В разгара на войната, обявена от председателката на БСП Корнелия Нинова срещу президента Румен Радев, лидерът на ПЕС Сергей Станишев отсече категорично, че няма никаква причина левицата да не го подкрепи за втори мандат на „Дондуков“ 2.

„За много българи той се превърна в носител на промяна и често е по-опозиционен от самата БСП. Следя с тревога медийната кампания срещу него, защото тя идва от медии, близки до левицата. По същия начин избирателите на БСП следят всичко това с недоумение и възмущение. Не разбират мълчанието от страна на БСП. Тези вътрешни войни и взаимният хлад ще отслабят и едната и другата страна, а това не бива да се допуска. Имаме да печелим два важни избора“, коментира Станишев пред „Дарик радио“.

Иначе президентът на ПЕС обяви медиците за големите герои на годината, а за него думата на 2020 г. е „пандемия“, защото се е превърнала в политическия фактор, който предопределил поведението на политическите сили, а и на хората. „Тя даде отражение върху здравето, икономиката, създаде несигурност за бъдещето – за доходите, за работните места, за обичайните ни дейности. Затова я посочвам и в категорията „Политик на годината“. А иначе героите на 2020-та са медиците – лекарите, медицинските сестри, хората на първа линия, които рискуват всекидневно живота си“, добавя Станишев.

„Пандемията постави ново начао. Политики, които бяха възприемани като даденост, като доброто здравеопазване и образование, станаха ключови в съзнанието на хората. Сблъскахме се с реалността – какво следва за обществото, ако тези услуги не са качествени. Това е огромен шанс за леви политики. Много неща, които бяха немислими до преди година, днес стават реалност.

От много години ПЕС говори, че наред с националните схеми за обезщетения за безработица трябва да има и общоевропейска схема. Сега това става реалност след натиск на социалистите, а определеният ресурс е в размер 100 млрд. евро. България вече получава 500 млн. евро, за да помогне на хората, губещи работата си. Това е нова политика, която стана реалност заради пандемията. Преди Ковид-19 беше немислимо да се разговаря за общ европейски дълг. Но тежестта на тази икономическа криза наложи извънредни мерки. За първи път в историята си ЕС взе общ дълг, за да се помогне на икономиките, дребния и средния бизнес, на големите предприятия, на хората. Това беше правилно решение – кризата е от съвсем различен мащаб и няма как да намерим работещи решения, ако робуваме на традиционни подходи.“, посочи президентът на ПЕС.

Европейски здравен съюз би дал възможност за много по-адекватна реакция по време на кризи

„Не можем да виним Европа за икономическите мерки, макар че по правило виним ЕС за всички наши беди. ЕС обаче няма достатъчно правомощия в областта на здравеопазването. Това е грешка и видяхме хаоса, до който доведе. Можеше да се действа по-ефективно, затова сега на дневен ред е създаването Европейски здравен съюз. Така ще избегнем ситуации, в които има противоречащи си политики – докато едни въвеждаха рестриктивни мерки, държави като Швеция приеха друг подход. Получи се хаос.

По отношение на икономическите и финансови мерки ЕС беше бърз и адекватен. Още през пролетта бяха отпуснати 37 млрд. от бюджета на ЕС. За България това бяха 2 млрд. Общият мащаб на финансирането, което вече е осигурено, е 1 трлн. 800 млрд. евро, от които за България са отредени 29 млрд. евро.“

80% от българите искат механизма за върховенство на закона, въвеждането му е важна победа за ПЕС

„Големият въпрос е как ще се изразходват средствата, получени от правителството. Това е тема, която повдигам от пролетта. За съжаление се сбъднаха моите притеснения, че ще се получи един чиновнически план, а не един истински План за възстановяване с участието на всички фактори – синдикати, работодатели, политическите сили. Не се проведе смислен дебат. Ако тези пари не се изразходват разумно, с визия за бъдещето, ефектът ще бъде много по-малък от необходимия. Трябва ни не просто връщане към статуквото отпреди пандемията, необходимо е намирането на нови ниши за конкурентоспособност на България и за успешно икономическо развитие.

Това не се случва – вина носи най-вече правителството, но и опозицията не беше достатъчно активна. Дори когато настоявах БСП да поеме инициативата, бях обвинен в сговор с ГЕРБ.

