Валсът е най-забележителният вид композиция, за която мога да се сетя. Ритъмът му е магически, съдържащ в себе си лечебни сили. Валсът има специално място в сърцето ми, но докато музиката го докосва, аз чувствам страст и любов към него. Това заявява в интервю за БТА известният холандски цигулар и диригент Андре Рийо, когото меломаните в София очакват с два концерта – на 8 и 9 юни. „Нямам търпение да свиря отново за българската публика. Подготвил съм нова програма, изпълнена с валсове, известни мелодии от филми и мюзикъли, както и известни арии от опери и още много други изпълнения. Очаквайте прекрасни, фантастични сопрано, Платинените тенори /Platin Tenors/ и много нови изненади“, казва Рийо. Той споделя, че редовно гледа към звездите и небето като цяло, мечтаейки да бъде първият артист в света, който е свирил на Луната. „Уолт Дисни казваше: „Ако можеш да мечтаеш за нещо, можеш и да го постигнеш!“. Да, това е една моя прекрасна и съкровена мечта, която би било чудесно да се сбъдне един ден“, допълва той. Покажи любов, и обичан ще бъдеш – това е моето мото, казва още Рийо.

Ето и цялото интервю:

– Г-н Рийо, има толкова много материали написани за вас, но се съмнявам, че всичко е казано. Имате ли някаква тайна, която никога преди не сте споделяли? И бихте ли? Сега?

– Ха-ха, тайните трябва да си останат тайни. Но нямам много. Аз съм като отворена книга само с няколко страници залепени едни с други. Покажи любов, и обичан ще бъдеш – това е моето мото. „Ако можеш да мечтаеш за нещо, значи можеш и да го постигнеш“ – също така много хубав цитат, но не е мой, а на Уолт Дисни. Изживявам мечтата си вече години наред, и искрено се надявам да продължа да я изживявам още дълги години.

– Какво направихте с първата си цигулка, която взехте в ръцете си, когато бяхте на 5 години?

– Не знам къде се намира този инструмент в момента, но тогава, свирих на него и моментално се влюбих в звученето му. Баща ми беше диригент в симфоничния оркестър, и тогава майка ми избра инструменти за всичките си деца. Тя прецени, че цигулката би ми подхождала най-много, и се оказа права. Аз се влюбих в първата си учителка по цигулка още на пет години. Тя беше 18-годишна блондинка. Останах завладян завинаги!

– Все още ли прегръщате своя прочут Страдивариус от 1732 г. или вече сте го заменил?

– Все още съм горд притежател на великолепния Stradivarius. Наистина се чувствам привилегирован да имам честта да свиря на тази цигулка. Тя има уникален звук, който може да се сравни най-добре с гласа от известното сопрано Мария Калас (сърдечно, чувствено и малко меланхолично).

– Вече сте свикнал с псевдонима си „Крал на валса“? Чувствате ли се така?

– Винаги е имало само един единствен Крал на Валса и той е Йохан Щраус. Както и мен, и него са го наричали Stehgeiger: т.е. той свиреше на цигулка едновременно дирижирайки оркестъра си. Той е умеел да забавлява публиката с музиката си и е бил доста известен сред дамите. Но също така този прякор за мен е голямо удоволствие, много съм поласкан, че хората ме наричат така.

– Кой е кралят на валса у дома и в семейството Ви? Вие ли сте лидер?

– В къщи нямаме лидер, живеем много хармоничен живот. С жена ми Марджъри сме женени вече почти 45 години и все още сме много щастливи. Вършим всичко заедно, още от първия ми концерт; изборът на музикалните произведения, на вицовете, сцената, костюмите и т.н. Освен това и нашите синове работят в компанията.

– Мислил ли сте някога за друг бизнес?

– По време на обучението си в консерваторията исках да се откажа и да отворя пицария. Главната пица в менюто щеше да бъде „Пица Паганини“ и исках да почна да свиря щом някой си я поръча. Но тогава разбрах, че трябва да продължа с подготовката си, защото Паганини е много сложна, и след около три седмици напълно изоставих тази идея. Но, ако не бях станал музикант, най-вероятно бих станал архитект. Обожавам да декорирам сгради, и често се опитвам на анализирам съоръженията, на които се възхищавам (като Колизеума в Рим, например).

– Как разбрахте за валса на Хопкинс? Каква е историята? Ще го изпълните ли на българска сцена?

– Аз съм с нов репертоар всяка година. Валсът на Хопкинс бе изпълнен веднъж през 2012 г. специално в негова чест, докато той седеше в аудиторията. Получих обаждане от офиса ми в Ню Йорк и с мен разговаряше самият Антъни Хопкинс! Отначало не можех да повярвам на ушите си, но сетне се убедих, че това е самата истина. Да, самият Антъни Хопкинс беше от другата страна на линията. Той е съчинил тази прекрасна мелодия още през студентските си години. Той дойде в студиото ми в Маастрихт. И двамата бяхме много трогнати щом чухме оркестъра ми да свири неговия валс. Звучеше великолепно!

– Казвате, че сте бил влюбен в първата си учителка по цигулка. На коя нота се влюбихте?

– Сините й очи и русата коса незабавно ме омагьосаха. И веднага заобичах звука, който тя създаваше с цигулката си.

– Какво е любовта за Вас?

