По улиците на еквадорския град Сантяго де Гуаякила бавно се движи брониран „Форд“. Зад волана седи мъж, който няма вид на човек, роден в Латинска Америка. С него в колата пътуват жена му и тригодишната им дъщеря. Когато автомобилът спира на едно кръстовище, жената сваля наполовина бронираното странично стъкло на колата, за да излезе димът от цигарата й. В този момент успоредно на колата спира мотоциклет с двама непознати и в следващия момент прозвучават четири изстрела. Жената и детето не са засегнати, но бащата на семейството, косовският албанец Ремзи Аземи е ранен смъртоносно. Еквадорската полиция не открива убийците, нито техния поръчител, но се досеща за мотивите.

Шест месеца преди това в същия град е убит Илир Хидри, друг косовар, който през 2014 г. е арестуван от агентите на американското Управление за борба с наркотиците (DEA). Той е участвал в престъпна група, прекарваща кокаин от Еквадор за Европа, и се предполага, че след ареста е станал информатор на американското Управление за борба с наркотиците. По странно стечение на обстоятелствата, Аземи е бил наемател на същата квартира в Гуаякил, в която преди него е живял Хидри.

Големият бизнес

Операциите против албанската организирана престъпност не са новост за полицаите в целия свят. В сътрудничество с латиноамериканските картели, албанците действат в САЩ, Австралия, Великобритания и в повечето европейски държави. Още през 90-те години на миналия век албанските престъпни кланове стават една от открояващите се сили в криминалния свят. Именно те поемат контрола над „балканския маршрут“, по който в Европа пристига 80 процента от хероина, произведен в Афганистан. През последните години те установяват тесни връзки с организираната престъпност по цялия свят, включително с италианските мафиоти в Ню Йорк. Те проникват в различни направления на криминалния бизнес, като проституция, трафик на хора, контрабанда на човешки органи, оръжия и кражби на автомобили. Но главният им приоритет си остават наркотиците.

Както обикновено става с тоталитарните системи, след разпада на жестокия комунистически строй на Енвер Ходжа, бе погребана под развалините икономиката на страната. Тоталната корупция, дивият капитализъм с неговите финансови пирамиди и войната в Косово доведоха през 90-те години населението до отчайваща нищета, от която много хора побързаха да се избавят, като емигрират. Тези, които останаха, намериха изход в индустрията на забранените вещества. От „европейска Северна Корея“, както охарактеризира миналото на страната си министър-председателят Еди Рама, Албания започна стремително да се превръща в „европейска Колумбия“.

След войната благосъстоянието на албанците започна бързо да нараства. Сега Тирана прилича на луксозен средиземноморски курорт. Нови небостъргачи и търговски центрове, скъпи коли и нощен клубен живот. През 2009 г. страната бе приета и в НАТО. Благодарение на ниските данъци процъфтява чуждестранният (основно италиански) бизнес. Но далеч не всеки европейски инвеститор е готов да вложи парите си в албанската икономика, тъй като в официалните документи почти не се забелязва някакво нарастване на благосъстоянието. Зад външния блясък се крият огромните пари на наркокартелите, чието влияние е проникнало дълбоко в албанските държавни институции.

Марихуановата република

Като илюстрация на това е достатъчен даже само един пример: по време на полицейска специална операция през 2014 г. са били унищожени около 102 тона марихуана, подготвена за експорт и повече от 507 хил. стръка разсад на канабис все още не успели да разцъфнат. Общата стойност на унищоженото е оценена на 6.5 млрд. евро, което надвишава с 60 на сто БВП на Албания. Повдигнати са обвинения на 1900 души, но само след две години се оказва, че тази мащабна операция не е успяла сериозно да навреди на най-голямата индустрия за марихуана в Европа.

