Почетният председател на ДПС Ахмед Доган е носил ценна информация на Държавна сигурност за съселяни, войници, с които е служил, и свои състуденти. Общото между обектите на доносите му е, че са турци и мюсюлмани, които негодуват срещу комунистическия режим, смяната на имената и изселването.

Въпреки че днес Доган се припознава като гарант срещу нов възродителен процес, с който плаши електората си, досието му разкрива скандални факти за това как е помагал на политическата полиция за асимилация на турците и мюсюлманите в България. Освен това агент Сава не е пожалил и любовниците си. Той подробно описва в ДС интимните си преживявания с тях и информацията, която е успял да изкопчи в услуга на Държавна сигурност.

През 1980 г. Ахмед Исмаилов Ахмедов, както е истинското име на Доган, вече живее и учи в София. Доказал се е като изключително лоялен към ДС, на която дава информация от 6 г. През януари получава поредната си задача от водещия офицер – да се сближи и проучи за протурски настроената 26-годишната Зухра Османова Абазова от Сливен, която работи в София. Това, което Ахмед и Зухра не знаят един за друг, е, че и двамата са вербувани за агенти на ДС. Псевдонимът на Ахмед е Сава, а на Зухра – Дора.

Ето какво е написал агент Сава в собственоръчен ръкописен донос до ДС за срещата си със Зухра. Документът е приложен в досието му.

“На 16 февруари 1982 г. прояви желание да ми гостува. Същата вечер пожела да спи с мен. Направи опит да ми събуди сексуалния апетит и накрая заяви, че е девствена, и заплака. Аз като културен и умен мъж казах, че я разбирам и именно затова се прекланям пред нравствената чистота. После тихомълком я съблякох, но предварително я предупредих, че няма да се стига до крайности. С този жест целях да покажа действителната си съпричастност към водовъртежа на емоциите в този миг. Започнахме “благородна” сексуална игра: гушкане, милувки, целувки… лирически отстъпления. До полов акт не съм стигал. “Френска любов” също не сме правили. Таванът на сексуалната ни игра беше клиторното възбуждане с ръка и притриване на члена ми по външните устни на влагалището. Умря си от кеф момичето, а моя милост се реши да отиде до Мека, но не посмя да влезе във вътрешността на “свещения град”. В процеса на сексуалната игра ми направиха впечатление три неща:

Първо, тя сама ми хвана ръката и я насочи към интимните си части. Второ, доста смело ми хвана члена и като че ли искаше да разбере дали съм рязан. Трето, след като я доведох до трудноконтролируемо психическо състояние, тя няколко пъти ми прошепна: “Нали няма да ме дадеш в ръцете на някой лош човек.”

Доколкото се касае за това защо не съм я обезчестил, ще отговоря направо: “Не съм получил подобни указания (от офицера на Държавна сигурност).”

Това не е единствената сексуална случка между двамата. Четири дни по-късно цялото сексуално упражнение се повтаря. Тогава Доган вече има конкретна информация, която интересува Държавна сигурност:

“Зухра има вуйчо в Турция. Подхвърли ми: “Не би ли било добре да избягам в Турция”, като това се отнасяше за нея. Интересуваше се дали съм рязан. Обвини ме, че нямам хабер от конспирация (на което аз вътрешно се зарадвах). Отговорих , че се занимавам само с наука. Разочарована е, че не е приета в партията.”

Историята на Доган (Сава) и Зухра (Дора) започва през 1980 г. в предложение на офицер от ДС двамата да се сближат, за да доносничат един за друг. Преди сексуалната игра впечатленията на Доган от нея, описани в донос до ДС, са, че има пъргав ум. Сава си задава и въпросите как е дошла на работа в София, коя е причината да учи немски и турски и защо има интерес към литературата с разузнавателен характер. Той не подозира, че Зухра също е агент на ДС и оттам е интересът към необяснимите за Ахмед неща. Дора пише впечатленията си от него: “Квартирата му е в книги от пода до тавана. Поставени са в собственоръчно изработени рафтчета. Стаята е чиста, спретната и подредена до педантичност.”

