Неуспешният атентат срещу бившата барета и екссъветник в ДАНС Алексей Петров, извършен на 29 октомври м.г. в София, е първото престъпление, „с такава подготовка, с такъв безкраен професионализъм“, което разследващите успяват да разкрият „в нашата най-нова история“.

Това обяви заместник главният прокурор Борислав Сарафов на специална пресконференция в Съдебната палата в сряда в присъствието на градския обвинител Христо Динев, главния секретар на МВР Георги Костов и директора на столичната полиция Младен Маринов.

По случая вече са обвинени четирима украинци, трима от които задочно, тъй като са в неизвестност и са обявени за издирване с червена бюлетина от Интерпол, както и с Европейска заповед за арест в Шенгенската информационна система.

Разследващите обаче категорично отказаха да коментират мотивите за атентата, нито дали над организатора и преките извършители има и друг поръчител. Не бе уточнено и дали соченият за поръчител на атентата се познава с мишената.

По време на пресконференцията стана ясно, че за убийството на Алексей Петров са били обещани 200 000 евро, че извършителите му са бивши военни от Украйна, които са използвали български гранатомети, както и, че бившата барета и шофьорът му са оцелели по чист късмет, тъй като снарядът се приплъзнал по повъхността на предното стъкло и взривната вълна не проникнала в бронирания автомобил.

Съдът задържа в тайно заседание сочения за поръчител

Единственият задържан засега е Роман Логвиненко, обвинен като поръчител на стрелбата с гранатомети по колата на Алексей Петров. Той е с постоянна мярка „задържане под стража“, определена преди ден от Софийския градски съд (СГС) в условията на пълно медийно затъмнение и конспиративност.

Въпреки че заседанията на съда по подобни казуси по закон са публични, разследващите не са подали никаква официална или неофициална информация към медиите във вторник с намерението да се похвалят с подробности на въпросната пресконференция, стана ясно от думите на Сарафов.

Той изрази съжаление, че все пак данни около ареста на Логвиненко са достигнали до един жълт сайт, известен като предпочитана трибуна от депутата от ДПС Делян Пеевски, но категорично отрече течът на информация да е от прокуратурата или МВР. Главният секретар на МВР Георги Костов намекна, че отговорен за това бил съдът, защото течът към медиите станал факт, чак след като искането за постоянния арест на украинеца било внесено в СГС.

Сериозно място в изказванията на разследващите бе отделено на обяснения защо разследването е водено без да се дават никакви версии на медиите, като по думите на Костов в противен случай „нямаше да можем да дадем тази пресконференция и да отчетем този резултат“. Не стана ясно обаче по какви причини следствената тайна се е разпростряла и върху заседанието на съда по мярката на Логвиненко, което по презумпция е публично, освен ако съдът не го засекрети, прочитайки специално определение в неговото начало.

Атентатът бил планиран още през пролетта на 2014 г.

Освен смятания за поръчител на атентата украинец, задочно обвинени вече са и сънародниците му Артьом Темпинский, Максим Чорний и Йовон Балков. Първите двама – като извършители, а третият – като техен помагач.

Според прокуратурата четиримата започнали да планират покушението на неустановена дата в началото на пролетта на 2014 г., изучавайки навиците, маршрутите и поведението на охраната на Алексей Петров в продължение на година и половина.

„Установили са методите и средствата и действията на охраната на жертвата. Проучили са всички особености на терена, като са се камуфлирали, както като клошари, така и с камуфлажно облекло. Подбрали са единственото възможно оръжие, което би могло да доведе до смъртта на набелязания от тях обект“, поясни Борислав Сарафов, припомняйки, че Петров се движи само с брониран автомобил.

„Изключително богат обем от веществени доказателства“

Заместник главният прокурор не спести суперлативи за работата на колегите си, подчертавайки, че по случая е събран „изключително богат обем от веществени доказателства“. Това включва ДНК материал, съвпадащ с този на обвиняемите, както и показанията на двама свидетели, които разкрили целия заговор, включително и обстоятелството, че извършителите са нощували в дома на единия, докато проучвали Петров.

„Тази екипност и конспиративност (в разследването – бел.ред.) не доведе до изтичане на информация. Доведе до това да успеем да задържим основния организатор на това престъпление. Разполагаме с имена, с фотоснимки и с ДНК, изолирано от различни предмети и вещи, които са ползвали, когато са следили Петров“, добави Сарафов.

