По-точно е това да бъде наречено паника, а не заговор. Тази седмица прекарах известно време в компанията на членове на християндемократическата партия на Ангела Меркел. Като външен човек бях учуден, че разговорът стигна до това дали германският канцлер ще оцелее след бежанската криза. Някои смятаха, че тя има само няколко седмици, за да промени нещата. Нищо, че до вчера тя се издигаше над всички европейски лидери. За един миг немислимото стана правдоподобно, а за някои от партия й – и вероятно.

Други казват, че градусът на напрежението ще спадне, но уязвимостта на Меркел е показателна за сътресенията, които предизвика в цяла Европа вълната от бежанци от Сирия, Ирак, Афганистан, Магреба и страните от района Сахел в Африка. В източната, посткомунистическа част на континента, напливът от мигранти наля вода в мелницата на етническите националисти, които така и не възприеха истински идеята за либерална демокрация. На запад това облагодетелства нативистки формации като френския „Национален фронт“ на Марин льо Пен. На демонстрациите на крайнодясната организация ПЕГИДА в Германия можеше да се чуят оратори, съжаляващи, че вече няма концентрационни лагери. Ако британският премиер Дейвид Камерън изгуби на референдума си за оставането на Великобритания в ЕС, то ще е защото емоциите около мигрантите са надделели над икономическите интереси на британците.

Г-жа Меркел рядко е била определяна като политик, убедено отстояващ собствените си убеждения. Нейното политическо дълголетие се дължи на умението й да намира естествения баланс в нагласите на германците и – трябва да се отбележи, на безпощадността й при отстраняване на потенциалните съперници. Епитетите, с които най-често описват стила й като лидер – понякога с нещо повече от нотка на разочарование – са „предпазлив, обмислен, консенсусен“.

„Мути“ („мама“) Меркел, както често я наричат, успя да убеди сънародниците си, че ще опази Германия от бушуващите извън границите й пожари. Да не се тревожат за политическите подробности. Германците могат да са сигурни, че тя ще е непреклонна, но спокойна, изправяйки се срещу руския президент Владимир Путин, и макар да държи на бъдещето на еврото, ревностно ще брани националните финанси. В продължение на десетилетие германците й имаха доверие.

Меркел показа същите умения и в Европа. Онези, които са я виждали в действие на срещите на лидерите от ЕС, са учудени от умението й да постига единодушие чрез непринудено общуване. Разменени реплики през рамо с този премиер, сделка, сключена в кратка пауза за кафе с онзи президент, приятелско потупване по рамото с официални представители в търсене на допирни точки. Г-жа Меркел винаги е отстоявала германските интереси, но предпочитайки пътя на компромиса пред конфронтацията.

Бежанската криза показа Меркел в друга светлина: лидер, готов да говори – а и да действа – според убежденията си, да излезе от спокойствието на фокусните групи и социологическите проучвания. Решението й да приеме стотици хиляди хора, тръгнали през Балканите, беше по-умно, отколкото опонентите й признават. Би ли могла Германия наистина да издигне стени и да постави войници да ги охраняват? Би ли могла да натовари хората на специални влакове и да ги връща в обхванатия от пламъци Близък изток? В реакцията й освен разум имаше и сърце.

Така е, казват приятелите ми от ХДС. И да, това, че тя каза добре дошли на бежанците в началото допадна на нацията. Но огромният им брой – Германия очаква над милион новодошли до края на годината – промени сметките. Градове и села бяха залети от прииждащи хора и което може би нанесе фатална рана на канцлера – засили се чувството, че тя е изгубила този изключително важен контрол.

Политиците никога не престават да следят рейтинга си, а рейтингът на ХДС рязко спадна. Няма очевиден кандидат, който да замени Меркел, но като временен вариант, който да се бори на парламентарните избори през 2017 се очертава финансовият министър Волфганг Шойбле. Той обаче напоследък пази странно мълчание.

Зад егоистичните сметки се крие по-дълбок страх. Центристките партии в Европа отстъпиха пред левите и десни популисти, тъй като избирателите им се изплашиха, че те повече не могат да гарантират сигурността им. В Германия, въпреки неприличното поведение на малката организация ПЕГИДА, центърът устоява. Но дали сега Меркел не губи контрол по въпрос, който до голяма степен се свързва с културната идентичност?

Според мен отговорът е „не“, но поддадат ли се политиците на паниката, всичко е възможно. Наблюдавах отблизо как собствената й партия се отървава от Маргарет Тачър – друг влиятелен лидер, който изглеждаше непобедим, докато не падна. Тя също беше печелила три пъти избори. Въпреки, че беше много непопулярна към 90-те години на миналия век, докато това не стана, изглеждане немислимо колегите й да се обърнат срещу нея с такова ожесточение.

При Меркел обаче залозите са много по-високи. Финансовият крах, кризата с еврото и рухването на Шенгенската система на отворени граници започнаха да разклащат единството на Европа, докато центристките партии на континента се опитват да се справят с предизвикателството на популистите. Меркел беше стълб на сигурността – водачът, който имаше властта да накара „шоуто да продължи“. Без нея пукнатините ще се множат.

Шойбле също е проевропеец, в някои отношения дори по-отдаден интернационалист. Меркел обаче беше пазителка на създалото се след 1989 г. споразумение, което укрепи европейската същност на Германия. Отстраняването й ще измести нещата към лагера на онези, които са погълнати от по-тесногръди, по-непосредствени сметки в свой интерес и отстъпват от идеала за европейска Германия, а това ще е началото на края.