Проф. Михаил Константинов, в интервю за обзора „Това е България” на Радио „Фокус”.

Водещ: Между партиите ДСБ, „Да, България“ и „Зелените“ бе създадено обединението „Демократична България”, което се обяви за опозиция на създадения от ГЕРБ, БСП и ДПС корупционен модел. Ще успее ли новата коалиция „да спука балона на ГЕРБ”, както се заканиха – питам анализатора проф. Михаил Константинов. На какво разчита новата формация?
Михаил Константинов: Ще се опитам да определя с количествени показатели това, на което разчита новата формация към този момент. Анализът показва, че тя може да разчита на 190 хиляди гласа, максимум 200, което прави между 5,5 и 6 процента от вота. И това ще донесе на новата формация вероятно 16 депутатски места. Така че както се казва, ако изборите са утре, това е резултатът на новата партия, което между другото не е малко, защото означава влизане в парламента. Ние помним, че на последните парламентарни избори в началото на миналата година 3 така наречени десни партии или партиите на градската десница се изхитриха да не влязат в парламента и трите да вземат по 3%. Сега доколкото разбирам поне две от тях се обединяват и в политически план могат да разчитат на тези депутати, които ви казах. Само че всеки, който иска да демонтира ГЕРБ, трябва да помни, че в този момент той монтира БСП. Махат се едните, слагат се другите. И освен това трябва да помислим, т.е. те да помислят, какво ще могат да направят със своите 16 депутата. Най-добрият случай биха могли да бъдат коалиционен партньор на една дясна партия, каквато всъщност е ГЕРБ в момента. Или да кажем дясно-центристка партия. Та колко министри ще имат от тази нова коалиция, какво влияние ще имат в управлението, това е вече въпрос на бъдещо развитие. Известен опит имаме от участието на Реформаторския блок в предпоследното правителство.
Водещ: Да припомним, че и Реформаторският блок също тръгна с анти-ГЕРБ реторика и още в нощта на изборите един от съпредседателите му, господин Божидар Лукарски, съвсем честно си призна, че са поизлъгали, за да спечелят гласове. Какъв е рискът сега да не се повтори същото?
Михаил Константинов: Ние нищо не знаем от това, което ще се случи. Затова бъдещето е интересно, защото не се е случило. И то ще бъде такова, каквото си го направим. Аз не знам, какво би се случило. Аз казвам какво е в момента, но отново нека да видим за какво става въпрос. Това ново формирование, което цели да обедини гласове на градската десница, вероятно се цели в този диапазон от 16 до 20 депутати. Все пак да напомня, че депутатите са 240, т.е. в някакъв момент те биха могли да вземат участие във властта като коалиционни партньори на ГЕРБ. Защото на мен не ми се иска да мисля изобщо, че те биха могли да бъдат коалиционни партньори на БСП, защото тогава защо се наричат десница или там „Демократична България“.
Водещ: Ако не допълнят за мандат бройката на ГЕРБ, оставят БСП да направи следващо правителство?
Михаил Константинов: Да, това ще стане. То е така. Значи, то е хубаво да казваме „демонтираме ГЕРБ“. Но монтираме БСП. Вижте, това не е непременно, да кажем, лошо. БСП е член на ПЕС, нормална европейска партия, надяваме се. Но когато искаме нещо, трябва да знаем, какво всъщност ще стане. Да не стане, както са казали китайците „внимавайте какво ще поискате, защото то може и да се случи“.
Водещ: Проф. Константинов, склонни сме да видим в тази формация екип на господин Иван Костов, само че трети вариант. Видяхме Синя коалиция, видяхме Реформаторски блок и сега на лице е „Демократична България“. Какви са шансовете пред този проект?
Михаил Константинов: В количествено отношение ги изброих тези шансове. Проектът има, бих казал, сериозни шансове за влизане в парламента. Но засега поне стабилно парламентарно присъствие, сериозно, каквото са първите две големи партии в момента, те нямат. В момента вижте какво е положението. Има две по-големи партии, това са ГЕРБ и БСП. И две по-малки, каквито са Патриотите и ДПС. Които като вторите са горе-долу на половината или на една трета от първите. Това е положението в момента. Към тях, примерно, ако падне господин Марешки, ако му се разпадне формацията или нещо се случи, тя би могла да бъде заета от тази коалиция, за която говорим. Ние не знаем, какво ще направи това, което беше на последните избори, което се нарече Реформаторски блок. Там, когато беше и „Глас народен“ и т.н., защото трите малки партии, които не влязоха на миналите избори, най-големи са тези, за които току-що споменах. Те имат около 3%. Вижте, това са малко абстрактни разсъждения, защото едни избори, ако има такива, ще бъдат след доста време при друга обстановка. Но това е общо-взето. Таванът на градската десница е 5-6-7-8 процента. Това са чисто, бих казал, автентично десните хора в България. Аз също симпатизирам лично на градската десница, друг е въпросът за кого гласувам.
