Отначало някой се държи като диктатор и вместо да избере нормалния път на ускорено развитие, избира стагнацията. После сътворява масова корупция. Същият разпалва ненавист към всяко друго мнение, различно от неговото. Минава година и половина и идва есента – и в отношенията със Запада, и със собствения му народ.

Това написа в социалните мрежи бившият съветник в офиса на украинския президент Олексий Арестович по повод статията за Володимир Зеленски в американското списание „Тайм“.  И колкото и да отричаш реалността, няма как да избягаш от нея. Един от начините за това е да обвиниш всичките там проклети Шустеровци (има се предвид авторът на статията Саймън Шустер). Вместо да се погледнеш в очите, пише Арестович.

В статията, озаглавена „Никой не вярва в нашата победа повече от мен. Поглед отвътре към борбата на Володимир Зеленски да задържи Украйна в битката“ (с подзаглавие – Самотната битка на Зеленски), авторът в частност твърди, че в последно време Зеленски е мрачен и даже зъл, изглежда обиден на западните партньори, които недостатъчно помагат на Украйна и се чувства предаден.

Твърди се още, че президентът е едва ли не единственият в ръководството на страната, който действително вярва в победата на Украйна. Упорството му е непоклатимо, граничи с месианство. „Той се самозаблуждава“, твърди пред автора един от неговите най-приближени съветници, пожелал да остане анонимен.

Арестович продължава:

В статията на „TIME“ се появява един неприятен и смътно познат образ – изоставен от всички диктатор, бродещ по ъглите на бункера, нежелаещ да погледне реалността в очите и истерично крещящ за близката победа, която е неспособен да постигне.  Един авторитарен тип, на когото се страхуват да му кажат истината в очите.

Не, това е е пряко сравнение с Хитлер.  Говорил съм със Саймън лично няколко пъти, той не би направир такъв паралел.  Но той е блестящ художник и ясно е разбрал истината – работата не е в паралелите, а в закономерностите.  Всички откъснали се от реалността диктатори завършват по един и същи начин.

Тази статия осъжда Зеленски на самота и го изправя пред съда на историята – самота, за която трябва да се сърди единствено на себе си, пише Арестович и прави сравнение между двете първи страници на „Тайм“ с разлика от година и половина – „Как Зеленски води“ и „Самотната битка на Зеленски“.

Днес Арестович се обяви за спешни преговори с Русия и постигане на мир. „Моментът настъпи“, пише той, цитиран от украинското издание „Фокус“. „Позиционна война, безсмислени взаимни убийства не са необходими нито на руския нито на украинския народ. Трябва да се помиряваме“.

Според Арестович едно от условията за мир е Украйна да се откаже от отвоюване на окупираните територии, при условие да бъде приета в НАТО.  „Предлагаме на Запада да приемем варианта „Кисинджър“, настояваме за влизане в НАТО със задължението да не си връщаме окупираните към момента на приемане територии, а да се опитваме да постигнем връщането им само с политически средства“, пише Арестович.

Той предлага също така въвеждане на извънредно положение в Украйна в областта на икономиката, националната сигурност, енергетиката и финансите. Целта е съкращаване на бюрократичните процедури и ускорено развитие на страната.

Относно военните действия, Арестович предлага армията да действа в стратегическа отбрана на фронта. Той предлага още да се позволи на военнослужещите да пътуват в чужбина.

„Въвеждаме обучение на резерви за ротация на мобилизирани. Пускаме мъжете зад граница с условието да се завърнат в случай на призоваване“, казва той.

Арестович предлага още редица реформи – навлизане на частния бизнес в отбранителната промишленост, клъстерно развитие на икономиката със специлизация на отделните региони, интегриране със съседните страни като Полша и Румъния, особено във военно-промишлената област.

Бившият съветник предлага още реформи в образванието, пенсионното дело и съдебната система, както и на службте за сигурност.

Украинският „Фокус“ припомня, че на 14 октомври Арестович заяви, че Украйна се намира в „стратегическа задънена улица“, а ръководството на държавата настоява на „погрешната си политика“ и води народа „към катастрофа“.

Арестович е бил принуден да напусне Украйна.  Той се опасява от отмъщение от страна на властите в Киев за критиките по техен адрес. Сред причините политикът посочва заплахите да бъде хвърлен в затвора.