На 24 април 2013 г. в публичното пространство полита новина. Заглавията са „Лиляна Павлова спаси бременна скарида“, а източник е специално направен заради нейната кандидатдепутатска кампания сайт. В новината се разказва за малчугана Жорко, който учил Павлова и колегата й от ГЕРБ Иван Портних да ловят скариди. „Още с първия замах увенчаха усилията си с успех. Те уловиха скарида, която по мнението на рибарите беше бременна. След кратък диспут между двамата благородството надделя и върнаха морския дар (!?! – б. а.) обратно в морето“. 14 месеца по-късно на брега пак има екшън. Зам.-министър, кмет и областен управител запретват крачоли, цопкат в морската вода, пълнят я в пластмасови чашки за еднократна употреба и пият. Целта е да докажат, че в морето няма хепатит А, каквато мълва се носи.

Особено живописен

е областният управител Иван Великов. Той е съчетал бяла фланелка, бял колан и тъмни дънки, навил е крачолите до колене – досущ застаряващ плажен плейбой, на когото тъкмо се е наложило да отпуши домашната канализация след прибирането вкъщи. Незначителна подробност е, че на 100 метра от мястото, на което той, Бранимир Ботев и Иван Портних (вече кмет) плакнат небцета, се намира плаж (варненският Офицерски), който със или без хепатит е постоянно затворен заради бактерии, фекалии и други подобни „морски дарове“.

На 22 февруари 2016 г. пак имаме новина. Този път на „доста високо ниво“. Направо си е страшна – премиерът Бойко Борисов бил заплашен с убийство, но за разлика от друг път (смъртта постоянно го дебне), посланието е в плик, с куршум, снимка и изрязани от вестници букви. „Когато касае мене, не коментирам тези неща, и детето се плаши“, заявява достолепният Борисов, непоклатим като дъб. Е, не е съвсем да не коментира: „Нито ми е за пръв, нито за последен път да получавам заплахи. Спирам обществени поръчки, уволнявам хора, които не си вършат работата“. Така става ясно, че е заплашен в стил „Агата Кристи“ и мафиотски сериал заради делничния му героизъм да гони лошите. Енигма до днес е дали той или друг чутовен ум край него вярват, че някой нормален българин се е хванал на тази история. Лош евродоклад, коалиционни драми (сменен министър -Тодор Танев), искане на ВиК фирмите за скок на водата, излезли наяве авоари от КТБ на политици… – това е информационният фон, при който „спонтанно“ се появява вестта за убийството на Борисов.

Цялата тази работа може да бъде толкова смешна, че направо да ви заболи корем – къде от забава, къде от друго. През август 2015 г. се развива

страховита история, в която са впрегнати правителство, църква,

Национален исторически музей, археолози, медии, разпространителска мрежа и де що има граждани, пърхащи край властта. На Плиска внезапно бликва кладенец, който се оказва с чудодейна вода от времето на Борис Покръстител. Борисов и министрите отиват там (всъщност бликнала, щото те отпуснали пари за реконструкция), а шефът на НИМ Божидар Димитров пръска премиера със светената вода. Той пък съответно полива с нея министрите. Вестник „Стандарт“ смята да раздава флакони с мистичната течност в павилионите „Лафка“. После обаче РЗИ изследва водата и се оказва, че е пълна с нитрати, фекалии и други „кладенчови дарове“. Начинанието пропада. „Имахме и имаме най-добри намерения нещо отпреди 1100 години да стане достъпно, да излезе над земята, да го виждат хората, да ходят туристи там. Само на 40 км магистрала са огромни курорти като Слънчев бряг, Варна… Стотинка няма да дам повече“, сърди са Борисов във финалния акорд на това представление. Но то е искрено – той или друг край него си е помислил, че така ще прослави туризма, историята, небето, морето и сините планини на България.

Миналата седмица министърът на вътрешните работи Валентин Радев и шефове на МВР се появиха публично с превръзка на едното око в стил „пирати“. Идеята беше да покажат съпричастност с ранената във футболен мач полицайка. Успоредно с това министърът я навести в болница, а на разпространената от подчинените му снимка той й подарява цвете (без целофан, с панделка), което струва буквално 2. 50 лв. (хризантема). Но да се върнем към превръзката на окото. Със сигурност поне половината българи считат политиците за виновни за безобразията по стадионите. И то точно поради умишлената им слепота. Ако министър сложи превръзка на едното око, това нямам как да не предизвика асоциация с дългогодишното престъпно замижване. Идейното продължение може да бъде единствено покриване на двете очи. МВР отказа да отговори коя пиар агенция все пак измисли този конгениален ход.

Няма смисъл да се изреждат стотиците подобни пиар гафове на всичките видове власт. Наскоро вицепремиер (Симеонов) „преряза лентата“ на тоалетна, по-рано друг бивш такъв (Цветанов) се поля с кофа студена вода заради „децата алтруисти“. Имаше президент (Радев), който се появи по потник и три четвърти панталони сред малчугани, след като до този момент му се изграждаше образ на строг сериозен човек. Само

джапанки липсваха, но пък бе бос,

а облеклото на съпругата му, иначе уж специалист по пиар, бе близо до „купено от битака“. И т.н., и т.н. Дали всичките тези хрумки са ги измислили те, или са родени от „експерти“ – знае само близкото обкръжение. Но и в двата случая е факт огромната интелектуална оскъдица по върховете на държавата. Нищо друго не ни остава, освен да я констатираме. В повечето случаи съответният ум наистина е искал да направи нещо добро, да сътвори „обществена комуникация“, без обаче да разполага с капацитет да прозре какви неземно глупави „дарове“ твори. Само си представете – „Ау, ще напишем, че скаридата е бременна, яко, нали?!“

Впрочем, Божидар Димитров, който не си оставя магарето в калта, бе обвинил журналисти в „интелектуална недостатъчност“, задето раздухвали скандала със светената вода. Той днес строи партия, която няма да вземе повече от 1% на избори, но пък заради коалиционни или експертни съображения един ден лидерът й пак може да се окаже на важен държавен пост. С една дума – земята едва ли ще се завърти на обратно. Все пак, ако някой ден поколенията се смеят на днешните небивалици, ако не вярват, че са се случили (особено на тая с Плиска), значи се е завъртяла. Колко прекрасно би било!