„Властите в България и Сърбия се надяваха САЩ и Брюксел да им позволят да реализират „Южен поток“. Те разбираха, че проектът е изгоден за страните им, и правеха опити да убедят своите модератори в САЩ и ЕС да дадат зелена светлина за строителството на газопровода.“ Това казва в интервю за Сергей Правосудов генералният директор на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ) Леонид Решетников и допълва: „Имаше и своеобразен енергиен шантаж, особено в България; на западните партньори се казваше: ако не дадете поредния транш, ще строим „Южен поток“. До определен момент тази политика сработваше. Само че в края на краищата САЩ и Европейската комисия заеха много твърда позиция против този проект – затова на българите и сърбите не им остана друго, освен да козируват и да се откажат от строителството на газопровода“.

– Леонид Петрович, опитът за реализация на проекта „Южен поток“ нагледно показа как елитите на малките държави в южна Европа (България и Сърбия) често застават срещу националните интереси на своите страни. Защо се случва това?

– След разпада на СССР и принудителното излизане на Русия от Източна Европа България и Сърбия на практика се оказаха под окупацията на САЩ.

Това важи особено за България, която вече успя да влезе в НАТО и ЕС. Тук елитите се намират в пълна зависимост от американците и техните съюзници в Брюксел. Много български политици обичат да разказват за традиционното русофилство на българския народ, но това не означава, че самите те са русофили. Говорят така, за да се харесат на избирателите си, също така да се харесат на Москва и да получат някои преференции за себе си.

Затова няма нищо странно в това, че българските власти провалиха проекта „Южен поток“. За съжаление ситуацията в Сърбия се развива по същия сценарий. Тази страна все още не е успяла да влезе в НАТО и ЕС, затова нейният елит има малко повече възможности за маневриране, но със сигурност може да се каже, че властта в Сърбия също се намира под контрола на САЩ.

– Защо властите в България и Сърбия подписаха договори с Русия и поеха ангажименти по строителството на „Южен поток“, ако са знаели, че няма да ги изпълнят?

– Те се надяваха САЩ и Брюксел да им позволят да реализират „Южен поток“. Елитите на България и Сърбия разбираха, че проектът е изгоден за страните им, и правеха опити да убедят своите модератори в САЩ и ЕС да дадат зелена светлина за строителството на газопровода.

Имаше и своеобразен енергиен шантаж, особено в България; на западните партньори се казваше: ако не дадете поредния транш, ще строим „Южен поток“. До определен момент тази политика сработваше. Само че в края на краищата САЩ и Европейската комисия заеха много твърда позиция против този проект – затова на българите и сърбите не им остана друго, освен да козируват и да се откажат от строителството на „Южен поток“.

– Защо по-влиятелните държави като Италия и Австрия не успяха да окажат съществена подкрепа за реализирането на изгодния и за тях проект „Южен поток“?

– Да, техните елити са по-силни от тези на българите и сърбите, но въпреки това те се намират в един общ строй начело със САЩ. Силите на Италия и Австрия очевидно са недостатъчни, за да се противопоставят на Съединените щати и да тръгнат на реализация на съвместни проекти с Русия.

– Но нима ръководителите на страните от Южна Европа не разбират, че Украйна се намира на границата на банкрута и там се води гражданска война. Ако газът няма да стига до тези страни, какво ще кажат лидерите на своите избиратели?

– Ще им кажат, че виновна е Русия. Разбирате ли, има избиратели, но има и началник, а заповедта на началника за тях е значително по важна от обещанията към избирателите.

А на избирателите си разказват измислици за някакви големи количества втечнен газ, който скоро ще залее европейския пазар, за шистов газ, шистов нефт и така нататък…

– Благодарение на някакви компромати ли американците държат под контрол европейския елит?

– Не само. Действа пълният спектър от механизми на влияние. Това са и компроматите, и заплахата от организиране на държавен преврат, а също така и физическото унищожаване на неудобните политици. Трябва да се разбере, че ЦРУ отдавна не е просто разузнавателна служба, а структура, осъществяваща контрол над елитите на другите държави най-често с помощта на силов натиск.

Не бива да се забравя и „морковът“. Американците плащат добре на своите слуги. И когато пред даден политик стои изборът да тръгне срещу САЩ и с висока степен на вероятност да се лиши от власт, пари, а дори и от живота си – или, изпълнявайки изискванията на американските си господари, да стане състоятелен човек, абсолютното мнозинство избира втория вариант.

