„България е окупирана от един криминализиран елит с политическа гаранция на тези, които имат държавната власт.“

– Президентът Румен Радев вчера имаше интересна лекция пред студенти в УНСС. Тя беше озаглавена „Социално-икономическо развитие на България“. Той успя да вклини в нея част от проблемите и насоките, разбира се. Каза, че е време прожекторите да осветят тъмната строителна площадка, на която се намираме. Как вие бихте разтълкували това?
– Мисля, че политическият смисъл на това описание е ясен за прочит и силен, ефективен. Най-големият проблем на българската държавност и в някакъв смисъл на българското политическо развитие е корупцията, с други думи – здрачната страна на нашия обществен свят. И особено в частност на предприемаческия свят. Тук е описана една картина на строеж, с други думи, на усилие България да се изгражда. Това като един вид официоз стои в публичната пропаганда. А всъщност строежът е предприет, за да може да бъдат ремонтирани несъвършенствата, заложени в този строеж. Като несъвършенствата са работодатели, така да се каже, те разпределят средства тъкмо на покровителите на този мрак. Те ще печелят от това, което вършат, или по-точно от това, което не вършат. С други думи, ще крадат, казано просто понародному. Казано е, че това е голямата беда на България – системното двуличие. Президентът има много ясна и определена реч, тя му стои добре, защото той е офицер и има дарбата да говори къси и ясни, без допълнения изречения. Това стои като нещо, което не търпи възражения, защото, първо, цитира очевидности и, второ, защото е произнесено от военен, макар че – с мек тон. Защото той не е агресивен човек. Хубаво е, че това е произнесено пред студенти.
– Той обаче продължава да бъде заливан с критики и да бъде обвързван с лидера на опозицията Корнелия Нинова. Същевременно очевидно спазва линията си на сблъсък с управляващите. И вчера с думите си за светването на прожектора в отговор веднага дойде изказването на заместник-председателя на групата на ГЕРБ Цветан Цветанов, който каза: „Най-хубаво би било да си президент, защото нищо не зависи от теб.“
– Би било много добре, ако не зависеше от г-н Цветанов нищо. Защото всеки път, когато понечи да извършва едно или друго, то носи върху себе си белега на някаква неадекватност. Ако ще си припомняме колко пъти България е осъдена заради неговите екстатични действия, заради неговото екстатично правдолюбие, включително от трибуната на Народното събрание – по лекари, по едно или друго, по неговия правоохранителен произвол на определени етапи, ще разберем, че такъв тип хора трябва да имат по-скъсен периметър на действие. Той е много активен и е специализиран да атакува президента. Той го прави от името на ГЕРБ, а министър-председателят укротява. Те играят на добро и лошо ченге. Това нещо не е свързано толкова с предполагаемата или реална връзка между президента и Корнелия Нинова. По произход на неговия избор такава връзка имаше, т.е. беше подкрепен извън всякакво съмнение. Но трябва да бъде следен смисълът на неговите действия. Аз не мисля, че той има почерка на партиен президент, какъвто беше, да кажем, президентът Плевнелиев. Той имаше направо облика на котериен човек, а не даже и на партиен. Той беше един брюкселски или атлантически чиновник.
– Президентът Плевнелиев вчера също остро атакува президента Румен Радев, по-скоро заради „разкрачената му позиция“ между Русия и Европейския съюз и за това, че едва ли не върши антиевропейска политика.
– Не може да очаквате друго от президента Плевнелиев. Това е неговата запазена марка. Аз мисля, че той няма друг идеологически състав освен този да повтаря евроатлантически клишета без всякакво съдържание. Той не може да ги разработи лично. Ако проследите неговата реч, ще си дадете сметка, че тя е изключително предвидима и в този смисъл е смешно досадна на етапи. Може би звуча рязко, но това е така. Какво означава позиция между Русия и Съединените щати? Ами точно такава трябва да бъде. Той трябва да обоснове защо не трябва да бъде такава, преди да сочи с пръст президента. България има българска позиция, а не еди-каква си, каквато би му се харесала на него да има. Защо не предложи официално да станем „16-а република“ на Съединените щати?
– В интервюто за Би Ти Ви президентът Плевнелиев вчера каза за президента Радев: „Ако реши да върви на Изток, трябва да се определи.“ И спомена, че не един и двама президенти са му се обаждали да му кажат, че Радев се опитва да разделя в Европейския съюз.
– Тези президенти, които са му се обаждали и, разбира се, са предавали много сърдечни поздрави на неговата млада жена или годеница, доколкото той се похвали, че много президенти вече я познават, запознати с тяхната голяма сантиментална идилия… Иронизирам. Защо го правя? Защото становищата на президента Плевнелиев не заслужават много голяма и дълга медитация. Не е интересно. Отново ще кажа – по причина на дежурния характер на неговите становища. Той е просто специализиран да атакува президента, първо, за да се открои благоприятно като съвършено лоялен евроатлантически мъж. Той има усещането, че това е неговото амплоа от началото. Но не забелязва, че той няма собствен характер, че не обсъжда през собствената си съвест на държавен глава и през убеждението си за отстояване на национален интерес. Той чисто и просто репетира вече изречена позиция на евроатлантическите инстанции. Той счита, че това е всичко, което България може да направи за себе си – да говори същото.
