Обслужи всички интереси на Русия в страната и се опитва в момента да хвърля прах в очите на хората с тези тотално манипулативни твърдения, които са направени в последните дни.“

Това коментира пред БНР доц. Атанас Славов, който е депутат от „Демократична България“ (ДБ) и експерт по конституционно право, на въпрос за опитите на премиера в оставка да разбие опозицията и за твърденията му, че ДБ е готова да подкрепи правителство, по-близко до Русия, отколкото до евроатлантическите ценности.

Славов допълни в тази връзка, че премиерът в оставка се бил специализирал като основен източник на фалшиви новини.

По повод репликата на Борисов, че е заръчал на ПГ на ГЕРБ да подкрепи всички предложения за промени в Изборния кодекс с очакване това да доведе до провал на следващите избори, депутатът от ДБ изтъкна: „Една от дефинициите на парламентарното управление е „управление чрез дискусия“, не управление, при което прецакваш опонента. Затова думите на премиера в оставка са индикация за дълбокото неразбиране на същността на парламентарното управление. Не е ситуацията, в която победителят взема всичко и отстранява опонентите си от участие във вземането на решения, точно обратното. Парламентарното управление е търсене на подкрепа, на мнозинства за определени решения.“

Той беше категоричен, че има позитивни промени, които се предлагат както в законопроекта на ДБ, така и в този на „Има такъв народ“ и в част от другите законопроекти и че тази инициатива за промяна на изборния процес трябвало да бъде подкрепена, защото за първи път се залагали много ясни промени в посока гарантиране на гласуване по пощата за всички български граждани, трайно живеещи извън страната, възможност за електронно дистанционно гласуване, видеонаблюдение и т. н.

„Ясно е, че част от тези нови възможности за гласуване не могат да бъдат веднага реализирани. Няма как при едни предсрочни парламентарни избори да се стигне до електронно дистанционно гласуване без проведени всички експерименти“, заяви доц. Славов и отбеляза, че още 2016 г. е имало подобни текстове, по които и той самият е работил, но те са били целенасочено отменени от ГЕРБ вместо да бъдат въведени вече на практика.

Той отбеляза, че и пощенското гласуване трябва да мине през пробиране, за да бъде сигурно, че ще работи.

На въпрос коя е по-вероятната и по-полезната хипотеза – правителство или служебен кабинет, доц. Славов отговори: „Винаги парламентът трябва да се стреми да излъчи парламентарно правителство с подкрепата на мнозинство, за да сме в хипотезата и принципите на парламентарно управление. Служебното правителство е по същество едно прекъсване на парламентарния цикъл и сигнал за парламентарна криза – т. е. за невъзможност Парламентът да си осъществи основната функция. „Демократична България“ много ясно в последните, че е готова да подкрепи правителство на втората политическа сила, ако те приемат тази отговорност, стига едно такова правителство да има ясна програма за промяна и за реформи. Защото просто излъчването на каквото и да е парламентарно правителство няма да постигне целите си, ако не съдържа именно ясна визия за реформи в ключови сектори на държавата.“

Той допълни, че тук е рискът, ако се стигне до реализация на трети мандат, връчен от президента, да не е ясно дали ще става дума за коалиция на промяната или за коалиция на запазване на статуквото.

„Виждаме колко лесно се сформира мнозинство за запазване на статуквото, като например гласуването по повод предложената от нас тримесечна отчетност на главния прокурор. В парламента се получи едно много интересно мнозинство именно между партиите на статуквото – ГЕРБ, ДПС и БСП“, изтъкна той.

„Не е просто въпросът какво правителство ще се излъчи с чий мандат, а дали това правителство ще отговори на очакванията на мнозинството от българските граждани за промяна и то промяна в определена посока към спазване на ясни принципи на управлението, прозрачност на управлението, борба с корупцията, съдебна реформа, освобождаване на регулаторите от техния олигархичен захват, икономически мерки в подкрепа на бизнеса и гражданите. Това е смисълът от едно управление, подкрепено от парламента. Ако не се реализира това, наистина е по-добре да се отиде към предсрочни избори“, заяви Славов.

Попитан дали смята, че решението за мораториума върху назначенията на изпълнителната власт може да падне при искането за тълкуването на Конституционния съд, доц. Славов поясни: „Конституционният съд ясно е формулирал изискванията, на които трябва да отговарят подобни мораториуми. На първо място – да са ограничени във времето с ясен срок, да спазват принципите на легитимна цел, на необходимост, на професионалност на мерките. Винаги има риск един мораториум да бъде обявен за противоконституционен, защото по съществото си мораториумът е извънредна мярка, той е прекъсване на обичайните конституционни и административни процедури за определен период от време – процедури, които все пак са регулирани в закони. По отношение на приетия мораториум се надявам, че няма да си стигне до обявяване в противоконституционност поради една проста причина – до момента, в който се произнася Конституционният съд, мораториумът вече няма да се прилага, тъй като той е с ограничен срок до избора на ново правителство или до назначаването на служебно правителство. Която и да е от тези хипотези ще се реализира в рамките буквално на две седмици.“