Обсъждаме един изключително важен въпрос както от финансово-икономическа, така и от политическа и геостратегическа същност. Затова предлагам с аргументи, факти спокойно да обсъдим нашата позиция, която е да подкрепим ветото на президента на републиката поради следните причини.

В първата минута искам да припомня заключенията на работния екип на българските военновъздушни сили.

Първо, тяхното заключение е, че възможните правни спорове между продавача и купувача се решават само по правото на Съединените американски щати, като всички възможни юридически разноски за в бъдеще ще бъдат за сметка на българската държава, вместо това да става по международното право, както е практиката на сключването на такива междудържавни договори.

Второ, гаранционните условия и условията по рекламации са формулирани преимуществено за американската страна.

Третата констатация беше, че стандартните условия по договорите са определени едностранно и не подлежат на промяна по искане на българската страна.

Четвърто, че правителството на Щатите може едностранно да променя условията по договора.

Пето, собствеността на самолетите и въоръжението се прехвърлят на мястото на тяхното производство – Съединените щати, и ние поемаме всички разходи по тестването и тяхното доставяне в Република България.

Шесто, доставчикът – Съединените щати, се освобождава от всякаква юридическа отговорност, в това число неустойки по неизпълнение на клаузите от договорите.

Сега конкретни факти към това, което ви казах от работната група.

Първо, по отношение на цената и условията на плащане. Цената, уважаеми колеги, е твърде висока поради две групи критерии.

Първи критерий. В сравнение с аналогични сделки през последните две години – Словакия закупува 14 самолета от същата модификация – Ф-16 Блок 70, с единична цена на пълния комплект въоръжение 128 млн. 571 хил. долара. Цената на българския самолет – неокомплектован, е 162 млн. 500 хил. долара. Което ще рече, че неокомплектованият български самолет струва с 34 млн. щатски долара повече от самолета, доставен от същата фирма, по същия тип договори на Словакия.

Като пресметнем според разчетите и на американската страна, и цените на отделните артикули в четирите договора, които разглеждаме, цената на пълния комплект въоръжение на самолета отива към 200 млн. щатски долара. Ако сравним пълния комплект на Словакия и България – съответно 128 млн. 571 хил. щатски долара с 200 млн. щатски долара, самолетът на Словакия с пълното въоръжение, обучение на летците и технически персонал, уважаеми колеги, е по-евтин със 72 млн. щатски долара. Или общо, ако пресметнем за осем многоцелеви изтребителя,

цената на България е с $576 млн. по-висока от тази на партньорите в Словакия

По втория критерий. Ако сравним същата доставка, същия тип самолети, същата модификация за страна, не член на НАТО – втората сделка с Бахрейн от 2017 г., цената на един самолет е 146 млн. 578 хил. щатски долара. Т.е. България – страна членка на НАТО, лоялен партньор на Съединените американски щати, плаща 53 млн. щатски долара повече за същия самолет и същия комплект, сравнено с Бахрейн.

Ако сравним по-модерния Ф-35 от Пето поколение с Ф-16 – направих проучване, в това число в списанието на „Дифенс нюз“, издадено в Съединените американски щати, и информацията от Пентагона, и американското правителство, Ф-35 в момента се подготвя за серийно производство при цени за закупуване от военновъздушните сили на САЩ в три модификации между 97 и 122 млн. щатски долара. Тоест ние плащаме за самолет, развит базово от 70-те години – 200 млн. щатски долара за пакета Четвърто поколение.

Пето поколение самолетът – между 79 и 122 млн. щатски долара, предстои да бъде пуснат в производство и по тези цени да бъде закупен от военновъздушните сили на САЩ.

В сравнение с конкурентен модел от същия клас при конкурса, който беше закрит – не само според нас неправомерно от българското правителство, беше предложено от единия от конкурентите на американската фирма за 800 млн. щатски долара 10 изтребителя. Което ще рече, че като преизчислите цената на изтребител, се получава, че ние

бихме получили 20 изтребителя вместо 8 на същата цена 

от конкурент, произвеждащ същия клас изтребители в Европейския съюз.