– Любовта е най-важното нещо в целия свят! Без любов нищо вече не би било възможно. Чувствам любов към толкова много неща, например моите две семейства (моето голямо семейство, което е моят оркестър, и моето малко семейство, което е моята съпруга, синовете ми и внуците ми). Но и любовта към музиката: всички произведения, които свиря или изпълнявам за концерт или албум, са избрани от сърцето ми – едва тогава знам, че върша правилното нещо! И не на последно място, любовта към всички мои верни фенове по света, които продължават да идват на моите концерти. Това е сърцераздирателно и трогателно!

– Какво място заема валсът в живота Ви?

– Валсът е най-забележителният вид композиция, за която мога да се сетя. Ритъмът му е магически, съдържащ в себе си лечебни сили: един валс на ден, държи лекаря далеч от теб! Баща ми понякога играеше валс като бис след редовните концерти, например със симфония на Малер или Брукнер. От време навреме майка ни ни водеше на концертите си и след това станах свидетел на магията, която зареждаше концертната зала щом прозвучаваше валсът. Мъжете и жените в публиката започваха леко да се местят наляво и надясно. Бях изумен! Години по-късно открих, че наистина музиката на валса е онази, която омагьосва публиката!

– Вие, заедно с оркестъра „Йохан Щраус“, карате хиляди хора да ви аплодират прави. Къде е магията? В съвременната интерпретация на Щраус, във вашите смешни коментари или в нещо друго?

– Не мисля, че изпълняваме съвременна интерпретация на Щраус. Ние свирим оригиналните валсове, написани от Йохан Щраус. Не ги променям. Мисля, че най-важното е, че ние наистина свирим за публиката. Публиката е важна за мен, искам да се свързвам с хората като цяло, както и по време на моите концерти. Хората забелязват това, и то ги кара да се чувстват свободни да изразяват емоциите си, причинени от музиката. Това е комбинация от всички тези неща, както и истинският ентусиазъм и хумор, които споделяме с публиката. Също така и фактът, че нашите концерти са предназначени за всички поколения, а не само за елита, както някои може да си мислят. Нека не забравяме, че всеки вид емоция може да се види на моите концерти, нищо не е забранено. Когато сте щастливи, смело се посмейте; когато сте тъжни, не се страхувайте да отпуснете сълзите си; а ако ви се поиска да потанцувате, скочете от стола си и танцувайте, танцувайте и танцувайте!

– Само към валса ли изпитвате страст или можете да се отклоните в друг жанр?

– Валсът има специално място в сърцето ми, но докато музиката го докосва, аз чувствам страст и любов към него. Има много филмови мелодии, оперни арии и други композиции, които са красиви. „Парадът на колесниците“ е един от най-забележителните маршове, които някога съм чувал; може да се чуе във филмовата музика на любимия ми филм „Бен-Хур“. Моят оркестър го изпълнява по време на един от моите летни концертни сериали на площад Врайтхоф, придружен от 400 тромпетисти.

– През 1987 г. сте сформирали своя 60-членен оркестър. Какви са вашите критерии за подбор? Всички те са много талантливи, как бихте могли да ги класифицирате?

– През 1987 г. бяха едва дванадесет млади музиканти; междувременно оркестърът се състои от 60 талантливи мъже и жени. Всички споделяме една мечта: да запознаем целия свят с нашата музика и особено с валса. Някои от членовете са вече над 20 години в моя оркестър и тяхната лоялност към мен наистина ме трогва.

– Има музиканти от 13 националности във Вашия оркестър, включително Кремена Минева, която е българка, и тя е в продължение на 25 години заедно с вас. Ще правите ли нови международни представления?

– Току-що се върнах от Португалия, където вече имаме девет продадени концерта и 10-ти в продажба. Пътуваме и за страните от Източна Европа, а през есента ще се насочим към Колумбия за първи път.

– Познавате ли българската народна музика? Бихте ли дръзнали да вмъкнете такава мелодия във валса?

– Възможно е, но все още не знам. Има толкова много прекрасна музика, броят на композициите е безброен. Преди няколко години чух песента „Мир Станке Ле“, която веднага заобичах. Жена ми е страстен народен танцьор и благодарение на нея чувам и български народни песни. Креми, моят концертмайстор, също ми препоръчва български песни. Затова кой знае, може и да превърна някоя от тях във валс.

– Какви емоции провокират етническите ритми във Вас? По принцип?

– Обичам това, защото за мен то е знак за възхищение на жителите на една страна, към страната, в която живеят. Един от най-хубавите примери за това беше нашето посрещане в Нова Зеландия преди няколко години. Имаше група танцьори-маори, които ни показаха истинска хака. Беше впечатляващо!

– Имате няколко турнета в България. Какво ви привлича тук?

– Добрите и гостоприемните хора, които всъщност са сърдечната и лоялната аудитория, както и вкусната храна. Да, много обичам да опитвам и да ям местни ястия: луканката е много вкусна, както и кебапчето с таратора.

– България и българската публика също много Ви обичат и винаги очакват да се срещнат с Вас отново и отново. Как ще ни изненадате този път?

– Нямам търпение да свиря отново за българската публика. Подготвил съм нова програма, изпълнена с валсове, известни мелодии от филми и мюзикъли, както и известни арии от опери и още много други изпълнения. Очаквайте прекрасни, фантастични сопрано, Платинените тенори /Platin Tenors/ и много нови изненади!

– Имате всичко, включително и замък. За какво, в края на краищата, мечтаете, гледайки към звездите?

– Редовно гледам към звездите и небето като цяло, мечтаейки да бъда първият артист в света, който е свирил на Луната. Уолт Дисни казваше: „Ако можеш да мечтаеш за нещо, можеш и да го постигнеш!“ Да, това е една моя прекрасна и съкровена мечта, която би било чудесно да се сбъдне един ден.