Да се въведат големи глоби и да се криминализира плащането и получаването “на ръка” на суми за труд над размера на заплатата – не само за работодателите, но и за счетоводителите и за работниците. Това предложи Асен Василев по време на коалиционните преговори за съставяне на правителство.

Недекларирането на трудов доход, върху който се дължи данък, и в момента е криминализирано. А недекларирането на осигуровки бе обявено за престъпление, което се наказва с глоба и затвор, през 2015 г.

Според него обаче наказателната отговорност може да се носи само от работодателя и счетоводителя, но не и от работника. Сега Василев очевидно предлага и работещите да могат да бъдат преследвани наказателно, ако се съгласят да получават заплата в плик.

От 2015 г. насам обаче новите текстове в НК не дават особен резултат. Като почти няма наказателни дела за укриване на осигуровки. Пазарът на труда у нас остава един от най-сивите сектори на икономиката с дял на сивата или недекларирана заетост около 30%.

От 1 януари 2022 г. никой пенсионер няма да получава пенсия, по-малка от сегашното плащане, което включва и временната добавка от 120 лв. Тя е заложена до края на декември 2021 г., след което ще отпадне.

Това предложение, направено от Асен Василев от “Продължаваме промяната”, бе прието по време на коалиционните преговори за правителство в сектор “Труд и социални грижи”.

По принцип добавките от 120 лв. бяха гарантирани до декември. А от Коледа е гласувано увеличение на пенсиите чрез вдигане на тежестта на коефициента за стаж, както и повишаване на минималната пенсия на 370 лв.

С новата идея на Василев практически минималната пенсия ще стане 420 лв., колкото хората взимат и сега с добавката.

От БСП пък поискаха удължаване на добавката от 120 лева към пенсиите до края на извънредната епидемична обстановка. Към момента тя е обявена до 31 март 2022 г.

В крайна сметка бе взето компромисно решение. Все пак от 25 декември предстои увеличение на пенсиите съобразно приетата актуализация на Бюджет 2021.

Приета бе и идеята в следващите 6 месеца да се направи цялостен анализ на пенсионната система, въз основа на който тя да бъде реформирана.

Спорове предизвика предложението на левицата за безплатни детски градини и ясли. Елисавета Белобрадова от „Демократична България“ възрази срещу идеята.

Те предложиха финансовият ресурс да се насочи към алтернативни форми за отглеждане на деца с държавна подкрепа – чрез разширяване на въведените вече ваучери и регламентиране на родителските кооперативи и други подобни форми на грижа.

По предложение на Елисавета Белобрадова бе прието да се обсъди възможността и работещите майки да получават не 50%, а 100% от обезщетението за отглеждане на дете през втората година майчинство, която бе повишена до 650 лв.

Според Белобрадова не е редно само неработещите майки да бъдат подпомагани на 100%. Причината – работещите, за чиито деца няма място в яслите, плащат по 700-1000 лв. на месец за гледачки.

Единодушно бе подкрепена идеята за автоматично определяне на минималната работна заплата (МРЗ) като процент от средната работна заплата.

Конкретен процент не бе фиксиран, но БСП и ИТН защитиха 50%. Георги Гьоков предложи това ниво да се достигне за няколко години до края на мандата. Също от думите на Гьоков се разбра, че минималната заплата от догодина може да стане 710 лв. Този конкретен размер обаче не бе записан изрично.