Четири политически формации се очертават като сигурни и още три като потенциално възможни участници в следващия парламент. Това сочи проучване на „АФИС“, осъществено в периода 12-17 февруари 2021 г. сред 1000 пълнолетни български граждани.

От агенцията отчитат, че коалиция „ГЕРБ-СДС“ засега запазва лидерската си позиция, следвана на сравнително близка дистанция от БСП.

Напрегната до последния момент може да се окаже и битката за третото място между партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ и „ДПС“, които също със сигурност ще формират свои парламентарни групи, сочат от АФИС.

Шансове да влязат в парламента имат още две коалиции – „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“, както и ВМРО.

Според АФИС данните показват, че който и да е победителят на предстоящия вот, успехът му ще бъде постигнат по крайно неубедителен начин, тъй като няма да разполага с достатъчно голяма парламентарна група, за да може лесно да се коалира с други политически сили, влезли в парламента.

От агенцията са категорични, че коалиционната формула на бъдещото управление на държавата, ако такава бъде договорена, е неизбежна.

Освен това те посочват, че за първи път сред потенциалните парламентарни призьори са и две нови формации, които на изборите през апирл ще направят своя политически дебют.

Очертава се широка фрагментация на вота, заради което е възможно много от избирателите да останат непредставени в следващия парламент.

Освен че е нетипично висок делът на така наречените „Други партии“, които ще привлекат гласове, но ще останат извън парламента, не са малко и формациите, които ще останат под 4-процентовия праг, но ще прескочат „заветния“ един процент от гласовете, отбелязват от АФИС. Те посочват, че над 1% получава и „Българско лято“ – партия, която не само не е регистрирана за участие в предстоящите избори, но и изобщо не е подавала заявление за регистрация.

Според агенцията това означава, че антиправителствените нагласи, зародили се през миналото лято, не намират концентриран израз и се разпръскват в различни посоки. По този начин многобройните заявки за битка срещу статуквото не са уплътнени с реални шансове да донесат желаната промяна от повечето българи.

От АФИС не очакват традиционна, а още повече по-малко висока избирателна активност на изборите. Причината за това е пандемията от коронавирус.

Ако електоралните нагласи до предстоящия вот се запазят на сегашното ниво, избирателната активност ще е около 3,1-3,2 млн. души. При условие обаче, че епидемичната обстановка се усложни с наближаването на изборната дата, тази активност може да спадне до 2,6-2,7 млн. души. Това означава, че от съществено значение за успеха или неуспеха на участващите в изборите политически формации е степента на мобилизация на техните ядра.

Челната тройка на класацията се заема от формации, които към този момент са постигнали сравнително добра мобилизация на твърдите си ядра.

Относно останалите потенциални претенденти за мандати в бъдещия парламент според агенцията е възможно изборният резултат да промени местата им в сегашната класация. ВМРО се радвали на свръхмобилизирана подкрепа. За „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“ щял да е от съществено значение начинът, по който ще проведат предизборната си кампания.

Фактът е, че повечето партии държат да формулират позиции срещу опонентите си и заявяват с готовност с кого не биха се коалирали, и всъщност избягват да формулират позиции, насочени към избирателите

„Очертават се парламентарни избори, които ще се проведат в непозната обстановка и с неясно продължение след изборите. Към този момент не бива да се изключват и предположенията за нестабилен парламент, над който още от първия ден на мандата ще надвисне призракът на предсрочните избори“, посочват от АФИС.

Според тях при подобна хипотеза дори е възможно следващите парламентарни избори да съвпаднат с насрочените в края на годината президентски избори. В този случай изборите ще бъдат подготвени от правителство, назначено от един от претендентите за поста на държавен глава.