Водещ: И още един въпрос стои – как ще се разшири основата на обединението „Демократична България“ с повече от три партии, след като те вече са си определили екип за управленска алтернатива? А това са хората, които ще бъдат в челата на листите, ще бъдат на избираеми места, т.е. хората, които трябва поне от 1-во до 12-то място да влязат в парламента, някои да станат министри. Каква би била логиката на други десни партии да се присъединят към тях? Нали ще прозвучи така – елате с избирателите си, със структурите си, с парите си и с идеите си, а пък ние всъщност ще станем депутати и министри. Съжалявам, но нито е дясно, нито е демократично.
Михаил Константинов: Вижте, аз не искам да давам свободни оценки, защото моята позиция е доста деликатна. Аз съм човекът, който вероятно, условно казано, ще обработва изборните резултати. Нали разбирате – т.е. аз не мога предварително да давам такива оценки за партиите от този тип. Аз казвам какви са числата в момента. Аз съм математик все пак, не е зле да говорите с по-известните социолози в България да видите, дали те ще потвърдят това, което аз казвам в момента. Най-вероятно е да го потвърдят. Т.е. ние в момента имаме картина, която между другото е стабилна. Настроенията в българското политическо пространство не са се променяли съществено от последните избори насам, т.е. близо една година, малко повече даже. Това е, което се случва в България. Една стабилност на предпочитанията. Което, за мен, е сравнително странно, защо цяла година нищо не е мръднало в тези нагласи, което разбира се не значи, че няма да има сривове или пък обратно – някои ще си покачат резултата. Просто партиите трябва да бъдат, бих казал, внимателни, за да не мислят, че рибата е хваната, докато рибата е в морето още. Това че подгряваме тигана, сипваме олио и го бъркаме, е хубаво, но все пак нека си знаем, че рибата стои далеч, плува в морето и ни гледа. Дали ще успеем да я хванем, е друг въпрос.
Водещ: Питам ви като десен човек, не като математик. Задава се въпросът: ще успеят ли от „Демократична България” да променят България, но според мен той не е актуален. Въпросът е, как ще ни убедят, че ще променят България?
Михаил Константинов: Е, точно това предстои да видим. Тука те са прави, разбира се, че корупцията е много тежък проблем за България, както впрочем не само за България, разбира се. Аз лично бих бил щастлив да видя и по-млади хора вътре, защото, когато виждаме, дето се казва, стари муцуни, там шансовете те много-много да се променят, не са големи.
Водещ: Ами, да, виждаме хора, които бяха репери и в Синята коалиция, и в Реформаторския блок, а сега са в Демократична България. Кое им е новото и различното, така и не е много ясно. Същите хора се повтарят. Какво всъщност те направиха досега?
Михаил Константинов: То затова е политическият пазар, различни стоки да се дадат там и избирателят да направи своя избор. За мен е хубаво, че т.нар. градска десница вече има избор. Защото десните хора бяха дълбоко обидени на това, което се случи на последните избори. 300 хиляди гласа, или по-скоро 295 хиляди гласа отидоха в тоалетната на последните избори. Там някой пусна водата и тия гласове отидоха, нищо не произведоха. Един депутат не произведоха. И сега надеждата на тия хора, които са и мои приятели, и т.н., да видят, че с техния избор нещо се получава. Дето се вика, да пожелаем успех на новите формации, а какво ще стане, зависи от техните политики. Има това нещо, че виждаме стари лица, това е факт. Аз лично бих бил щастлив да видя нови лица, но не винаги новите лица оправдават очакванията. Хайде, сега не искам да давам лоши примери, но няколко нови лица се появиха в западните демокрации и не всички от тях оправдаха това, което се очакваше. Сега в момента надеждите са към новия австрийски канцлер, който е многообещаваща фигура и аз искрено му желая успех. Още повече, че той ще поеме председателството от България. Дано там нещата тръгнат, но имаме и други примери, където очакванията бяха големи, ентусиазмът голям, но се видя, че не е точно така. Между впрочем това, което е критично важно в момента, е това, което ще се случи навън в близките няколко дни. Нещата почнаха да се успокояват за щастие.
Водещ: Ще бъде ли преодоляна кризата в Сирия според вас?
