75.8% от българите не одобряват премахването на надбавките за трудов стаж. Това показват данните от проучване на Агенция АФИС, свързано с предложения за промени в Кодекса на труда. Трима от всеки четирима граждани не одобряват предложената промяна в Кодекса на труда, която предвижда премахване на надбавките за трудов стаж. Само един от десетима я одобряват. Останалите 14% нямат мнение. Това негативно мнение е сравнително равномерно застъпено в градове и села, сред млади и стари и различни етноси и занятия. С едно изключение обаче – в категорията „работодатели и арендатори“.

При тях одобрението се среща 3 и половина пъти по-често от обичайното (35% вместо 10%). Сред хората във възрастовия интервал 18-29 г., съотношението „одобрение – неодобрение“ също е доминиращо негативно (11% към 59%). Следователно може

да се отхвърли предположението, че младите работници възприемат надбавките на по-опитните си колеги като дискриминация.

55% от пълнолетните българи не одобряват идеята за промени в Кодекса на труда, предвиждащи разрешаване на сключването на трудови договори, при които работникът е длъжен да се явява на работа „на повикване“ и да му се заплаща само за отработените часове.

28% я одобряват предложението, а останалите 17% са без мнение. По-подробните разбивки показват, че гледната точка силно зависи от позицията на гражданина в релацията „работодател-работник“. При бизнеса и категорията на „самонаетите“ съотношението между съгласни и несъгласни се обръща и става 49% към 38%. Преобладаващо негативното мнение се обяснява с факта, че „гъвкавостта“ на труда у нас реално гарантира нестабилен живот на наемния работник и без специално предназначен за това регламент. 58% от българите получават част от номиналната си заплата в плик, за сметка на осигурителните си права; във всяко пето домакинство (22%) поне един член губи работа в течение на година.

54% не одобряват предложението за двойно увеличение на разрешените часове за извънреден труд – от 30 на 60 часа месечно, а 27% го одобряват. Останалите нямат мнение. По този въпрос е налице инверсия при „предприемачи, арендатори“ (60% са за, 31% против). Сред хората с доход на член на семейството от най-високата категория – над 1000 лв. месечно, 46% „за“, 41% „против“.

„Ако допълнителният труд годишно нараства от 150 часа на 300 часа при около 260 работни дни, се прекрачва границата на 8-часовия работен ден и се преминава към „нова нормалност“ – 9-часов работен ден. Исторически, идеята „8 часа труд, 8 часа сън, 8 часа свободно време“ е минималното искане, от което тръгва в последната четвъртина на 19 век световното работническо движение. Нейното осъществяване структурираше начина на живот през 20-ти век, при което огромното мнозинство, съставено от наемни работници, се ползваше от благата на цивилизацията. Същото важи за „прогресивните“ инициативи за създаване на социално дъно от „работещи бедни“, коментират данните от АФИС.

Националното проучване на общественото мнение е осъществено в периода 9-15 март 2019 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ в техните домове са 1008 лица в 126 гнезда, от които: в София – 18,8%; в областните центрове – 34,7%; в другите градове – 20,8%; в селата – 25,7%. Доверителните интервали на отклоненията от регистрираните данни за дяловете над 5% са ± 2,1-2,8%. Данните са представителни за мнението на българските граждани на възраст от 18 до 65 години.