Красимир Каракачанов казал две думи срещу циганите. А пък известни академици поискали от Бойко да подкрепи „действията“ му. Които са си просто лафове, и такива ще си останат.Тия хора сякаш сега се събуждат. Всъщност, още са полузаспали, понеже не схващат, че ги водят за носа.
***
Каракачанов бил „български държавен мъж“ – само дето една дума не каза срещу предателския договор с Македония – а важно се пъчеше в Скопие преди година и половина. И взе да мрънка нещо – но срещу Заев, едва когато наближиха изборите. А пък Бойко бил известен със своето „искрено родолюбие и любов към отечествените ценности и светини“.  Хубаво. А пък академиците са просто шарани.
***
Циганското надигане не е от вчера, не е от онзи ден, не от една година, не е десет години. То върлува от повече от 15 години. Къде бяхте тогава – да не би да сте били заточени в някой манастир на БАН? Сега обаче писмото ви ще бъде използвано като номер в предизборния цирк.
***
Между възторгнатите от лафовете на Каракачанов има хора, които дълбоко уважавам, и то не е от вчера.
Уважавам ги – но не мога да ги приема увиснали на нечия политическа кука.
***
Сега ли разбраха за циганските насилия? Защо не се обадиха тогава, когато диваци насилваха сексуално портрети на български светини? Когато преораваха български гробове? Когато срамяха българското име – като онова животно, което нарита беззащитна жена в Берлинското метро? Мълчаха, а дори ги наричаха и роми – също като медиите ни, сакън да не обидят циганолюбите от Хелзинкския комитет. И сега изведнъж – хайде на куката, че идат избори.
***
А циганите отдавна ни смятат нас, българите, за безмозъчни – понеже политиците ни харчат нашите пари за гласовете им.  Обаче те си гласуват, както им падне – и ни се надсмиват.
***
Жал ви е за командоса, който, вероятно се е оставил да го пребият – защото знае, че ако е агресивен, ще го влачат безкрайно по съдилищата. Жал ли ви е обаче и за клетите ни старци, особено от Северо-Запада, които вече от десетилетия са приели циганското робство като неизбежно?  Защо не написахте досега нито едно писмо заради тях?
***
Голямата храброст на Каракачанов е, че нарекъл циганите „нагли“. Здраве желаем, храбрец. Хайде, ония от анти-българския Хелзинкски комитет да го дадат на прокуратурата – ама няма да стане.
***
Късното шараносване е комично по още една причина: излиза, че останалите държавни мъже през последните десетилетия са главанци – непроницателни, нерешителни, направо никакви.
***
Идват избори.
Време е за алъш-вериш.
Най-вече ще се продават лъжливи обещания.
Уж ще се пазарят за цената на Ф-16.
Уж ще се борят с циганите.
Уж това, уж онова.
За българите – нито дума, дори на ужким.
Настъпва уж-времето.
***
Има един поразителен по своето скудоумие и формализъм пасаж от писмото.
Ето го, отнася се до Бойко:
„Сега е моментът за Вашата решителна намеса – разчитаме, че след ценните Ви указания компетентните институции (Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на правосъдието и др.) ще вземат нужните мерки в най-скоро време да се прекрати това безумие на злодейски посегателства срещу живота, достойнството и имота на обикновени български граждани“.

Забравили са да споменат Министерството по баламосване – веднага да се открие.
След ценни указания.
***
Кога шараните ще се сетят да отправят едно писмо/призив някой да измъкне Клетия Български Народ от скотското му съществуване?
Или поне да признае това.
***
Трябва да се забранят подобни писма/подписки – те отдавна са инфантилни, формални, за щяло и нещяло, не вършат никаква работа.
Сега пък признават някой за държавен мъж.
***
Да изясня нещо. Преди време написах текста „Каракачанов постави рекорд по цинизъм“.
Предизвикан бях от отровните му думи след Изтреблението край Своге:
„Не може при всеки случай, когато част от обществото поиска кръв, да жертваш министри“.
Тогава Каракачанов ми изпрати есемес, че не е преценил правилно думите си и се извинява, което му прави чест.
В сегашния случай той дори не е толкова важен – е, нарекъл циганите цигани, какво толкова, да го направят генерал ли заради тази храброст?

Академиците са нещо различно – друго се очаква от тях.
Впрочем, след Своге и останалите подобни кланици /От Бисер до Хитрино/ те не обелиха и думица.
Да пишеш едва сега за циганите е все едно да лаеш след отминаваща Буря.
***
Между другото, академиците няма ли да се поинтересуват, какво се случва с договора с Македония – с който всички ни направиха на шарани.
***
Дразнещи са късните излияния.
Не всички сме шарани.
Влезте в сайта „kevorkkevorkian.com“ – напишете в търсачката „цигани“ и ще попаднете на десетки и десетки текстове.
Те са един некролог, който оповестява от години насам издевателствата, жертва на които са клетите българи.
И не само аз, разбира се, съм писал за това.
Академиците обаче ги възпламениха/шараносаха точно преди изборите.
***
В един от текстовете /“Гърмен: фронтова линия“/, споменавам следната история.
На един обикновен човечец му отмъкват всичко от сиромашката къща – и той проронва може би най-прочувствените думи за годините на целия Преход:
„Не искам някой циганин да яде с моята лъжица!“
***