Ако не си платите сметката за газ, дори и тя да е 40 лв., може да сте сигурни, че подаването ще бъде спряно, а скоро след това вероятно ще ви позвънят колектори на задължения. Не така обаче стоят нещата за почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Той също не си плаща сметките за газ – на притежаваната от него ТЕЦ „Варна“, но макар те да са близо 40 млн. лв., никой още не е почукал на вратата му, за да си ги събере.

През годините Доган многократно е показвал, че се ползва със специално отношение, особено от държавните дружества и институции. В случая пак е така. Държавната компания „Булгаргаз“, която му доставя газа в централата, вече цяла година не може да си събере дълговете и дори прави така, че плащането им да се отложи допълнително, пише „Капитал“.

Това става по време на служебното правителство на президента Румен Радев и назначеното от него ново ръководство на газовия доставчик, но към момента няма реакция от държавния глава, а ресорният министър Росен Христов твърди, че интересът на държавата е защитен.

В крайна сметка развръзката се чака в началото на февруари, когато ще се проведе заседание по делото между „Булгаргаз“ и ТЕЦ „Варна“. Но странните действия на държавата в този казус заслужават внимание.

За милиони няма закони

Историята със задълженията на Доган към „Булгаргаз“ не е нова. Още в края на 2021 г. по-предишният директор на дружеството – Николай Павлов, беше запорирал сметките на ТЕЦ „Варна“ заради неплатени фактури за 25 млн. лв. Тогава обаче централата се измъкна от ситуацията, като сключи няколко борсови сделки за продажба на електроенергия и погаси задълженията си.

Но още при следващата фактура – от 5 януари 2022 г., която е за 36 млн. лв. (238 700 мВтч или 23 млн. куб.м), ситуацията се повтаря, тъй като плащане няма. Този път „Булгаргаз“ първо обявява, че ще спре доставките на газ, и след като не получава плащане, на 25 февруари 2022 г. кани официално ТЕЦ „Варна“ да се издължи, като сумата вече е 37.4 млн. лв.

Централата на Доган подхожда отговорно и през март признава дълговете си, като иска схема за разсрочено плащане. „Булгаргаз“ обаче отхвърля предложения график за разсрочване и предоставя нов срок за окончателно плащане на просрочените задължения – 29 март 2022 г. По това време вече директор на компанията е Людмил Йоцов, назначен от правителството на Кирил Петков.

Междувременно точно през март ТЕЦ „Варна“ направи още няколко успешни сделки с електроенергия на борсата. Заради високите цени на тока, предизвикани от току-що избухналата война в Украйна, централата успя да си осигури приходи за 50 млн. лв. Но тук не ставаше дума за енергия, която ТЕЦ-ът ще произведе, а по-скоро се извършваше препродажба на ток, който централата на Доган някак купуваше на по-ниски цени, за да продаде след това по-скъпо.

Така или иначе тези сделки, каквито и печалби да са генерирали за дружеството, не са спомогнали за покриване на дълговете към „Булгаргаз“. Или може такава цел въобще да не е стояла на дневен ред.

В резултат на това следва искова молба от страна на „Булгаргаз“ във варненския съд срещу ТЕЦ „Варна“. Интересното е, че вместо директно плащане на сумата, която централата вече е признала, е поискано назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да изчисли размера на задълженията на ТЕЦ-а.

Това само по себе си е стандартен правен ход, но в конкретния случай означава месеци забавяне на плащането. А точно по това време държавният газов доставчик започва да изпада в ликвидна криза заради рязко повишаващите се доставни цени на природния газ и забавеното плащане от клиентите.

Очаквано, в законоустановения срок ТЕЦ „Варна“ не отговаря на исковата молба и отказва да съдейства за изготвяне на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, като е отказала достъп на вещото лице до поисканата документация. Така експертизата не е изготвена за първото по делото заседание и точно тук идва най-странното в поведението на „Булгаргаз“ – на 2 ноември 2022 г. държавната компания е поискала да не се дава ход на делото именно заради липсата на въпросната експертиза.

Според адв. Методи Байкушев в случая „подобно искане е неадекватно от юридическа гледна точка, защото липсата на експертиза не е пречка за постановяване на неприсъствено решение; не е и основание да не се дава ход на делото в първото заседание, като естествено съдът е дал ход“. Юристът дава и две възможни причини за действието на ищеца – „некомпетентност на сегашното ръководство на „Булгаргаз“ или услуга към ТЕЦ „Варна“ и Ахмед Доган от ръководство на „Булгаргаз“ с цел да му се даде повече време“.

Освен това „Булгаргаз“ дори не праща свой представител на делото, като по този начин е пропуснало възможността да поиска постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от Гражданския процесуален кодекс, което влиза в сила веднага и не подлежи на обжалване.

Много въпроси, няма отговори

Всички тези неща се случват на фона на това, че когато служебното правителство дойде на власт през август, едно от първите неща, с които се зае, е да смени ръководството на „Булгаргаз“, така че да осигури повече прозрачност и да оздрави компанията. Вместо това обаче при казуса с ТЕЦ „Варна“ се случва обратното.

В отговор на въпрос от депутата Ивайло Мирчев (ДБ) в парламентарната комисия по енергетика на 11 януари служебният министър Росен Христов заяви, че според него е редно да се даде време за решение на проблема и не трябва да се бърза. Друг въпрос по думите ми е защо договор с такъв клиент няма банкова гаранция, която да обезпечи плащанията. „Договорът с ТЕЦ „Варна“ умишлено е направен такъв, че да има трудна събираемост и това да става по съдебен път. Но ние си водим делото, вярвам, че ще го спечелим и тези пари ще бъдат събрани“, каза той по-рано в ефира на bTV.

От изслушването на Христов в комисията обаче стана ясно друго – през 2022 г. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) не е плащал никакви суми на ТЕЦ „Варна“ за т.нар. „студен резерв“, който към момента се нарича „предоставяне на допълнителни услуги“. Това поне гарантира директорът на ЕСО Ангелин Цачев, който изненада мнозина с изказването си: „ЕСО не плаща нито лев на ТЕЦ „Варна“ във връзка със студения резерв, не е имало от година и половина плащания, откакто централата не работи.“

Не е ясно каква е позицията на самото „Булгаргаз“ по казуса с дълговете на централата на Доган и как ще се отнася към делото за напред. Това предстои да се види на насроченото за 3 февруари дело в Окръжен съд Варна. Но е много вероятно да се стигне до триинстанционно исково производство по общия ред.

По този повод от Антикорупционния фонд (АКФ) казват, че след приключване на производството и влизане в сила на осъдително решение по предявения вероятно основателен иск (който не се оспорва от „ТЕЦ Варна“ нито в процеса, нито извън него) е напълно неясно с какви активи ще разполага централата и дали вземането ще бъде реално събираемо.

От фонда изпратиха писмо и до министъра на енергетиката Росен Христов, в което поставят 8 конкретни въпроса.

Те най-общо са защо „Булгаргаз“ е поискало назначаване на експертиза, защо е подадена молба, с която се иска на делото да не бъде даван ход, както и дали има банкова гаранция по договора за доставка на природен газ и ако няма, как са обезпечени задълженията. Въпроси, на които все още не се знаят отговорите.