На следващо място преговарящият екип не е постигнал абсолютно никакви ценови отстъпки въпреки следните факти:

Първи факт е, че този самолет не е наличен, той не е произведен – той е в конструкторска фаза, тоест купувачът – Република България, поема риск с огромна бюджетна инвестиция, тъй като военната продукция, в това число и авиониката, са скъпи продукти, високотехнологични, става дума за високотехнологична фирма. Тези продукти работят на границите на технологичните възможности. Рискът при военната продукция е много по-голям, отколкото при гражданската. Нашата страна финансира развойната дейност на „Лодхиин Мартин“, която има годишен оборот, знаете ли колко? Проверих – малко над 50 млрд. щатски долара, а четирите основни доставчика общо имат оборот, който два пъти превишава брутния вътрешен продукт на България. Но не – за нас няма отстъпки заради това, че участваме в развойната дейност, която е рискова.

На следващо място България в сравнение с друга страна – Словакия, е предоставила четири военни бази за съвместно ползване на двустранни договори не с НАТО, а със Съединените американски щати.

Ние сме единствената страна в света, която безвъзмездно предоставя бази за ползване

от друга държава. Някаква благодарност? Не! Ние плащаме по-висока цена, отколкото Словакия и Бахрейн. Така че никакви отстъпки не са направени, въпреки че заедно с нашите партньори – САЩ, наши военни подразделения участваха и участват в Ирак, в Афганистан за разлика от другата страна, но няма ценови отстъпки за България.

Икономически неизгодно за България е еднократното плащане – в момента към 2 млрд. 300 млн. лв., а всъщност с доокомплектуването на самолета – към 3 млрд. лв. Предварителното изплащане на такава огромна сума е проблем за страна като България, която е най-бедната в Европейския съюз. Проблем е, защото правителството трябваше да предложи актуализация на бюджета.

Второ, правителството трябваше да блокира – това е и военностратегически въпрос, модернизацията на военноморските сили и сухопътните сили на България. Нямайте никакви съмнения, че при тези огромни разходи, които предстоят при изграждането на инфраструктурата за нови самолети, фактически не виждам как финансово ще бъде осигурена модернизацията на българските сухопътни сили и българските военноморски сили?

Освен това цената не е окончателна! При втория няколкочасов прочит на договорите отделих няколко часа да чета, защото възникнаха въпроси, които исках и за себе си, а и заради вас, колеги, да споделя и които съм счел, че са важни.

Първо, цената не е окончателна, защото в договора пише – прогнозна цена. Прогнозна цена означава, че цената, която сега е заявена, не е последна и в клаузите на договора много ясно, много коректно доставчикът е посочил, че той може без предупреждение да промени с 10% цените, считайте автоматично, колко са към момента – 230 млн. лв., без да се замисли. Няма доставчик, който няма да използва тази възможност.

Второ, в договора пише, че само с уведомяване, без съгласието на българската страна, може да се промени цената с повече от 10%.

В договора под прогнозна цена пише нещо интересно, което в началото не забелязах, но там пише: „Начален депозит“. Обърнете внимание, че двете числа – началният депозит и прогнозната цена, са равни, което ще рече, че това е начален депозит, и на нас, българите, ни предстоят тежки времена. Този начален депозит ще бъде допълван с допълнителни средства.

Договорите са изцяло в интерес на купувача. Цитирам договорите: „Договорите не са секретни, те не са строго секретни – те са класифицирани и не могат да бъдат публикувани в „Държавен вестник“.“

Правя ви тази услуга – само ще ви цитирам две-три клаузи от договора, които са смразяващи, не само според мен. Слушайте: „Купувачът се задължава да освободи от отговорност за вреди правителството на Съединените американски щати, неговите агенти, служители и работници за всякакъв вид загуби или задължения както при закононарушения, така и по договор, които могат да възникнат във връзка с настоящото споразумение, поради нараняване или смърт на персонала на купувача или трети лица. Имуществото, или изделията, закупени от купувача, по силата на настоящото LOA споразумение, нараняване.“

Второ, „4.4. – купувачът се съгласява на следното: „4.4.1. Да заплати на правителството на Съединените американски щати общата стойност на изделията, дори ако цената надхвърля прогнозните суми по настоящото LOA“, пише го в договора.

Гаранции – шеста точка и в четирите договора.

„6.1. Правителството на Съединените американски щати не обезпечава и не предоставя гаранция за което и да е от изделията, продадени по-силата на настоящото споразумение, освен предвиденото в подточка 6.1.1., което е гарантиране на правата на собственост“ –

никакви гаранции, за никакво изделие 

никакви самолети, никакви двигатели, никакви ракети, никакви авиобомби.

