Време е Япония и нейната славна армия да нахлуе в Русия и отцепи руска територия. Време е и да си върне Курилските острови, които ѝ принадлежат още от 1875 г. по договор с Руската империя, който обаче бившия Съветски съюз не признава и ги заграбва през Втората световна война.

Ние, българите, които някога са ни наричали „японците на Балканите“, със сигурност ще подкрепим една такава японска „специална операция“. Но защо ще я подкрепим? Защото почти във всеки български дом има нещо японско. И защото е по-добре да имаш японски автомобил, вместо руска „Лада“ или японски телевизор вместо руска водка. А за сушито и сашимото да не говорим. Младите днес, а и не само те, си падат по тия японски вкусотии и изобщо не поглеждат към руските пирожки, а руският хайвер не им е по джоба.

Изобщо, време е Япония да стъпи на Азиатския континент, на руска територия. И със сигурност тогава ще се вдигне и стандартът на живот на мизерстващото в Сибир и Далечния изток днешно население на Руската федерация. Още повече, че става дума за народи, които нямат нищо общо с руснаците. Защо тези хора да не живеят добре, по японски? Защо трябва да се мъчат по руски? Че и да стават пушечно месо за маниакалните планове на кремълския ненормалник? Японците могат да осигурят на населението в руския Далечен изток добър живот. Но, само ако тази територия стане част от японската държава. Естествено чрез „специална операция“, а не с война. А ние, какво? Друго си е ние, японците на Балканите, да знаем, че оттатък Урал започва Япония. Хубава промяна ще бъде това. Япония ще ни стане по-близка. Впрочем, в далечната 1993 г. обещах на Председателя на Долната камара на японския парламент г-н Йошио Сакараучи, че ще дойде ден, в който България ще подкрепи справедливата кауза на японския народ да си върне Курилските острови и да стъпи на твърда земя. И сега имам чувството, че наближава този ден.

Но защо озаглавих тези си неудобни думи „Японски силуети“. Защото цитирам по този начин патриарха на българската литература Иван Вазов, който с псевдонима Геваша Хито-Хито, пише няколко „стихотворения в проза“ под това заглавие. А „силуетите“ са известни писатели от литературния кръг „Мисъл“. Впрочем Вазов е поетът, който ще нарече в известно свое стихотворение руските нашественици „неканени гости“ в „полята балкански“. И ще ги пита директно що дирят те тука. Същото днес питат украинците, а заедно с тях и цялото човечество. Та в този смисъл Япония е едно от възможните решения на мъките на руския народ, на безсмислената му гибел в безумните путински войни. И огромна надежда за щастлив живот.