– Натрупа ли дивиденти правителството на Бойко Борисов и в частност той самият, който не спира да прави външна политика? Добре ли вече играе на това поле Борисов?
– Хубаво казвате, че това е роля, тя му е възложена от режисьор, той трябва да щъка нагоре-надолу…
– Кой е режисьорът?
– Мисля, че все пак това са Съединените щати, които имат интерес за Западните Балкани и са в конкуренция с Руската федерация, която губи позиции.
– Борисов определено си спечели прозвището на дипломат, зад гърба си ли остави обаче всички тези вътрешнополитически проблеми, които на моменти избухват в обществото, протестите, бягството от Софийския затвор през парадния вход, Желяз Андреев…
– Тези неща наистина са картини от един много паянтов социален свят. Речта на президента просветлява, защото метафората е светлина, а светлината е метафора на познанието. Това, което стои в здрач и трябва да остане анонимно, никой да не знае за него, защото това е айсберговият криминалитет на България – тези, които имат собствено властта над България, защото имат властта на парите. Тази реч призовава към това – отвъд видимостта, която винаги е триумфираща в стила на г-н Борисов, защото това е неговият натюрел. Той извършва много голяма по силата на собствената си гаснеща може би харизма атака и натиск върху публичните сетива да бъде приет като своеобразен лидер, като мачо, като балкански мъж, като много успешен, като един от нас. От друга страна, през тази сценичност трябва да бъде съзрян простият факт, че България е окупирана от един криминализиран елит с политическа гаранция на тези, които имат държавната власт. Това е извън всякакво съмнение. Бедността, мащабът на нашата социална неудача се дължи изцяло на това, че тя е зле управлявана по причина на корумпиран елит и корумпирана практика. На това трябва да се сложи край, защото от драма през драма, от казус през казус и от театър през театър ние сме свидетели на една изплъзваща се истина за българската миазма. Това трябва да бъде осветлено.
– Кой е големият проблем – че няма кой да светне лампата и да се види всичко това, за което говорите, ще се намери ли този човек, нов политически субект ли ще е? И не само ще изобличи тези проблеми, но и ще ги реши.
– Това е собствено политическият въпрос. Аз мисля, че без адекватно политическо лидерство това не може да стане. Опозицията в България има собствените си качества в лицето на г-жа Корнелия Нинова, но политическата й сила е слаба. Тя не може да конкурира управлението, защото не може убедително да претендира за властта, това все още не звучи убедително. Нова политическа сила? Има непрекъснато заявки отдясно, отляво и т.н., но това е много немощно и обслужва по-скоро мотива на инициаторите. Нищо повече от това. Аз си мисля, че единствената конкурентна фигура с ограничени правомощия по конституция е президентът Румен Радев. По тази причина и г-н Цветанов не може, съвършено грубо да кажем – да миряса. Защото той усеща, че оттам иде политическа сила през словото и през излъчването. Това не е малко, защото българският политически проблем е проблем на мобилизацията на общественото мнение и пробуждането от този сън, от този амок на пропагандата, на леността и в някакъв смисъл на апатията, защото нищо не се променя в една окупирана страна. Хората са оттеглени в собствените си частни светове, за да уреждат дребни или едри въпроси. Във всеки случай не могат да решават проблема на национално ниво, защото не вярват. Това е въпрос на вяра и убеждение, че някакви неща могат да се случат. Какво се е случило, че да вярват?
– За политическия проект, който се заформя около президента Радев. Смятате ли реално, че той ще се впусне в политиката след своя мандат? И възможно ли е този политически проект да замести, ще ви цитирам – „тази гаснеща харизма“ на премиера Борисов?
– Мисля, че това може да се случи. Мисля, че ако президентът Радев стане лидер на политическа сила, той ще се пребори с ГЕРБ. Дали това ще доведе до желаните следствия, не мога да кажа. Всичко това е много проблематично, не е мислено докрай. И не знаем дали той има такава идея въобще. Това, че се разговаря за тази възможност, означава, че той би могъл. И има усет за това, че политическата му фигура не е за подценяване. И опасността за ГЕРБ иде оттам, отникъде другаде не иде – за добро или за лошо. Не иде от г-жа Корнелия Нинова, която върши добра работа на предела на силите си. Но тези сили, както се разбрахме, не са много големи.
– Значи ли това, че и този път Бойко Борисов сам ще слезе от властта, както и друг път сме го виждали?
– Това е така да се каже кошмарният сценарий. И в същото време – реалистичният сценарий. Няма кой да отмести тази фигура, която придоби тежестта на Витоша, на някакъв природен феномен, инсталиран пред очите ни, неотразим и без конкуренция. Много интересен феномен.