Историята на Ахмед и Зухра е само дребен детайл от битието на Доган като агент на ДС. Досието му разкрива как комунистическата служба се е грижила за него като син, давали са му пари за обучение, наем, храна и облекло, насочвали са дори интимния му живот в желаната от тях посока.

Доган влиза в полезрението на службите през 1974 г., когато е войник. Тогава се води като агент Ангелов, докато е под ръководството на Военното контраразузнаване. Държавна сигурност подготвя отдалече асимилацията на турското население в България и изселването на несъгласните, пикът на което е през 1984 г. Оглеждат се за турци, които да са верни на партията и идеите на комунизма, за да им помагат в предстоящия възродителен процес.

Един от избраните е 19-годишният Ахмед, който служи в поделение на Строителни войски в село Мътница. Ето каква е характеристиката на Доган, преди офицерите от ДС да влязат в контакт с него. Информацията е събирана от различни източници: “Роден на 29 март 1954 г. в с. Пчеларово, живее в Дръндар. Произхожда от бедно селско семейство. Когато е бил малък, родителите му се развеждат и остава при майка си Демире Исмаилова. Тя е завършила 8-и клас. Работила е в ТКЗС като обща работничка, в полевъдството и в тухларната. Бащата на Ахмед – Исмаил Яия, напуска семейството си, когато Ахмед е дете.

Майка му се омъжва повторно за Асан Аптулов от с. Воклин. Ахмед е завършил СПТУ в Белослав. Има три сестри. В Комсомола е бил секретар на 8-и клас. Инициативен. Физически здрав, има правилно отношение към провежданите мероприятия. Живял е при дядо си Осман Исмаилов Османов, овчар в ТКЗС, член на БКП, починал през 1971 г. Същият бил с прогресивни разбирания и създал у агента любов към науката. Вуйчовците на Ангелов – Ибрям Османов Исмаилов, главен механик в ТКЗС, и Мехмет, шофьор, са членове на БКП. Те също са оказали положително влияние за правилното политическо изграждане на агента. Познанията му по марксизма и ленинизма са много добри. Още като млад войник се отличил с висока култура и има авторитет. Избран е в ДК на ДКМС в поделението и в същото време е комсомолски секретар. С желание и разбиране вниква в душите на войниците. Обичат го, защото е честен с тях.” Още преди официално да е вербуван за агент, младият Ахмед успява да натопи 4-ма турци от поделението, в което служат заедно.

В началото дава устни сведения на офицер от ВКР, които са отразени в докладите му. Информира за Тодор Борисов, Димитър Димитров и Мехмед Шабанов, които играят комар, както и за наркозависимия военнослужещ Любомир Мъжкаров. На 16 юли 1974 г. вече започва работа по същество – носи данни за това кои от турците в поделението не са съгласни с режима у нас:

“Исмет Османов, Ведат Чаушев и Стоян Стоянов много често разговарят за живота в Турция. Инициатор е първият. Има познати там. Говори, че заплащането там е по-голямо. Бях в тяхната компания и чух думите му: “Никога няма да остана да живея в България.” Стоянов набляга на живота в западните страни. Според него хората са “слепи и ограничени”. Всички се допитват до ефрейтор Курли, който взема типично турско отношение.”

След това идва и предложението на оперативния работник Стайко Стойков за официално вербуване на Ахмед. Там пише следното:

“В поделение 2570 в Мътница служат Халил Мустафов Халилов, Исмет Исмаилов Османов и редник Ведат Чаушев, които имат близки в Турция и ангажират вниманието на останалите за живота там. С цел контрол на поведението, връзките и вражеската им дейност е необходим агент в техните среди. Подходящ еАхмед Исмаилов Ахмедов. Той вече е съобщавал на ДС за отделни войници и националистически изказвания. Умее да разговаря, насочва разговора в желаната посока, добър член на ДКМС и има правилно отношение към органите на Държавна сигурност. Вербуването ще извърша на идейно-политическа основа.”