Уреждане на спорове – 7.1., цитирам: „Този LOA се подчинява на законодателството и нормативната уредба на САЩ, включително законодателството в частта на обществените поръчки на Съединените американски щати.“

Да отворя една скоба – тук някой се опитваше да внушава и да лъже, че военната продукция не се продава по обществени поръчки. Дами и господа, и за най-богатите страни по света, особено за САЩ, игла не се купува от Пентагона без обществена поръчка за разлика от България.

„7.2. Правителството на Съединените американски щати и купувачът се съгласяват да уреждат всяко разногласие, възникнало във връзка с настоящото LOA“, обърнете внимание – „чрез консултации между правителството на САЩ и купувача и не могат да отнасят за уреждане на такива спорове до Международен трибунал“. Тук има грешка в превода, проверих и с прависти – това не е Международният трибунал, а е Международен арбитраж, тоест ние тук сме се подписали, че ако възникват различия, нямаме право никъде да се оплакваме. Не са споменали само за арменския поп, там ние бихме могли да се обърнем за помощ.

Освен това, като казах, че не поемат никакви гаранции, погледнете отговорите на Министерството на отбраната на мотивите на господин президента. И на последната страница, едно от последните изречения, внимавайте, колеги, пише, че гаранцията, която я няма в договора, но на „Локхиид Мартин“ към американското правителство за самолетите, които купуваме, е шест месеца! По закон в България според Българския държавен стандарт, погледнах вкъщи – кафеварка като си купиш, гаранцията е 12 месеца, компютър – 24-36 месеца. Самолет за 200 млн. щатски долара, платени от българския народ, е с шест месеца гаранция на „Локхиид Мартин“ към американското правителство. Ами, дами и господа, нали получаваме собствеността в Съединените щати?!

Целият период на летците – на обучение на персонала, летенето на самолетите, ще влиза в гаранцията от шест месеца. Тук на практика ще кацнат самолети без никаква гаранция. Гаранцията ще отлети като щъркелите наесен към египетските пирамиди и ние оставаме с платени 2 млрд. 300 млн. лв.,

със самолети за по 200 млн. щатски долара, които нямат никаква гаранция, като кафеварка даже

Това са подписали нашите представители!

Обърнете внимание, Споразумението за индустриално сътрудничество е силно развеселяващо, ако се прочете. Там има един дълъг списък какво може да направи продавачът, как да ни помогне да продаваме оръжия, но къде, как, какви оръжия – няма никакви ангажименти.

Цитирам договора: „Ограничаване на отговорността“. Първо, 5.3.1 цитирам „Министерството на икономиката“ (шум и реплики) – това е може би най-важната част на нашето заседание, моля ви за една минута да изслушаме какво пише в този договор, „Министерството на икономиката безвъзвратно се отказва от всякакви претенции или защита, основани на суверенния имунитет или държавни действия и няма да предявява претенции или защита в арбитраж, или производство за принудително изпълнение на арбитражно решение“.

Това е изумително?! Три пъти го четох, не можах да повярвам. Български министър, представител на българското правителство тук се е отказал от национален суверенитет?! Тук пише, че

ние се отказваме от национален суверенитет

и нямаме право да гъкнем по този договор. (Реплики.) Договорът е за индустриално сътрудничество – петият договор.

Накрая възниква въпросът… Ще ви обясня защо е по темата – защото е условие на сделката. Другите страни и народи, когато купуват изтребители, те сключват договори за офсет – или за реално индустриално сътрудничество, а тук сътрудничеството не е реално.

Накрая кой е подписал договорите? Това беше нещо, което също е изумително. От българска страна договорите са подписани, както следва, на най-високо ниво от двама министри – министър на отбраната и вицепремиер и министър на икономиката. Знаете ли кой е подписал договора от другата страна, двата основни договора по доставки? Подписал го е Дуейн Лонг, началник на отдел в Агенцията за чуждестранна военна помощ. Началник на отдел! Не е шефът на агенцията, не е заместник-шефът на агенцията?! Началник на отделче е подписал с българския вицепремиер договорите! Какъв междуправителствен договор?! Няма го министърът на отбраната на Съединените щати или на финансите, или на каквото и да било; няма заместник-министър; няма шеф на управление. Тук няма никой! Вие питахте ли тези хора дали имат официално пълномощно от правителството на САЩ? Редно ли е една държава да подписва договори, нашият вицепремиер с кого? С шофьора на рейса на Пентагона! Приятен ден!

*Изказване на депутата от БСП Ручен Гечев в парламента на 26 юли при обсъждането на ветото на президента Радев за договора за Ф-16