Кризата на американската национална мощ започна. Американската икономика се срива, а западните финансови пазари изпадат в тиха паника. Застрашени от покачващите се лихвени проценти, обезпечените с ипотеки ценни книжа и държавните ценни книжа на САЩ губят стойността си. Прословутите „вибрации“ на пазара – чувства, емоции, вярвания и психологически наклонности – вещаят мрачен завой, който се задава вътре в американската икономика.

Американската национална мощ се измерва колкото с военните способности на Америка, толкова и с икономическия потенциал и представяне. Все по-голямото осъзнаване, че капацитетът на американския и европейския военно-промишлен комплекс не може да се справи с украинските нужди от амуниции и оборудване, е знаменателен сигнал по време на тази прокси война, която Вашингтон настоява украинският му сурогат да спечели.

Изглежда, че руските операции за икономия на сили в южна Украйна са успели да притиснат атакуващите украински сили с минимални загуби на руски животи и ресурс. И макар руската война на изтощение да работи блестящо, Русия мобилизира резервите си от хора и оборудване, за да приложи сила, която е няколко пъти по-голяма и значително по-смъртоносна, отколкото преди една година.

Огромният арсенал от артилерийски системи на Русия, включващ ракети, снаряди и безпилотни летателни апарати, свързани с платформи за въздушно наблюдение, превърнаха украинските войници, борещи се да запазят северния край на Донбас, в изскачащи мишени. Не е известно колко украински войници са загинали, но според една от последните оценки от началото на войната досега в боевете са загинали между 150 000 и 200 000 украинци, а според друга – около 250 000.

Предвид очевидната слабост на сухопътните, въздушните и противовъздушните сили на членовете на НАТО, една нежелана война с Русия може лесно да доведе стотици хиляди руски войски до полската граница – източната граница на НАТО. Това не е резултатът, който Вашингтон е обещал на европейските си съюзници, но сега е реална възможност.

За разлика от спънатото и идеологически обусловено формиране и провеждане на външната политика на Съветския съюз, съвременна Русия умело култивира подкрепа за своята кауза сред страните от Латинска Америка, Африка, Близкия Изток и Южна Азия. Фактът, че икономическите санкции на Запада нанесоха щети на американската и европейската икономика, като същевременно превърнаха руската рубла в една от най-силните валути в международната система, едва ли е допринесъл за подобряването на глобалния авторитет на Вашингтон.

Политиката на Байдън за силово изтласкване на НАТО към границите на Русия създаде силна общност от интереси в областта на сигурността и търговията между Москва и Пекин, която привлича стратегически партньори в Южна Азия, като Индия и партньори като Бразилия в Латинска Америка. Глобалните икономически последици от зараждащата се руско-китайска ос и планираната от тях индустриална революция за около 3,9 милиарда души в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), са дълбоки.

В обобщение, военната стратегия на Вашингтон за отслабване, изолиране и дори унищожаване на Русия е колосален провал и този провал поставя марионетната война на Вашингтон с Русия на наистина опасен път. Без никакво притеснение от възможното изпадане на Украйна в забвение, натискът продължава, пренебрегвайки и три метастазиращи заплахи: 1. Трайно високата инфлация и нарастващите лихвени проценти, които сигнализират за икономическа слабост. (Първият фалит на американска банка от 2020 г. насам е напомняне за финансовата нестабилност на САЩ). 2. Заплахата за стабилността и просперитета вътре в европейските общества, които вече се огъват под няколко поредни вълни от нежелани бежанци/мигранти. 3. Заплахата от по-широка европейска война.

В президентските администрации винаги има съперничещи си фракции, които настояват президентът да предприеме определен курс на действие. Външните наблюдатели рядко знаят със сигурност коя фракция има най-голямо влияние, но в администрацията на Байдън има фигури, които се стремят да се откажат от участие във войната в Украйна. Дори държавният секретар Антъни Блинкен, яростен поддръжник на марионетната война с Москва, призна, че искането на президента Володимир Зеленски Западът да му помогне да си върне Крим е червена линия за Путин, която може да доведе до драматична ескалация от страна на Москва.

Отстъпването на администрацията на Байдън от злостните и безсмислени искания за унизително изтегляне на Русия от Източна Украйна като условие за започване на преговори, е стъпка, която Вашингтон отказва да направи. Но тя трябва да бъде направена. Колкото по-високи са лихвените проценти и колкото повече Вашингтон харчи в страната и чужбина за водене на войната в Украйна, толкова повече американското общество се приближава към вътрешни политически и социални сътресения. Това са опасни условия за всяка република.

От цялата разруха и объркване през последните две години се очертава една неоспорима истина. Повечето американци са прави да изпитват недоверие и неудовлетвореност от своето правителство. Президентът Байдън се явява като картонен макет, поставен пред идеологическите фанатици в администрацията му – хора, които виждат изпълнителната власт като средство за заглушаване на политическата опозиция и запазване на постоянен контрол върху федералното правителство.

Американците не са глупаци. Те знаят, че членовете на Конгреса безцеремонно тръгуват с акции въз основа на вътрешна информация, създавайки конфликти на интереси, които биха вкарали повечето граждани в затвора. Те също така знаят, че от 1965 г. насам Вашингтон ги е въвлякъл в поредица от неуспешни военни интервенции, които сериозно са отслабили американската политическа, икономическа и военна мощ.

Твърде много американци смятат, че от 21 януари 2021 г, насам не са имали истинско национално ръководство. Крайно време е администрацията на Байдън да намери изходна точка, от която да тръгне да измъква Вашингтон от марионетната украинска война срещу Русия. Това няма да е лесно. Либералният интернационализъм или, в съвременния си облик, „морализаторският глобализъм“ прави разумната дипломация трудна, но сега е моментът. Пролетните дъждове в Източна Европа поставят както руските, така и украинските сухопътни сили пред море от кал, което сериозно затруднява придвижването. Но руското върховно командване се подготвя да осигури настъпление на руските сили непосредствено след изсъхването на земята, което да завърши с недвусмислено решение, даващо ясно да се разбере, че Вашингтон и неговите поддръжници нямат никакъв шанс да спасят умиращия режим в Киев. От този момент нататък преговорите ще бъдат изключително трудни, ако не и невъзможни.

Автор: Дъглас Макгрегър, theamericanconservative.com

Превод за „Гласове“: Екатерина Грънчарова