През последните години броят на плантациите, засадени с марихуана, главоломно расте. Обикновено те се появяват в слабо населените места, където за хората няма перспектива да си намерят по-високоплатена работа. Достойната според тях заплата от 20 евро дневно им гарантира само високодоходните продажби на наркотици. По данни на ВВС, килограм марихуана в Албания струва от 100 до 200 евро, а в Италия цената й е 1500 евро. Тази висока доходност помага на производителите да не попаднат под ударите на закона, тъй като минимум 20 на сто от приходите отива за подкупи на полицията, на държавните чиновници и правосъдието. Правоохранителите на всички нива тотално са купени, а често и самите те участват в нелегалния процес на производство и реализация на изработеното. Затова полицейските акции обикновено водят до ареста на отделни селяни, които отглеждат растенията, а шефовете, които стоят зад тях, почти винаги остават в неизвестност. Стотици полицаи ежегодно се привличат с обвинения за получен подкуп, но това не помага, тъй като корупцията е проникнала на всички нива и тотално е обхванала държавата.

Кокаиновият циклон

Прогнилата система е неспособна да открие и накаже лидерите на организираните престъпни групи, което създава у наркобароните усещане за безнаказаност. Затова не е чудно, че в търсенето на по-високи печалби те преминават от нивото на сравнително безобидната марихуана към значително по-скъпите и опасни наркотици. От началото на 2010 г. албанската мафия вече е крупен играч на европейския пазар на кокаин. За тази цел албанците установяват тесни връзки с производителите в Латинска Америка и големи партиди от тяхната стока потичат както към албанските посредници в пристанищата на Белгия и Холандия, така и към самата Албания. През 2018 г. полицията конфискува в пристанището на гр. Дурас партия банани от Колумбия, в която са укрити 613 килограма кокаин. Такъв голям улов е доста рядък случай за местната полиция. Даже със съдействието на чуждестранните си колеги, по някои оценки, те успяват да прихванат само 5 до 10 процента от доставките на наркотици.

Първите албанци, които полагат основите на наркотрафика, пристигат в Германия, Италия и Гърция, като бежанци от войната. Сега наркокуриерите се чувстват комфортно, защото ползват привилегията на безвизовия режим с ЕС, получена през 2010 година. Както разказва пред The Independent бившият албански полицай Джемал Гюкши, престъпниците използват не само надуваеми моторни лодки, но и малки самолети. Според него всеки ден до Италия по тайни маршрути летят минимум 10 самолета на селскостопанската авиация, натоварени с наркотици. Стъпвайки на кокаиновия пазар само преди няколко години, албанците променят правилата на глобалната игра в него. Както пише изданието VICE, „благодарение на албанците в повечето страни в Европа наркотикът в последно време стана по-достъпен и по-чист“.

В голямото семейство

Потокът от забранени вещества през Албания не би станал толкова пълноводен, без използване на системата, върху която се гради всеки бизнес, не само нелегалният. Местните престъпни кланове създават здрава и широко разклонена мрежа от връзки, а албански криминални фамилии са обвързани помежду си със законите на „Канун“. „Канун“ е кодекс от закони, съставен през XV век. В миналото комунистите направиха опит да се избавят от него, както и от религията, но по-голяма част от населението бързо се върна в джамиите и продължи да живее според древните, безкомпромисни правила. Крайъгълни камъни на тези правила са безправието на жените и принципът „око за око, зъб за зъб“, тоест възмездието като свещен дълг на албанеца. Следвайки принципите на „Канун“, албанците са замесени от десетки години във верига от кръвни отмъщения, възникнали в резултат на конфликти, започнати от техните деди и прадеди.