Има ясна обществена нагласа в Европа и в България – около 80% от българите искат механизъм, който обвързва еврофондовете с върховенството на закона. Трябва да гарантираме на данъкоплатците в ЕС, че средствата ще бъдат изразходвани прозрачно и ефективно. В България имаме доста проблеми в това отношение в последните 10 години. Бяхме свидетели на много скандали и обвинения, че тези средства създават среда за корупция.

ЕС не е просто общ пазар, той е съюз на ценности. Който нарушава тези ценности, не може да разчита на същото отношение. За социалистите е голяма победа приемането на този механизъм. В него не става дума само за съдебната система, но и правата на гражданите и свободата на медиите.“, коментира лидерът на европейските социалисти.

Ситуацията с РС Македония е резултат от бездействието на правителството, сега сме в изолация в ЕС. Наш национален интерес е там да управлява приятелско към България правителство

„За мен най-важното е да се търси решение на ситуацията с РС Македония. Тя е резултат от бездействие от българска страна. България изглежда странно в очите на европейските ни партньори. Три години минаха от подписването на Договора за добросъседство с РС Македония. Какво сме направили ние, за да преодолеем проблемите, да информираме нашите партньори? Още през пролетта подкрепихме старта на преговорите с РС Македония и Албания, а сега в последните два-три месеца този проблем възникна с такава острота. Затова в момента сме неразбрани и в изолация.

Ако бях премиер щях да положа много по-сериозни усилия, за да не се стигне до тук. Историческата комисия не беше добро решение. Тук се изисква политическо лидерство. Историята подлежи на интерпретация – едни и същи събития с едни и същи извори се тълкуват по различен начин. Историците са изградили свое разбиране, което не могат да зачеркнат в името на политическия компромис. Това е работа на политиците. Трябва да се търси политическо решение, защото в дългосрочен план в интерес на България е всички страни от Западните Балкани да станат част от ЕС.

Правителството изпусна много време за икономически и инфраструктурни проекти. Разширяването беше приоритет за Българското председателство на ЕС, тогава трябваше да се развият проекти, които да улеснят процеса, а не само да се вторачваме в историческите спорове.“, обясни Станишев и посочи, че „това действие засилва антибългарските настроения в РС Македония и е в полза на силите, които не искат добросъседски отношения. Като премиер преговарях с правителството на Груевски за Договор за добросъстество и той все нямаха воля, и не стигнахме до никъде. Заев за три месеца след идването си на власт подписа такъв договор. Сега той направи много важни изявления и интервюта в България, които бяха шанс отново да стъпим на пътя на преговорите и да се намери решение. В противен случай рискуваме на власт в РС Македония да дойдат сили, които не искат договор с България и членство в ЕС. Ако се стигне до там, в очите на ЕС България ще е тази, която ще носи отговорност.“, предупреди президентът на ПЕС.

Би трябвало левицата да е в добра кондиция, а ГЕРБ са тежко отслабени. Да спечелим 1 100 000 гласа, за да управляваме с тежест

Запитан готова ли е БСП да управлява, Станишев отговори, че би трябвало левицата да е в добра кондиция – тя преизбра своя лидер, избра удобен Национален съвет, в който вече няма вътрешна опозиция. „Сега ГЕРБ са тежко отслабени, всичко е в нашите ръце. Да спечелим доверието на 1 100 000 българи, за да упраляваме с тежест. Но за да го направим, трябва да разработим алтернативата. Имаме „Визия за България“, но тя е за 20 години напред, а не управленска програма. Трябват ни конкретни предложения и като пример ще посоча идеята болниците да не бъдат търговски дружества. Добре, но как се преструктурират, с какъв бюджет, какво се случва с частните болници?“, пита той.

Протестите през 2020 г. запазиха своя граждански характер и не позволиха да бъдат обяздени, но дали този гняв ще се излее на изборите?

Според Станишев, сравнени с 2013 г., протестите през 2020 г. запазиха в много по-голяма степен своя граждански характер и енергията си, не позволиха да бъдат обяздени. „Предстои да видим до какъв ефект ще доведе това на изборите и дали този гняв ще се трансформира в гласове.“, посочи той.

Кураж – думата за 2021. На хората, но и на политиците – нужни са политическо лидерство и реформи

За дума на 2021 година лидерът на европейската левица посочи кураж. „Много хора живеят в несигурност и той ще им е нужен. Но и кураж за политиците – да взимат решения и да правят реформи. Нужно е политическо лидерство.“ За пример той посочи белите полета в реформирането на сектори като здравеопазването и енергетиката в Националния план за възстановяване на България.