– Сега се обсъжда вариантът за изграждане на продължение на „Турски поток“ през Гърция, Македония, Сърбия, Унгария, Австрия и Италия. Реално ли е това според вас?

– Напълно реално е да се построи газопровод на територията на Турция. По-нататък възникват маса проблеми. Ключовият въпрос е кой ще даде пари за строителството.

Гърция, Македония и Сърбия нямат такива пари. Теоретически пари назаем може да им даде Русия с условието, че после ще ги върнат за сметка на плащанията за транзитното преминаване на газа. Еврокомисията обаче ще настоява проектът да бъде реализиран в рамките на Третия енергиен пакет, според който половината от построените мощности трябва да се дадат на друг доставчик.

При тези условия не е ясно кога ще може да бъде изплатен този проект. А и Русия едва ли ще се съгласи да финансира газопровод, по който ще се транспортира газ от други страни.

В Гърция на власт дойдоха сили, които се опитват да защитават националните интереси на страната, но дали ще успеят да се противопоставят на натиска на САЩ и Европейската комисия? Съмнявам се. На Македония не могат да се възлагат никакви надежди. Тази страна всъщност е протекторат на САЩ.

Затова във всеки момент американците могат да организират там държавен преврат или „цветна революция“, а в случай на крайна необходимост и гражданска война. Още повече, че на тази територия живее голяма общност от албанци, които мечтаят за създаването на Велика Албания. А когато неизбежно възникнат проблеми с Македония, отново ще бъде поставен въпросът за обходен маршрут. Излиза, че отново ще се наложи да се договаряме с България.

За Сърбия вече говорихме. При реализацията на „Южен поток“ тази страна вече се показа като не особено надежден партньор. Представителите на западните спецслужби работят плътно с ръководителя на сръбското правителство Александър Вучич и той все повече и повече заприличва на ръководителя на България. Необходимо е проектът „Южен поток“ да се осъществи, но по пътя му ще има много големи трудности.

От друга страна, САЩ отслабват, тъй като са принудени да разпиляват силите си между горящия Близък изток, Украйна и Азиатско-Тихоокеанския регион, където противопоставянето между Китай и съседните му страни расте. В тези условия европейските страни като Унгария, Италия, Австрия, Гърция получават по-голяма възможност да отстояват своите национални интереси.

– Защо ръководството на Еврокомисията така твърдо настоява транзитът на руския газ да минава през територията на Украйна? Те не може да не разбират, че ситуацията в тази страна е критична.

– Днес западните държави са принудени да подкрепят своите протежета в Украйна с кредити. Как обаче ще ги връщат? Властите в САЩ и ЕС искат Русия да плаща на Украйна за транзита на газ, а после тези пари да отидат за погасяване на кредитите.

Затова ръководството на Европейската комисия настоява за изпълнението на дългосрочни контракти, в които са посочени изисквания за доставка на газ на територията на ЕС. Европейците смятат, че Русия не може да им се изплъзне със своя газ.

– На границите на Турция се води война. Какви са перспективите за политическа стабилност в Турция?

– Може с увереност да се каже, че в кратки срокове стабилността ще се запази. Но в близките пет до седем години там ще се случат сериозни промени. САЩ явно залагат на свалянето на Реджеп Ердоган, който се опитва да води независима политика. За решаването на тази задача те използват всички фактори: и външен натиск, и вътрешната опозиция, и кюрдските сепаратисти, и бойците от „Ислямска държава“, и други. Турция я очакват много тежки времена.

– Как оценявате перспективите за снемане на санкциите от Иран и появата на ирански газ на европейския пазар?

– Политиката на САЩ увеличи хаоса в Близкия изток. Американците разчитаха, че ще успеят да контролират страните, омаломощени от граждански войни (Ирак, Сирия, Йемен, Ливан), но сгрешиха.

Позициите на Иран във всички тези страни се засилиха. Сега американците се опитват да решат какво да правят с Иран. В САЩ днес си съперничат две гледни точки.

Демократите смятат, че трябва да се върви към сближаване с Иран и постепенно да се снемат санкциите от тази страна. Те се надяват, че по такъв начин иранският елит постепенно ще еволюира и в посока на сближаване със САЩ.

