Броженията в Гърмен, провокирани от циганската престъпност, достигащи напрежение като при война, съвсем не са единични и съвсем не стават само в България.

Една от най-легендарните е операцията, водена от генерал Чочоолу в Пловдив през лятото на 1978 г. Тогава млада семейна двойка се разхожда в квартал „Изгрев“. Нападат я тълпа цигани с цел грабеж. Мъжът оказва съпротива и е заклан заедно със съпругата си, която е бременна в третия месец.

Закланият младеж е племенник на ген. Стою Неделчев-Чочоолу, който по това време командва армейските части в Старозагорски окръг. Той пристига в Карлово, където се намира танкова бригада, нарежда два батальона да се отправят към Пловдив и повежда колоната. Хората му обграждат квартал „Столипиново“, който по онова време се населява от 50 хиляди цигани.

Събарят една къща, а генералът обявява, че ако до сутринта не му предадат убийците, ще продължат. Идват тежко въоръжени милиционери и започват да претърсват домовете. Група мъже с брадви и ножове оказва съпротива, но направо са пометени. При акцията са открити крадени вещи и пари. След няколко дни някой „пропява“ на милицията кои са убийците и те са заловени. Случилото се така наплашва обитателите на „Столипино“, че до 1992 г. никой от тях не си позволява да извърши дори най-дребното престъпление.

През 1992 г. властта респектира циганите и в 30-хилядното ромско гето на Пазарджик. Нощта на 29 юни се запомня от всички живеещи в махалата „Токайто“. Преди това само за месец в циганското гето са регистрирани 7 изнасилвания и 8 убийства. Това е причината прясно назначеният шеф на полицията Арлин Антонов да проведе няколко разговора с тогавашния вътрешен министър Йордан Соколов и главния секретар Богомил Бонев. Двамата му дават картбланш за действия и единственото, което се чака, е правилен момент за започването им. Така на 29 юни Антонов получава сигнал, че в гетото е отвлечено младо семейство. Мъжът е пребит с железни тръби, а жената е похитена в една от къщите.

Само за минути по тревога е вдигнат целият наличен състав на дирекцията. Мобилизирани са всички курсанти в сержантското училище. В 6 часа сутринта квартал „Изток“ осъмва блокиран. Започва жесток тараш. Ченгетата вадят и трупат огромни количества крадени вещи, наркотици, оръжие. „Заварихме в циганските къщи на махала „Токайто“ над 70 български момичета между 13 и 16 години, вързани за леглата, които са били „обучавани“ за проститутки. Под „обучавани“ разбирайте – по цял ден им се изреждат от махалата и това се филмира“, спомня си по-късно Арлин Антонов. И продължава: „Намерихме и отвлечената жена. 73 цигани се изредили над нея през нощта – тя абортирала, била бременна в третия месец, припадала, а ония изроди продължавали да се гаврят с нея“. От разкъсванията жената умира.

В последните години пазарджишката циганска махала осъмва на няколко пъти обсадена от спецчасти. Причините са, че ДАНС получава сведения за проповядване на радикален ислямизъм сред ромите.

Лятото на 2005 г. нагорещява обстановката във врачанския квартал „Медковец“, когато трийсетина човека заграждат 12 бараки и започват бой наред. Пострадват над 20 роми. Всички жилища са с потрошени прозорци и врати, изпочупени са коли и домашна техника. Нападателите подпалили някои от жилищата, но циганите успели да загасят пламъците, преди да се разраснат и да обхванат цялото гето. Намесата на полицията час след началото на погрома предотвратила по-тежки последици за ромите.

Нахлуването е организирано от бивш полицай и собственик на кафе-аперитив. В заведението му избухва скандал и криминално проявени цигани изпотрошават оборудването. Ромите са осъдени по бързата процедура. Експолицаят отнася 8 месеца ефективна присъда, защото участвал в сблъсъка. Заради ниските присъди на циганите познати на кръчмаря нахлуват в махалата.

Антициганските вълнения в България от 2011 година започват след 24 септември, когато в пловдивското село Катуница избухват размирици срещу фамилията на самообявилия се за Цар Киро – Кирил Рашков. Повод е убийството на местен младеж от приближени на Кирил Рашков. В годишния доклад за правата на човека на Български хелзинкски комитет се заключава, че вълненията са „най-масовата публична изява на расова дискриминация през годината“.

През миналата есен пък пламнаха Розино и Петрич. В карловското село напрежението нараства, когато пребитият от роми бизнесмен Георги Рогачев издъхва. Циганите от Розино и до днес се страхуват от вендета. По-късно се оказва, че Рогачев пазел местните, както и парапланеристите, излитащи от Сопот, които кацали в Розино, от агресията на ромите. В циганската махала на Петрич пък периодично влизат подразделения на полицията, за последно през миналата есен, когато има стрелба с ранени. Там от години тлее вражда между два клана и се стига до сблъсъци. Обикновено се подава сигнал за убити и ранени, за да им се обърне внимание.

От Бурса до Белфаст

Антицигански вълнения избухват в последните години не само в България. Правило е, че те се случват всеки път след престъпления, извършвани от роми. Последната ескалация на напрежението става в съседна Турция през лятото на 2013 г. Духът е изпуснат от бутилката сутринта на 21 юли след скандал между циганин и негов съсед турчин в Бурса. Ромът извадил пушка и стрелял, като при стрелбата сачма ранила 16-годишно момиче.

Същата вечер се събира група от над 500 разгневени турци, които щурмуват циганското гето. Подпалени са автомобил и много конски каруци, а редица къщи са с изпотрошени прозорци. На мястото са изпратени спецчасти. Задържани са 20 души след погрома. В Италия също стават поредица погроми над цигански махали, когато побеснели италианци, виждайки безсилието на полицията, решават да подпалят жилищата на румънски цигани. До принудителни гонения се стига в Гърция, погроми има и в Белфаст. През 2011 г. антицигански вълнения и погроми има в Унгария, Словакия и Чехия. Местните са провокирани отново от различни престъпления.