– Г-н Мерджанов, удовлетворен ли сте от развръзката на Националния съвет и заявената оставка от Нинова?

– Не съм удовлетворен, тъй като забелязвам доста нотки на неискреност. Изказването на Нинова в края на заседанието на Националния съвет практически доказа тези съмнения, тъй като тя не прие нито една от критиките, които бяха отправени в изказванията на голяма част от членовете на Националния съвет. Което означава, че това по-скоро е една уловка, една мимикрия, едно надиграване. И както сполучливо се изрази Костадин Паскалев, „подавам оставка, за да остана”.

– Според вас как за една нощ Нинова си промени позицията и на пленума обяви, че подава оставка?

– Странно е, разбира се. Но като имам предвид социологическото дуо, което я съветва, и един епицентър, койтосе изживява в по-голямата си степен като пресцентър на „Позитано” 20, не ме учудва. В крайна сметка не внушение отвън, а нормално и искрено поведение на лидер трябва да бъде демонстрирано в такива екстремни ситуации, в каквато се намира БСП в момента. Ако БСП страда от нещо, това е от липсата на искреност и доверие към собствените си членове и собствените си избиратели. И колкото по-естествен, колкото по-искрен е човек, а не фалшифицира поведението си, толкова бихме се надявали на повече поддръжка.

– Има ли опасност до 16 юни Нинова да използва властта си, за да изгради правила, които да я облагодетелстват при избора на нов председател, за какъвто пак ще се кандидатира?

– Според мен тъкмо това ще бъдат усилията, тъй като такова форсиране, такива до голяма степен противоуставни действия – тъй като те не кореспондират със съдържанието на устава, няма как да бъдат обяснени. Но предстои да видим какво ще се случи. Близо 3 години имаше на разположение да се постарае да разработи подобни правила. Очевидно е, че те не са допускали, че ще се стигне до такъв развой на събитията. Което означава, че битката е власт на всяка цена. Власт – имам предвид вътре в партията.Пределно ясно трябва да стане на всички, че БСП не е била еднолична партия. Че БСП не е корпорация, която може да се управлява с хрумките и внушенията отвън. БСП е преди всичко демократична партия, в която през годините са съжителствали множество интереси, понякога взаимно изключващи се, но винаги изкуството на лидера е било той да съчетава интересите и да ги представя като единна политика и позиция пред българските граждани.

– Как може да се окачестви фактът, че Нинова отново ще се кандидатира за лидерския пост на БСП след тежката изборна загуба?

– Единствено като жажда за власт на всяка цена. И липса на каквато и да е самокритика.

– Какви качества трябва да има новият лидер, за да се консолидира БСП и да може да побеждава?

– БСП преди всичко трябва да остане демократична партия. Да имат авторитет и влияние колективните органи и решения. Да подобрим начина си на комуникация с всички структури по вертикала и хоризонтала. Защото само такъв тип поведение може да респектира и да впечатли избирателите, членовете и симпатизантите. И периферията, разбира се, за която ние се борим като доверие. Вторачването в нашите вътрешни проблеми, непрекъснатото занимаване с тях по-скоро отблъсква избирателите. И това го казвам съзнателно, защото дори и ние, които сме критици, получаваме упреци в тази посока. Но без да си решим проблемите във вътрешния двор, ние няма как да претендираме за искреност и доверие. В крайна сметка е ясно, че има нещо сбъркано. Три години е председател Нинова и по-скоро ни интересува формата, отколкото съдържанието и смисълът на нашите политически занимания.

– Вие твърдо ли няма да се кандидатирате за поста?

– Аз съм заявявал нееднократно, че за мен преди всичко е важна дискусията вътре в партията, вземането на колективни решения, в което участват по възможност членовете на Националния съвет. Както и мнението на структурите. Това е важното, за да можем да печелим повече привърженици.

– Тоест може да обмислите варианта?

– Не съм казал нито „потвърждавам”, нито „отричам”.

„Ретро“