Изборите за Народно събрание на 2 април продължават да крият неясноти и интриги. Броени дни преди вота основните претенденти за първото място са с почти изравнени позиции.

Коалицията ГЕРБ – СДС е с крехка преднина преднина пред ПП – ДБ според „горещо проучване“ на Алфа Рисърч, представено днес. Първата формация има подкрепата на 29.5% на твърдо решилите да гласуват, а втората получава 25.4%, показва анкетата.

ПЕТ ФОРМАЦИИ ВЛИЗАТ СЪС СИГУРНОСТ

Предизборните обиколки са довели до известна мобилизация на симпатизантите на ГЕРБ-СДС, главно в по-малките населени места. Формацията повишава леко резултата си от преди месец и към момента получава подкрепата на 25.9% от твърдо решилите да гласуват. При ПП-ДБ са налице известни вариации и с 25.4% те остават на дистанция от 0.5 на сто под ГЕРБ. Тази разлика е много под статистическата грешка и на практика потвърждава паритета между двете водещи политически сили.

Оспорвана е и битката между третия и четвъртия. ДПС и „Възраждане“ имат съответно 13.8 и 13.6% . Ако в кампанията обаче има ясна тенденция, това е ръстът в подкрепата за „Възраждане“ – привлича както разочаровани от сходни партии, така и известен наказателен вот срещу партиите, които не успяха да сформират правителство. Така яснота за третото място ще има едва след като стане известен вотът от чужбина.

БСП едва се задържа над 8%. Макар и партията да е с отслабени позиции, поради поредицата от вътрешни конфликти, кампанията повишава леко резултата й.

Тези пет политически формации със сигурност ще имат място в 49-ото Народно събрание. Под чертата остават „Български възход“, „Левицата“, „Има такъв народ“ и т.н. БВ и „Левицата“ обаче имат теоретичен шанс да влязат в Народното събрание.

ПРОМЕНЛИВИ, КОИТО МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ ВОТА

ГЕРБ има по-висока подкрепа в страната, а ПП-ДБ – по-голяма електорална периферия, особено в столицата. Може да се окаже ,че София ще реши изборите. Ако ПП-ДБ мобилизира периферията си със силен финален спринт, което са показали, че умеят, ще спечелят първото място. Ако не успеят, ГЕРБ ще съхрани водачеството си от предишните избори.

Кампанията е променила мнението за кого да гласуват на 11 на сто от решените да отидат до урните. Други 15 на сто, все още не са взели решение кого да подкрепят. Обичайно между 7% и 15 % взимат решение в последните дни на кампанията. Т.е. сега този дял е на горния максимум за последните години, което също подсказва възможни обрати в рамките на самия изборен ден.

ОТНОВО СЛАБА ИЗБИРАТЕЛНА АКТИВНОСТ

Очертава се пореден вот с ниска избирателна активност. Само 39% са категорични, че ще упражнят правото си на глас. В „Партията на негласуващите“  са се обозначили почти половината анкетирани –  49% са категорични, че няма да участват в тези избори.

Промяната в начина на гласуване с връщането на хартиените бюлетини не изглежда да оказва силно влияние върху избирателите, смятат социолозите. Много по-сериозен фактор се очертава растящото недоверие към политиците и способността им да вземат ефективни управленски решения, което определя запазващото се ниско желание за гласуване.

Проучването е направено между 25 и 29 март, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проведено е сред 1113 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е сертифицирана двустепенна извадка, с квота по основни социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.