От 1.3 млрд. лв. сигурни постъпления от транзитни такси се е отказала България заради изграждането на разклонението на „Турски поток“, което бе една от емблемите в енергетиката на предишната власт. Тази бомба бе хвърлена от служебния енергиен министър Андрей Живков на брифинг на 17 юни.

„По отношение на „Балкански поток“, според нас конструкцията на проекта не е финансово издържана. Там ние сме се отказали от едни сигурни постъпления от около 1.350 млрд. лв. по стария транзитен договор, който сме имали в рамките на 10 години. Задлъжнели сме с поне още толкова, за да започнем да строим някакъв нов газопровод, който, при добър мениджмънт, е можел да се започне с постъпленията по стария договор„, бяха думите на Андрей Живков.

От екипа му дори поставят под въпрос дали проектът за продължението на „Турски поток“ ще се изплати.

Впрочем разкритията на Живков не бива да се приемат като изненада, тъй като още в края на май президентът Румен Радев, който назначи този служебен кабинет, заяви, че ще се направи задълбочена проверка на това строителство. Продължението на газопровода между Турция и Сърбия бе тема на противопоставяне между Радев и ГЕРБ, след като държавният глава запита задочно партията на експремиера Бойко Борисов за „тяхното мълчание за три милиарда лева, похарчени от тяхното правителство, от нашите пари за „Турски поток“, които никога няма да си върнем„.

Съмненията около проекта бяха периодично подклаждани дори и в краткия живот на 45-ото Народно събрание. Комисията по ревизията, оглавена от Мая Манолова, изпрати до прокуратурата сигнал на ГД „БОЕЦ“ за строителството на тръбата и тя започна проверка. Засега обаче няма никаква информация на какъв етап е проверката и кога ще бъдат изнесени резултатите от нея.

Най-ярко светещата червена лампа около „Турски поток“ бе обществената поръчка за строителството. Търгът бе спечелен от саудитската фирма „Аркад“, а стойността на поръчката бе за над 2.2. млрд. лева без ДДС. С аргумента „да се избегне забавяне на строителството заради пандемията“ „Аркад“ включи като подизпълнители три руски, три италиански, сръбска, турска и беларуска фирма.

Единият от подизпълнителите беше регистрираната в Сърбия руска фирма „Ифрастръкчър дивелъпмънт енд кънстръкшън – Белград“. Другата руска компания бе „Спецпромконструкция-Магистраль“. Третият руски подизпълнител бе фирмата „Закпромнефтегазстрой-Прометей“.

Трите италиански фирми бяха „Макс Шрайхер СПА“, „Сичилсалдо“ и „Бонати“. Последната се състезава и в поръчката за интерконектора със Сърбия.

Останалите „помощници“ на „Аркад“ бяха сръбската „Карин Комерц МД“, турската „Вемак Иншаат Таахют Макина Санайм ве Тиджарет Аноним Ширкети“ и беларуската „Белтрубопроводстрой“.

Какви средства са отишли от саудитския консорциум към подизпълнителите, остана търговска тайна. Дългото 474 км продължение на „Турски поток“ през България бе изградено за 448 дни.

Другият спорен момент е, че газопроводът не води до реална диверсификация, като България остава силно зависима от руското синьо гориво. Все пак „Газпром“ и швейцарската МЕТ, която е под контрола на руския газов монополист, са резервирали 90 на сто от капацитета на т.нар. Балкански поток, а до останалите 10 на сто има достъп всеки доставчик на газ.

Впрочем подозрения предизвика и експедитивното завършване на строителството. Особено на фона на другия ключов газов проект – интерконектора с Гърция. По последна информация българо-гръцката газова връзка, по която страната ни трябва да получава договорените количества гориво от Азербайджан, няма да е готова до средата на следващата година.

Така на практика градежа на интерконектора ще приключи след обещания от експремиера Бойко Борисов срок. През февруари, по време на една от типичните за него инспекции, излъчвани в социалните мрежи, Борисов обяви, че газовата връзка с Гърция трябва да бъде готова до края на годината. Подобен ангажимент пое и компанията, която я строи – гръцката „Авакс“, въпреки че по договор газопроводът трябваше да е готов през април тази година.

Общата стойност на проекта е почти 470 млн. лева. Съоръжението е проектирано за транспортирането на 3 млрд. куб. м природен газ годишно, като на един по-късен етап капацитетът му може да се увеличи до 5 млрд. куб. м и да се създаде възможност за обратен пренос от България към южната ни съседка. Като начало идеята е по него да се транспортират 1 млрд. куб. м азербайджански природен газ годишно от находището „Шах Дениз“. Бе обещаван внос и на американски втечнен газ, както и от точки като Катар, Алжир, Израел и Египет, но засега това остава само обещание.