Капитанът на националния ни отбор Ивелин Попов беше много афектиран след срамната загуба с 2:3 от Косово. Опитният футболист направи изключително емоционално изявление пред медиите. Попов се изказа остро срещу съотборници, които по думите му не заслужават да бъдат в националния отбор, който се е превърнал в сиропиталище.

„Загубихме, както видяхте всички. Защо? Сложен въпрос. Мисля, че второто полувреме нарушихме тактическата дисциплина по крилата. Създадоха доста положения оттам и се стигна до този резултат. Всички в съблекалнята бяха с наведени глави. Казах им, че няма да върнем времето. Така се получи, че трябваше да сме по-съобразителни в защита“, каза Попов.

„Ако тръгна да говоря за физическото състояние, няма да бъде удачно. Имах разговор с Десподов и му казах, че на всеки времето му изтича. Младите трябва да променят мисленето си. Защото там, където са, много бързо може да ги изплюе компютъра. Те в България винаги могат да се върнат. Аз го чувствам близък (б.р. – Десподов). Кой друг играе в европейско първенство“, коментира националът.

„Има още много мачове. Да се надявам на чудо. Историята показва, че никога не сме побеждавали Англия там. Спорт е, но като цяло цялата нация нямаме чувство за единство. Идват и викат по трубуните, но президентът не може да бръкне в главите на младите футболисти. Говори се постоянно за подмладяване, а те искат ли? Имаме добри младоци, но те трябва да искат. Не може аз, който съм на 32 години, да ходя и да им говоря, че трябва да са 30 минути преди тренировка на терена и един час след тренировка… Пъдар ли съм? Националният отбор не е сиропиталище, за да те викат, защото си млад. Едно време трябваше да изиграеш 15 мача в „А“ група, за да влезеш. Предишните селекционери са споделяли, че един да покаже едно полувреме, ще го поканят. Не се карам, казвам ви просто. Афектиран съм от загубата. Младите реално искат ли? Не всеки президент да казва кой да извикат. Жалко е, болно ми е, плаче ми се, но какво можем да направим. На този етап е това. Вината не е във футболния съюз и треньорите, а в играчите и дали искат“, продължи Попов.

„Уличен футбол няма, школи няма, взимат се пари на децата, за да тренират. Защо направиха тези школи? Синът ми тренира в Ростов (роден 2011 година), има трима треньори. Ние на тези деца какво им даваме? Това е родителско възпитание. Едно време моето поколение сме станали футболисти без пари. Сега, за да имаш дете футболист, трябва да инвестираш. 300-400 лева отиват на месец за детето – такси, бутонки, лагери, екипировка“, коментира Попов.

„Страшно е. Трябва да сме по-позитивни. И коренно, надявам се да се изкорени простащината при младите. Да има единство. Кога сме се събирали ние? Нямаме чувство за единство. Ние сме такъв народ. Мачкани, бутани и ръчкани, но все сме оцелявали“, добави огорченият Ивелин Попов.