да обяснява и да оправдава своите държавни приоритети. Денят е 4 април – Денят на НАТО. Просто за разнообразие посланик Шчербак може примерно,да отиде и да се изкаже на дискусията „НАТО и ти“. Там няма да има обиди, а разумно обсъждане с участието на хора, които виждат бъдещето като градеж, а не като разрушаване на мостове. И които говорят не за окупация, а за приятелство, мир и сигурност.