На 28 август го викат в стаята на началник-склада на поделението за среща с офицера от ДС. Още преди същината на разговора Ахмед казва, че Сали Мустафов и Ахмед Мехмедов са издевателствали над млади войници, а редник Курли коментирал Кипърските събития. Според него превратът бил предупреждение към всички страни, в които живеят турци, включително и към България. Ахмед изтъква, че е напълно съгласен да подпомага ДС. Подписва клетвена декларация без колебание. Сам избира псевдоним Ангелов. Ще използват агента за информация за лица с турски националистически настроения и с близки в капиталистически страни.

Декларацията на Доган:

“Долуподписаният Ахмед Исмаилов Ахмедов декларирам, че като честен гражданин и предан член на ДКМС напълно доброволно и съзнателно се задължавам да подпомагам органите на ДС в борбата им с чуждите разузнавания и вражеските елементи в НРБ.”

След това Ахмед започва да донася за ефрейтор Курли.

Присъства на сбирка с него и двама други войници от турски произход – Сабри Рамаданов и Хасан Ахмедов. Рамаданов открито започнал да говори против България, че тук живот за турците нямало.

Говори за избягали в Турция негови приятели. Сабри съжалявал, че като ученик не е избягал в Турция, но щял да го направи. Ангелов ги определя в доноса си пред ДС като “фанатизирани националисти”. Двамата казали, че турската религия (мюсюлманството) била от голямо значение за нацията, “Ангелов” обаче заел обратната позиция – че те като просветени хора не трябва да приемат религията като реална наука. Курли само слушал и бил нещо като арбитър. От доносите на Ангелов офицерът от ДС прави извода, че Курли е участвал или участва в организирана вражеска дейност и има познания по конспирация.

Заявление от агент Ангелов за Хюсеин Алиев Низамов: “Възхвалява живота в Турция, познава хора, които са избягали там, иска да ходи в Турция. Прави ми впечатление, че Хюсеин си поставя за цел да влияе на хората в антикомунистическо отношение, не одобрява забраната на турския език.”

Докато Доган е войник, му е поставена задача да се сближи с Мехмед Ферадов и да го изучи. Ахмед му пише писмо под давление на ДС и контактува с него. Ферадов пише стихове, а Ангелов умело влиза под кожата му със сложни философски мисли, за да изкопчи повече информация за настроенията му. Донася, че поетът говори за дъщерята на Тодор Живков, че пише стихове във възхвала на Турция и дори предава на ДС тетрадката с произведенията на Ферадов.

От службата веднага вземат отношение към обекта. И не само към него. По доноси на младия Доган са образувани 4 дела срещу етнически турци – Фанатика (Сабри Исмаилов Рамаданов), Хитрия (Хюсеин Алиев Низамов), Лидера (Мехмед Ферадов Мехмедов) и Черногледия (Ахмед Салиев Курли). ДС взема отношение към тях и ги неутрализира. Ахмед Исмаилов Ахмедов – агент Ангелов вече е спечелил доверието на службата.

След като се уволнява от казармата, започва работа в Кораборемонтния завод във Варна. Затова през 1976 г. е прехвърлен от ВКР на ДС в морската столица заедно с досието му. Мотивът е, че там се трудят 2000 войници, сред които много турци и агентът ще бъде много полезен за контролирането им.

От Ангелов, както се води във ВКР, псевдонимът му е сменен на Сергей. Продължава да дава сведения за турци и мюсюлмани.

Рапорт на полк. Сълов от контролна среща с агент Сергей, който работи по турска линия:

“Разказва биографията си, без да го карат. Баща му изчезнал мистериозно през 1957 г. През 67-а Сергей е ходил в МВР – Толбухин да се интересува за него. През 68-а получил писмо от Турция, в което неизвестният подател го съветва да учи, да вземе добра професия и така да преуспее в живота. Това го кара да си мисли, че баща му е жив и здрав и се намира в Турция.

Писмото е унищожил и дори не е казал на майка си. Страхувал се е да не озлоби втория си баща. Иска да учи философия в Софийския университет.”

Ченгетата изпитват Ахмед по комунистически книги. Той ги изумява. Само на 22 години е, а е запознат с всичко за Маркс и Ленин. Чувал е, че дядо му по бащина линия е бил ходжа. По това време Доган се оформя като един от най-ценните агенти на ДС по турска линия. От високо ниво в службата започват да чертаят пътя на живота му. Първата стъпка е да му помогнат в следването, което следят изкъсо.

