Европейският парламент ще дискутира резолюция за плурализма и свободата на медиите в ЕС, която анализира греховете на властите към медиите и призовава за „редовен контрол“ над държавите доколко уважават свободата на словото. Защитата на свободата на медиите ще стане част от годишния европейски доклад за демокрацията, принципите на правова държава и основните права, ако евродепутатите подкрепят в днешния дебат проекторезолюцията и Комисията на ЕС започне да я прилага. Гласуването ще бъде в четвъртък, 3 май, когато се отбелязва Световният ден за свобода на печата. В проекторезолюцията са изброени всички пороци на медийната среда, които могат да бъде видени в България и които доведоха до сриването на страната до 111-о място в света по свобода на медиите.

Интересно ще бъде да се проследи поведението на българските евродепутати, защото представените в Брюксел техни партии ГЕРБ, БСП и ДПС през последните 10 години заедно и поотделно създадоха медийната империя на Делян Пеевски, убиха съревнованието на медийния пазар и деформираха професионалните стандарти на журналистиката. И трите партии могат да видят образа си в проекторезолюцията, която „призовава Еврокомисията като пазител на договорите да третира опитите на правителствата на държавите членки за нарушаване на свободата и плурализма на медиите като сериозна и системна злоупотреба с власт и действия срещу основни ценности на Европейския съюз, тъй като свободата на изразяване и свободата на мнение са основни права на човека, а свободата, плурализмът и независимостта на медиите играят съществена роля в демократичното общество, включително като механизми за контрол над правителствената и държавната власт“.

Особено тревожно е, че в ЕС „собствеността на медиите продължава да е силно концентрирана“. В обявената преди седмица класация на „Репортери без граници“, която постави България на 111-о място в света по свобода на медиите, специално се изтъква като вреден фактор монополизмът на групата на Делян Пеевски. Неговите медии омаловажиха значението на тази международна организация като „едно НПО“, но проекторезолюцията стъпва точно върху нейните изводи.

Документът „призовава държавите членки да приемат и приложат регламент за собствеността на медиите, така че да се избегне концентрация на собствеността в медийния сектор, непряката собственост на медиите и собствеността, обхващаща различни медии, както и да се гарантират прозрачността, оповестяването и лесният достъп за гражданите до информация относно собствеността на медиите, източниците на финансиране и управлението“. В България има голяма неяснота кой притежава медии, как се сдобива с тях и как ги финансира в условията на обща медийна нерентабилност. Освен това документът „подчертава, че е важно да се прилагат подходящи ограничения относно собствеността на медиите от страна на лицата, заемащи публична длъжност, както и да се гарантират независимият контрол и ефективните механизми за осигуряване на спазването с цел предотвратяване на конфликтите на интереси и кадровите въртележки“.

Непрозрачното държавно финансиране на медии, включващо и разпределение от министерствата на еврофондове по неясни критерии, което е характерно за България, ще влезе в конфликт със следния текст в проекторезолюцията: „Да се забрани или най-малкото да стане напълно прозрачно участието в обществени поръчки на фирми, чийто краен собственик притежава също така и медийна фирма“. Заедно с това се „предлага на държавите да се задължат да докладват редовно за публичното финансиране, предоставено на собственици на медии“. Добавя се, че „всяко публично финансиране на медийни организации следва да бъде предоставяно въз основа на недискриминационни, обективни и прозрачни критерии, за които всички медии да са предварително уведомени“.

Проекторезолюцията изразява тревога от „влошаването на условията на труд и икономическите условия в медийния сектор, произтичащи от икономическата криза, заедно с появата на нови международни субекти, например високотехнологичните гиганти или социални медийни платформи, които са в състояние да доминират на пазара за онлайн реклама“. Резултатът е, че те „засилват нестабилността, като същевременно увеличават автоцензурата“.

Документът се отнася критично към термина „фалшиви новини“, заради който българската еврокомисарка Мария Габриел дори организира през последните месеци специално обсъждане и свика международна работна група от експерти. „Допускането на служебни лица да вземат решение кое трябва да се смята за истина, е равнозначно да се приеме, че който е на власт, има правото да заглушава критиките“, пише в проекторезолюцията и се дава пояснение: „Подобно на „слово на омразата“ или „тероризъм“ понятието „фалшиви новини“ е твърде неясно, за да възпре субективни произволни тълкувания. Не е обнадеждаваща и възможността частни образувания като „Фейсбук“ да преценяват това вместо публичните органи“.

Като посочва, че „над половината от случаите на тормоз срещу работещите в медиите лица са дело на държавните субекти“, се настоява, че „журналистите се нуждаят от възможно най-висока степен на правна защита“. Обръща се внимание, че „самото съществуване на закони, третиращи клеветата като престъпление, има потенциал да опорочи демократичните дебати“. Но „вместо на правна защита журналистите може да станат обект на съдебно преследване, когато, действайки в името на обществения интерес, разкриват информация или съобщават за подозрения за неправомерно поведение, закононарушение, измама или незаконна дейност“. Подобни примери в България има в изобилие.