Българите често стават жертва на експлоатация при работа в чужбина, а българските власти са много малко чувствителни при експлоатацията на чужденци в България. Това показва заключението от първия доклад на Агенцията на ЕС за основните права.

Между примерите с български граждани в доклада е описан случай на семейството, което заминало за Франция с договор от български работодател. Семейството изпълнило законовите си задължения, било регистрирано в съответната френска община и имало позволение за работа. Съпрузите работили 5 месеца по 15-16 часа дневно, а получили заплата за 6 седмици.

След петте месеца, прекарани в бране на овощни дръвчета, българите се върнали в България с билет, купен със заработените там пари. Те изпратили сигнал до Комисията за борба срещу търговията на хора и случаят им бил разгледан от структури за борба срещу организираната престъпност в Сливен. В друг случай българи заедно с работници от Германия, Гърция, Молдова, Румъния и Казахстан били експлоатирани в Белгия като чистачи на крайпътен ресторант.

Те печелили по 45 евро на ден и работели всеки ден по 15 часа. След анонимен сигнал местната контролна служба определила случая като търговия на хора и работниците били поставени под защита. Виновните били осъдени на затвор от една до пет години, а фирмите били глобени с 18 000 евро.
В доклада на ЕС се посочва, че робството и принудителната работа се смятат за престъпление в България и в други държави-членки на ЕС, но „само при определени условия“. В документа е даден за пример случай с турски студент, който работел в България и бил измамен от своя работодател. Момчето работело осем месеца, за които не получил заплата. Заради това, че работил без договор, той не посмял да даде гласност по случая.

В доклада се посочва, че в България и в още няколко държави от ЕС достъпът до правосъдие в такива случаи не е лесен. Според Агенцията за основните права на българските власти им „липсва чувствителност към проблемите на хората, станали жертва на експлоатация по време на работа“.