Пращат го София за кандидатстудентски изпити на 12 юли 1976 г. “Сергей” идва в столицата, където го чака човек на ДС. От службата са му ангажирали хотел и го водят дотам. Дават му и 40 лева.

“Целта на живота му е да изучава Маркс и Ленин. През 1976 г. кандидатства в СУ, специалност “Философия”. На изпита по история на България (за наша и негова изненада) получава слаб 2, а по български език – 4,5, в резултат на което се записва за студент.

Агентът пропуска срока за записване. По-късно по наша инициатива и с помощта на другаря Начо Папазов Сергей беше приет в специалността “Българска филология” в Педагогическия институт в Шумен.”

Под влияние на Ахмед е оказано въздействие за преориентацията на турче с националистически наклонности, който по-късно е вербуван за сътрудник на ДС, пише в досието на Доган. Това е Саид Халачлийски, за когото Доган пише, че е добро момче, възпитано в идеологията на Маркс и Ленин, но понякога получава националистически пристъпи и проявява пристрастие към Турция. След дълги разговори Ахмед обръща вижданията му на 180 градуса и Саид става предан на комунистическата власт и дори е вербуват от ДС като агент Селчук.

ДС описва всички оценки от сесията му. Има 3 по история на БКП, което силно разстройва Доган и той иска да се яви отново. Преподавателят му писал 3, защото не е посещавал лекциите. ДС прави анализ на срещите му с преподавателите, които са силно впечатлени от него. Всеки месец му изплащат по 90 лева от бюджета на ДС. По-късно ДС предприема мерки да измести Сергей от Шумен в София, за да следва философия по негово настояване. Офицери от службата се срещат с ректора доц. Витанов, член на БКП и бивш съветски разузнавач. Той вече се е досетил за какво са при него. Съгласява се. Така Доган заминава за София през 1979 г.

Докладна записка от среща със Сергей, утвърдена от зам.-началника на ПГУ, провежда се в оперативна кола на 14 март 1979 г.: Сергей изявява желание да стане доктор по философия и да специализира в Ленинград. Той ще поеме по друг път само ако ДС му подскаже, че е необходимо. Неговият жизнен път започва от момента, когато се свързва с ДС. Той не знаел бащина ласка, закрила и помощ. Познал баща си в лицето на хората от ДС, които са му подали ръка, подпомогнали са го, грижили са се за него, всичко, което е постигнал, го дължи на ДС.” Ахмед е настанен в квартира в центъра на София.

Плаща я със стипендията от ДС, която му дават всеки месец с личния подпис на зам.-шефа на МВР Савов. Среща се с новия си водещ офицер Марин Маринов до будката за вестници на пл. “Славейков”.

Започва да пише сведения за хазяйката си Сета Самуелян, която с течение на времето силно се привързва към него. Тя има сестра, която живее в Париж. Години по-късно хазяйката отива в Париж при сестра си и оттам праща писмо на Ахмед с впечатленията си.

Той веднага го носи на ДС и е приложено в папката с досието му. А в писмото жената разказва как е търсила връзки в Сорбоната, за да може да уреди Ахмед да специализира там… Ахмед веднага се захваща с работа за ДС в София по същество, която успешно съвместява със следването по философия. “Свързах се на живот и смърт с маркс-ленинизма и философията им, с комунистическата власт…

Предан съм на органите на ДС и съм готов по всяко време да изпълня задачите,

които ми възложите” – пише той до шефовете си от репресивния апарат. А задачите му са да носи информация за състуденти турци, които негодуват срещу отношението на комунистите към тях. Лични впечатления на ръководещия го офицер са, че всеотдайно ще служи на ДС. Заявил пред него, че ако един ден почувства, че изменя на своята същност (марксистките и ленинските идеали), по-добре да сложи край на живота си.