Въпросните двама свидетели вече са включени в Програмата за защита на свидетелите и са с променени самоличност и адреси. По думите на заместник главния прокурор той не е срещал толкова професионално подготвено престъпление в цялата си кариера. Петров и шофьорът му Стефан Борисов били оцелели единствено заради късмет.

„Снарядите са се взривили, но попадението е в предната дясна колонка на бронирания автомобил, като снарядът се е приплъзнал покрай челното стъкло на автомобила и заради косото попадение взривната вълна не е проникнала вътре. Няколко градуса с обратен наклон, ако беше попадението, пътуващите вътре не биха оцелели“, обясни Сарафов.

Извършителите са бивши военни – „ходещи оръжия“

Той добави, че килърите са имали бойна подготовка, като единият от тях в миналото е служил във въздушно-десантните войски на Украйна. Той бил „специалистът с гранатометите“. Според Сарафов „това са хора, които са подготвени да убиват“, „ходещи оръжия“.

„Такова престъпление, извършено с такава подготовка, с такъв безкраен професионализъм не е разкривано в течение на нашата най-нова история. Подобни покушения очевидно са провеждани и преди. Тримата, които не са налични, са напуснали страната. Все още има неща, които ще спестим,тъй като разследването продължава“, обобщи заместникът на главния прокурор Сотир Цацаров.

С поздравления към професионализма на разследващите се включи и главсекът на МВР Георги Костов, който обясни, че веднага след стрелбата на 29 октомври м.г. е била иззета ДНК проба от стрелял гранатомет, „което е изключително трудно, но не и невъзможно“. Освен служителите на СДВР и ГДБОП, работили по делото, той не пропусна да похвали и „изключително позитивното сътрудничество с ДАНС“.

По думите на Костов организаторът Логвиненко е известен на службите от повече от месец и е заключен при влизането му в страната в събота. Той потвърди информацията, че гранатометите, с които бе стреляно по колата на Петров, са произведени в България, но по поръчка на съветската армия. Били внесени обратно от извършителите на атентата, но нямало данни това да е станало със съдействието на „каквито и да било длъжностни лица“.

Разследващите се ориентирали какъв е мотивът, но засега е тайна

По отношение на обявената от самия Алексей Петров награда от 100 000 долара за всяка информация, която би помогнала на разследването, Борислав Сарафов заяви, че подобни данни не са били подавани от бившата барета. Категорично отказа да коментира въпроси, свързани с евентуалното познанство на Петров с Логвиненко, както и информацията в някои издания, че по времето, когато първият е бил съветник в ДАНС, украинецът е депортиран от страната.

„Това, че не съобщаваме мотива, не означава, че не сме се ориентирали какъв е той“, лаконично заяви Георги Костов, след което бе допълнен от Сарафов: „Някой може да се почувства силно застрашен и да вземе мерки, ако ви кажем мотива“.

За личността на задържания Логвиненко разследващите споделиха единствено, че има адресна регистрация в Пловдив, както и българско ЕГН. Занимавал се с изкупуване на земеделска техника, която продавал за скрап или изнасял към Украйна. Именно той довел останалите трима в България, за да извършат покушението на Петров. Според събраните досега доказателства „екипът се е събрал за конкретната поръчка“.

Самият Алексей Петров първоначално определи атентата срещу него като грешка, но впоследствие обяви награда от 100 000 долара за достоверна информация, която да помогне на разследващите да разкрият кой стои зад стрелбата. Бившата барета обяви още, че е започнал собствено разследване, в което ще се включат и чуждестранни експерти. То не било алтернативно, а само подпомагащо разследващите органи. Петров коментира, че медиите са определили атентата срещу него като терористичен и по този повод заяви: „с терористите – като с терористи“.

Бившият съветник в ДАНС стана мишена на килъри за втори път, след като на 15 август 2002 г. бе прострелян в гърдите и крака на излизане от офиса му в сградата на столичния басейн „Спартак“. Тогава се разбра и за друг опит за покушение срещу бившата барета – от 1999 г., който обаче се смята за случайност, след като ранилият го в крака Кирил Киров-Японеца декларира, че е стрелял погрешка.