Въпреки общите ценности, албанската мафия не е единна структура, а комплекс от няколко десетки организации. Между тях се открояват две големи враждуващи разклонения, албанското и косовското. Още от самото начало и двете са установили толкова силни връзки с италианските мафиоти, че едната от косовските групи дори се провъзгласила за част от „Сакра Корона Унита“, която представлява италиански конгломерат от около 50 мафиотски клана. В чест на италианската мафиотска структура, косоварите се нарекли „Сакра Корона Косовара“. Сътрудничеството с италианците в сделките на наркотрафика помогнало на албанците да насочат наркопарите си към финансиране на това, което те смятат за истинска работа. От 1996 г. до 1999 г. Армията за освобождение на Косово, в чийто редици воюват и ислямисти от Саудитска Арабия и Афганистан получава от наркотърговците 250 млн. долара. Пипалата на престъпните връзки на албанските мафиоти се прострели и през Атлантика в САЩ. Те перели парите на клана Гамбино, една от знаменитите „пет фамилии“ в Ню Йорк, и подържали партньорски отношения с „Ангелите на Ада“. В международните си сделки албанските наркобарони продължавали да получават кокаина от латиноамериканските картели.

Братя по корупция

С колегите им от задокеанските кокаинови държави, албанските бандити ги сродява не само професията. И в двата случая успехът на тяхната дейност зависи от това доколко са стабилни връзките на групировките с властите в страната. И по този показател на местните престъпници всичко им е наред, даже е по-добре, отколкото в Латинска Америка. Властите на най-високо ниво също са замесени в нелегалния бизнес. Така например, обвиняват сегашния президент на Косово Хашим Тачи, че е направил 4 млн. марки от контрабанда на наркотици, оръжие и човешки органи. Но въпреки това разследване не се прави, а Тачи и досега ръководи държавата.

Чиновниците от другата страна на границата в Албания също не се гнусят от мръсните пари. Саймир Тахири, който оглавява от 2013 г. до 2017 г. албанското МВР, е уличен във връзки с групировки, пренасящи марихуана и оръжие за Италия. След началото на разследването срещу него той напуска поста си и министър става Фатмир Джафай. Само след два месеца в Министерството на вътрешните работи, на него също му се налага да подаде оставка, тъй като доведеният му брат Агрон получил присъда от седем години затвор за контрабанда на наркотици. Пряка връзка между братята и тук не е била доказана. Още един шумен скандал стана по повод присъдата на Ермалю Ходжа, внук на диктатора Енвер Ходжа. Той бе уличен като помагач в контрабандата на 120 кг. кокаин.

Наркобарона социалист

Но най-добре илюстрира дълбочината на престъпните връзки на албанските власти с наркобизнеса примера с Клемент Балили, когото наричат „албанския Ескобар“. Той забогатява още през 90-те години, като според официалната версия, това става благодарение на бизнеса му в сферите на транспорта, развлеченията и сигурността. Неговият истински бизнес обаче започва да изплува на повърхността едва в последните години. За последните десет години Балили построява верига от луксозни хотели по Адриатическото крайбрежие. През 2014 г. той става директор на регионалното транспортно управление на гр. Саранда. Саранда е малък курортен град, известен повече като едно от най-големите наркопристанища в страната. Балили често е забелязван на партита с високопоставени държавни чиновници, както и на яхтата на заместник-директора на албанската полиция. Лентата за откриването на един негов хотел прерязва лично президентът на Албания Илир Мета, а партията „Социалистическо движение за интеграция“ многократно му благодари за щедрото спонсорство.

Гръцката полиция отдавна знае, че магнатът не е безобиден бизнесмен, а ръководи международна наркоимперия с милиардни обороти, но това не променя нещата. За нещастие обаче през 2016 г. гръцката полиция с подкрепата на американското Управление за борба с наркотиците (DEA) задържат 12 члена от неговата банда с пратка от 700 килограма марихуана. Този път има достатъчно доказателства за неговото участие, въз основа, на които прокуратурата издава заповед за арест. Албанската полиция обаче отказва да изпълни заповедта под претекст, че не може да установи къде се намира лицето. През следващите няколко години неприкосновенният наркобарон свободно се разхожда по улиците на Тирана, а полицаите продължават да настояват, че не може да бъде открит. След като от тази наглост се възмущава американският посланик и други представители на международната общност, през януари 2019 г. , Балили бе изправен пред съда. Той, подобно на Пабло Ескобар, се предава на властите срещу договорени с неговите юристи условия. Въпреки че албанските власти отчитат ареста му като грандиозен успех в борбата с наркоафията, се вижда даже с невъоръжено как съдът имитира справедливост. Албанският съд отказва да предаде милиардера на гръцките власти, като се позована на поправка в албанската конституция, приета година по-рано. Нещо повече, съдиите се съгласяват с предложението на защитата за съкратена процедура. Накрая Балили не каза почти нищо за връзките си с управляващите и получи десетгодишна присъда, която адвокатите веднага обжалваха. Още не е ясно как ще завърши делото, но албанците са убедени, че то ще приключи според обичайната практика, да бъдат сваляни обвиненията и присъдите от крупните престъпници.

