„Атентатът“ свърши работа. Рязко увеличи политическото налягане и Системата се пропука. При това отделните играчи започнаха да дават фира, защото напуснаха зоната си на комфорт, в която можеха да дълбокомислят.

Първо, Гешев – това, че нарече депутатите колективно боклук, го направи неспасяем. На всичко отгоре започна открито за заплашва колеги с разкрития, а това взриви имиджа му на всесилен. От друга страна, заплашва хора, които имат неопровержими компромати срещу него. Гешев би трябвало да съзнава, че няма връщане назад, но затъва ли, затъва във своята неспособност да излезе извън низходящия свредел на собствения си гняв.

Второ, Борисов – видя се, че и ГЕРБ под напрежение, започнаха да се пропуква. Демонистративното напускане на Борисов на медийната среща на Габриел, при което целия антураж тръгнаха с него, а Габриел остана сама, казва много. И там има групи на интереси и започва да сработва инстинкти за самосъхранение и спасяване по единично. Немислимото, ГЕРБ без изпадналия в немилост Бойко, кара все повече „юнаци“ от първите редици да търсят нов бос, особено тези, които са свързани с ДПС. Прехвърлянето на отговорността за оставката на Гешев на Габриел издава паника.

Трето, Политиците – и те започнаха да чувстват необходимост от позициониране извън предишните договорки. ДПС е между Доган и Пеевски – между Месията и Ковчежника. БСП не могат да решат големият си проблем – противопоставянето с Радев, което им отнема гласове. За това търсят „големи“ теми, на фона на които да проектират своята значимост. Искането за по-голям дефицити, пък издава, смяната на приоритети – не социалните теми са важни, а блокирането на входа в еврозоната. „Възраждане“ пък са генетично блокирани в антисистемност, и те започнаха да дават фира в говоренето, защото вече не са „категорични“, няма еднозначни отговори на сложни въпроси и предварително проиграните схеми не работят. Подкрепата за Гешев издава свързаност с Пеевски, но това не им помага.

За ИТН и сие не говоря, те са маргинали. Виждате, че и националистите ги няма в жанра, защото техния национализъм е генеричен, финансово зависим.

Накрай ППДБ – с медийното си въздържание, на пръв поглед имат най-адекватно поведение – оставят „потъващите“ да „потъват“. Работят и за втория мандат – при по-голяма свобода. Проблемът е, че не е сигурно, че Мария Габриел се ползва с подкрепата на Борисов – там лобито срещу нея нараства, и всеки се спасява по единично.

За съжаление, и ППДБ продължават със субоптималност – назначението на Стоев е такова. Дори да приемем, че е качествен човек, ще го изгорят предварително. Там има толкова много юристи, да пускат напред като жертвено агне млад колега, не е много логично. Този пост е важен, ако не дадат най-качествения си човек значи нещо не е наред с приоритетите и с готовността да дадат най-доброто от себе си. Пестят се. Затварят се в някакъв собствен кръг и си мислят, че са седнали върху Мъдростта и Истината и каквото решат е правилно, без да отчитат обществените реакции.

Доверието и подкрепата на обществото са политически капитал, сметка, по която кредит и дебит трябва да бъдат поне в равновесие. С това назначение – изтеглиха доста капитал на доверие, без да има с какво да го заместят. От гледна точка и на хоризонта на този парламент и вероятността от нови предсрочни избори, определено ще бъде нетна загуба – хипотетичните плюсове на това назначение ще останат неконсумирани, щетите обаче да. Това им липсва най-много – тестването на обществените реакции и съобразяването с тях. Ако наистина ДБ са отказали да представят свой кандидат за правната комисия означава, че и там – при рязко повишеното политическо налягане, са склонни да се пестят и да имат план Б.