Освен да разработва турци, ДС използва и блестящите анализаторски способности на младия философ. Периодично му поръчват да подготвя експозета и теми по въпросите на исляма. И досега има съмнения, че теоретичните разработки на Доган за ДС, когато е бил студент, са ползвани години по-късно на практика по време на възродителния процес. Ето какви са изводите, до които достига студентът по философия Ахмед Доган, описани от офицера му:

“Неговото мнение е, че турското население в България като малцинствена група са компактно население в някои райони, заслужават особено внимание от страна на партийните и държавни институции. Много ще трябва да се прави за промяна в съзнанието на тези хора, необходима е дълбока изследователска работа и провеждането на конкретни мероприятия.”

Лятната ваканция Ахмед се завръща в Дръндар при семейството си. За посещението си там отново получава задачи от ДС – да установи гостуващите от Турция лица студенти и да вземе становището им по въпроси от политически и международен характер, както и да следи за турчета с националистически настроения. Доган се завръща оттам с богати сведения и анализ на ситуацията. В София по негово настояване е сменен псевдонимът му от Сергей на Сава. От докладна записка от 11 септември 1979 г. става ясно, че по време на престоя си в Дръндар Доган още веднъж се е убедил, че в семейството на майка му не го чувстват като техен син, нито той ги чувства като свои родители. Затвърждава се мнението, че животът му и всичко свързано с него е неделима част от ДС и няма друга алтернатива.”

През 1980-а службата му отпуска допълнително пари за 2-годишен курс по английски. В друг случай споделя с офицера, че не си е плащал наема за два месеца. Веднага му отпускат допълнителни 120 лева плюс 80 за зимно палто и костюм. Започват да го готвят за специални задачи, които се планират години напред. Докато учи философия в СУ, Доган разработва и носи информация за Зухра Абазова (агент Дора), Мевзи Аптулов, Зинети Нуриева, Джеливан Базидов Закиров, Яшар Али Тахиров, Мирослав Кирилов Христов, както и за всички, с които контактува, включително и негови интимни приятелки, сред които и майката на първородния му син Таня Желязкова.

Той е с нея, когато от ДС решават да го изпитат за честност към службата. Пращат му писмо на турски без подател, за да видят дали ще го докладва. Ахмед не изневерява на хората от ДС. 30 минути по-късно се обажда и съобщава за мистериозното писание на висок стил, в което го молят за среща по въпросите за турците и мюсюлманите в България. Без да знае, че това е постановка на офицерите, той пише, че е възможно и Таня да е авторът му. ДС знаят всичко за разговорите му, защото предвидливо монтират микрофони в квартирата, за да са сигурни, че не работи и за други разузнавания. Офицерът Карамучев, на когото е сдаден от майор Маринов, анализира разговорите му и открива тревожни тенденции от следните записани реплики на Ахмед: “Аз се готвя да преобърна цялата философия.

Ще дойде време, различни световни университети ще се карат за мен, ще наемат един специален самолет да ме карат от Харвард към Оксфорд, Московския университет, и от време на време тук, в Института по философия.”

Според ДС това високо самочувствие на агента може да рефлектира отрицателно върху него.

До март 1984 г., когато започва смяната на имената на турците, Ахмед Доган е аспирант, отново с помощта на ДС. С настъпването на събитията, с които стартира Възродителният процес Сава получава задача от офицера да избягва да говори по темата.

Чертаят бъдещето му години напред

В досието на Ахмед Доган като агент на ДС периодично се правят предложения за бъдещото му развитие под крилото на службата. Ето някои от вариантите за него през 1979 година:

– Оперативен работник – нелегал.

– Специализант, да се изпрати на обучение в Ислямския институт за духовни кадри, да стане преподавател там и да носи информация, да изучава лица, да вербува под чужд флаг, да завърши института, през което време да подготви отиването си в Турция и там да продължи образованието си.

– Да се включи в обществено-политическия живот, като стане член на партия.

– Да завърши висшето си образование в България и като научен работник да бъде изпратен да специализира в западна страна, където да изучава лица и да ги вербува.

-Да се ожени за девойка, чието семейство попада в категорията имащи право да се изселват и по този начин директно да го изведем в Турция. Извеждането на Сергей в междинна страна сме в състояние да осъществим още през 1979 година. В основната страна Турция сътрудникът може да бъде изпратен през 1983 г.

24 часа, 2012 година