Михаил Константинов: Ще има бутафорни атаки, но няма да бъдат ударени руски военни обекти, което да предизвика войната. Разчитам на дипломацията, а вие знаете, че в ООН предстои ново заседание на Съвета за сигурност, а в Сирия пристига, което е много важно, група от Организацията за забрана на химическото оръжие. Която, както знаете, се произнесе и за случая във Великобритания. Между впрочем, тя се произнесе интересно. Да, потвърди се, че газът е „Новичок“, но в никакъв случай не се каза, къде е бил произведен. Това каза таза уважавана комисия за забрана на химическите оръжия. Същите тези висококласни специалисти, казвам го без всякаква ирония, са в Сирия. Техният доклад ще бъде изключително интересен. Между впрочем от чисто военна гледна точка, без да съм експерт, трябва да ви кажа, че хлорът е най-тъпото оръжие химическо възможно. Воюващите страни се отказаха от използването на хлор още през Първата световна война. Хлорът няма никакво военно значение. Разбира се, може да изтрепете цивилни хора с това нещо, но вие изобщо не можете да поразите бойната сила на противника сериозно с това, с подобно нещо. И естествено остава големият въпрос: кой е употребил хлор в Сирия. Защото за мен е абсолютно неясно, кой го е употребил, и ако си зададем въпроса, на кого това е изгодно, ще получим отговор, който мисля, че всеки от вашите слушатели може сам да си даде
Водещ: Проф. Константинов, на фона на събитията, на кризата в Сирия, на напрежението между Русия и Запада, как изглежда ферментацията на българското политическо пространство?
Михаил Константинов: Е, ние изглеждаме доста дребни, каквито сме, тъй като в момента е важно кой има военна сила. А дори една такава гигантска икономически държава, четвъртата икономика в света, като Германия няма никакво значение в този момент, тъй като тя е нищожна във военно отношение. Остават големите държави, първата и втората, които са се сдърпали в момента в Сирия. А българска армия, както знаете, няма. Добре е, че ще има консултативен съвет при президента, но той това, което може да вземе като решение, е по-скоро в каква посока нашите скромни въоръжени сили да се развиват и да бъдат използвани. Аз лично бих заложил на това, че трябва да развием стабилна морска защита на ниво катери, а също така да се купят високопроходими машини за сухопътната граница и хеликоптерен полк. Ние трябва да пазим граница от нахлуващи орди, това е нашата задача. Ние турската армия не можем да я спрем в обозримо бъдеще. Така че даже и това закупуване на тези самолети новите или поддръжката на МиГ-овете за мен, общо взето, не е съвсем смислено занимание. Освен, разбира се, нашето задължение за Еър полисинг към НАТО. Кажете ми, каква е ползата от дори добри изтребители. Представете си, че имаме 7-8 добри изтребителя в момента. Какво точно правим с тях? Ние не можем да спрем масирано въздушно нападение срещу страната, нито пък можем да борим мигрантите с този тип авиация. Така че ние се нуждаем от друг вид защита в момента.
Водещ: Тоест простичко казано, да си формулираме приоритетите и реалните задачи, и да ги степенуваме.
Михаил Константинов: Точно така.
Водещ: И това важи както за отбранителната способност, така и за политическата действителност.
Михаил Константинов: Абсолютно. И този път отговорните политици, ако имаме останали такива в България, трябва да демонстрират единство. Народът иска това да чуе. Аз просто говоря с много хора. Повярвайте ми, хора ме спират по улиците да ми казват какво мислят. И те точно това искат да видят. Хората знаят, че България е слаба в момента, но те искат да видят политиците обединени около някаква много проста идея – да защитим държавата. Защото съвсем скоро можем да се окажем отново не само под натиск, но аз ще го кажа буквално – нападнати. Ние трябва да знаем, какво правим при един или друг сценарий. Представете си на границата пристигат 100 хиляди души. Какво правим с тях? Това е страхотен въпрос, това е принципен въпрос. Употребяваме ли сила, предаваме ли се, какво правим? Това нещо трябва да решат българските политици и да го заявят ясно. Защото ако някой смята да пусне отново тези потоци от хора, той трябва да знае, каква ще бъде нашата реакция. Ето в Унгария хората казаха: ние ще пазим границата с цената на всичко. И ще я запазят. Ние трябва да кажем нещо подобно или обратно, да кажем, окей, няма да има граница, всеки да идва. Каквито глупости чухме преди три години от една ръководителка на голяма държава в Европа. Така че ето ги важните неща, които трябва да се кажат, за да е ясно, че българската армия ще изпълни своя върховен дълг – да опази българските граници.