Републиканците продължават да настояват за усилване на натиска върху Иран. В този ситуация много ще зависи от политиката на Русия и Китай. Ако нашите страни престанат да се страхуват от гнева на американците и започнат да развиват всестранно сътрудничество с Иран, тази страна ще може да си позволи да не обръща внимание на санкциите от страна на САЩ и техните съюзници. Русия започна да върви в тази посока, решавайки да изпълни своите ангажименти да предостави на Иран системи за противовъздушна отбрана С-300.

Страните от ЕС са изключително заинтересовани от иранския газ, но никога няма да се осмелят да сключват договори с тази страна без разрешението на САЩ.

Русия пък е заинтересована ирански газ да отиде в Индия и Пакистан.

– Как оценявате съвременното състояние на руска „мека сила“ на Балканите?

– Присъствието на руска „мека сила“ на Балканите практически не се усеща. Ние излязохме от фронтовата линия и сега ни се налага да водим война със САЩ на територията на Украйна – тоест фактически в собствения си дом. В Донбас загиват руснаци. А ако бяхме успели да запазим позициите си в Източна Европа, щяхме да се срещнем с американците на далечните граници.

Днес Русия не оказва практически никаква подкрепа на своите съюзници в балканските страни. Говоря за цели слоеве от населението, отнасящи се приятелски към Русия, и за политическите партии, които ги представляват. Продължават да действат центрове за изучаване на руски език, провеждат се някакви културни мероприятия, но за тях знаят малцина. Длъжни сме да подобрим постоянния диалог на ниво „студенти, учени, политици, бизнесмени, деятели на културата и изкуството.

– Не е тайна, че най-големият данъкоплатец в България е „Лукойл”, а контролният пакет на най-силната сръбска компания НИС принадлежи на „Газпром нефт“. Как оценявате ролята на тези компании в контекста на руските интереси в България и Сърбия?

– Много години съм работил в тези страни, и сега често ги посещавам. И знаете ли, имам усещането, че „Лукойл” и „Газпром нефт“ се срамуват от това, че са руски компании. Опитват се да позиционират себе си като международни корпорации и подкрепят западните си колеги. Може и да правят нещо за разпространението на руското влияние в тези страни, но това е практически неизвестно за широката публика.

Напротив, непрекъснато слушам упреци по адрес на руския бизнес от проруски настроените сърби и българи. Разбираемо е, защото и „Лукойл”, и „Газпром нефт“ работят в много държави, затова внимават, стараят се да не дразнят партньорите си в Европа и САЩ.

– Доколкото във властите в Сърбия и България има прозападни сили, руските компании не могат директно да поддържат проруски партии, защото веднага ще започне административен натиск върху бизнеса им.

– Аз не призовавам да се финансират опозиционни партии. Говоря за това просто да се поддържат мероприятия, свързани с развитието на руско-сръбските и руско-българските отношения.

Както е известно, нашият институт (Руският институт за стратегически изследвания – РИСИ, бел. ред.) влиза в структурата на администрацията на президента на Русия. Занимаваме се със събиране на информация от открити източници и нейния анализ. „Меката сила“ не е наш профил.

Но виждайки какво се случва, ние редовно организираме на Балканите кръгли маси, конференции, взимаме на стаж чуждестранни студенти и аспиранти. На тези конференции се обсъждат включително и въпросите на енергетиката. Държа да подчертая, че не търсим финансова подкрепа. Каним представители на НИС, които да дойдат и да разкажат за своята работа, но по някакви причини ни отказват. И това се отнася не само за нашите конференции и кръгли маси, представителите на НИС не участват в никакви руско-сръбски мероприятия. Създава се впечатление, че ги интересуват единствено финансовите показатели на печалбите им – нищо друго, в това число и какво пишат за тях сръбските и световните медии.

За да не изглеждам предубеден, ще кажа, че проблемът не е само в НИС. Не е тайна, че РИСИ активно участва във възстановяването на руските гробища и църкви, в откриването на паметници на територията на Сърбия, България, Гърция. Когато обаче предложим на руския бизнес да участва в тази дейност, далеч не винаги получаваме подкрепа.

У мен се създава впечатлението, че руските компании в Сърбия и България подкрепят само онези мероприятия, за които са получили благословията на съответните власти в двете държави – даже тези мероприятия да имат антируски характер.