Наркополитика по албански

До ареста си Клемент Балили активно е поддържал връзки с властта. Приятелската му Социалистическа партия даже направила неговия племенник кмет на малкия град в южна Албания, Делвин. Би било странно, ако Балили не опита да вземе под контрол някаква държавна институция, защото така постъпват всички негови конкуренти. Лидерът на парламентарната опозиция Рудина Хаджари в едно свое интервю казва: „Ние имаме невероятни структурни проблеми с корупцията. Парите диктуват всички решения в нашата страна. А тези пари отиват от наркокартелите, както към отделни политици, така и към всички политически партии“. Думите й вероятно са верни. Изследванията, финансирани от Евросъюза, показват, че кокаиновите пари са намесени в изборите в цялата страна в такива мащаби, че реалното влияние на бандите е значително по-силно, отколкото влиянието на партиите. Според мнението на анализаторите, в Албания е почти невъзможно да се занимаваш успешно с политика, без да си обвързан с организираната престъпност. През 2019 г. стана известно, че на всеки пети гражданин в държавата са предлагани пари или услуги в замяна на гласове за определен кандидат.

Наркотърговците против всички

Тази ситуация омръзна на населението на страната, което вече десет години чака приемането на Албания в ЕС. Проведената от института „Галъп“ през 2018 г. анкета показа, че процентът на гражданите, мечтаещи да емигрират, е един от най-високите в света. По голям брой желаещи да емигрират от албанците има само в Хаити, Сиера Леоне и Либерия. Според данните от анкета, направена през 2019 г., 85 на сто от младежите в републиката са недоволни от работата на правителството.

През пролетта на тази година ситуацията се нажежи до краен предел. Опозицията напусна парламента и влезе в остро противоречие с премиера Рама, който преди шест години, когато зае тази длъжност, обещаваше да спре корупцията и търговията с наркотици. През май на улицата излязоха десетки хиляди протестиращи. Те хвърляха срещу полицаите бутилки и камъни, дори коктейли „Молотов“ в офиса на премиера. Основното искане на демонстрантите беше оставката на правителството и нови избори. Еди Рама и управляващата партия отказаха преговори с опозицията и нейните привърженици, поради което опозиционните издания заплашиха властите с гражданска война.

Стъпка, в полза на примирието, се опита да направи президентът Илир Мета, който по-рано ръководеше същата тази Социалистическа партия. Той предложи да бъдат отменени предстоящите общински избори. В отговор на това, парламентът прие резолюция, в която решението на президента бе обявено за противоконституционно, и на 30 юни изборите се проведоха. Те бяха бойкотирани от всички привърженици на опозицията, които обвиниха премиера, че връща страната към комунистическото минало. Накрая се оказа, че на изборите са гласували едва 21.6 на сто, като в повечето населени места са спечелили управляващите социалисти. Премиерът нарече този резултат „победа на европейска Албания“. Тази победа може да се окаже пирова, тъй като през есента Евросъюзът ще решава съдбата на Албания. Преди десет години страната беше изпълнена с надежда, че ще бъде приета в ЕС, а сега Европейската комисия обсъжда дали да не бъде отменен безвизовия режим за албанците. Изглежда, че Старият свят не е готов да се примири с една нова Колумбия в центъра на Европа.