Преди няколко дни „Репортери без граници“ обявиха поредния срив за България по отношение на свободата на словото. В доклада им този път поименно бе споменат Делян Пеевски като отговорен за ситуацията, при която сме по-назад дори от страните от Западните Балкани, които иначе тепърва ще се европеизират с нашата безценна помощ.

Докладът предизвика бурни реакции от страна на ДПС. Основната опорна точка бе въпрос към журналистите – чувствате ли се несвободни, цензурират ли ви? Този въпрос, разбира се, бе зададен в телевизионни студиа, в които е ясно, че по една или друга причина отговор не може да бъде получен.

След като уважаемите господа от ДПС искат да знаят отговора ето го: Медиите са под турско робство.

Терминът „турско робство“, както е известно, се използва за периода в българската история от 1396 до 1878 г От историческа гледна точка този термин е некоректен. Нашите предци не са имали собствена държава, били са потискани на религиозна основа, но определено не са били роби. Терминът обаче се е наложил най-вече заради последния от петте века османско владичество. Става въпрос за периода от появата на „История славянобългарска“ през 1762 г. до освобождението през 1878 г. В този период българите все повече се завръщат в Европа, докато османската империя си остава в Азия. Разминаването е огромно. Властта се опитва да го регулира чрез някои официални документи, в които се прокламират равни права за всички, независимо от религията им. Тези документи обаче си остават само на книга.

Медиите са под „турско робство“ не защото ДПС е партия, чиито актив и избиратели са предимно турци. Всъщност Пеевски не принадлежи към този етнос, така че не става дума за етнически етикет. Ситуацията в медийната среда напомня „турското робство“ точно заради разминаването между хартията и реалността. На хартия у нас има много медии, върху които цензура не се упражнява. В реалността обаче 2/3 от медиите са „кафяви“ – или са собственост на Пеевски, или той има огромно влияние върху тях, ако се съди по редакционната им политика.

Самият Пеевски вероятно също осъзнава конфузното положение, след като преди дни бе обявено, че продава част от медиите си.

До преди 10-15 години медиите съществуваха в среда, много близка до пазарната. Между тях имаше реална конкуренция, всички те гонеха новини, търсеха греховете на властта. Всичко това вече е в миналото. Подобни новини вече могат да бъдат видяни само и единствено в онези, медии, в които се знае, че Пеевски няма влияние. За тези медии това с основание е повод за гордост. Като цяло обаче тази ситуация е доста неприятна, защото медийният бизнес, доколкото въобще има такъв, у нас е съсипан. Има изключително много медии, в които може да се прочете за гафове на властта само и единствено ако става въпрос за отстрелване на една или друга по-дребна риба.

„Турското робство“ над медиите не е само заслуга на ДПС. Защото от него с голяма охота се възползват всички парламентарни партии, независимо дали са управляващи или опозиция. Всички парламентаристи, без изключение, са изключително добре разположени към Пеевските медии. Защото знаят, че там няма от какво да се притесняват. И съответно всички парламентаристи всячески се опитват да избегнат контакт с останалите медии, чиято цел е да ги поставят в неудобната ситуация да отговарят на истински важните въпроси, а не да коментират измислени скандали, имитиращи напрежение между властта и опозицията.

Един пример от последните дни. Наскоро у нас за пореден път бе Ханс ван Баален, предедател на АЛДЕ  На съвместна пресконференция с лидера на ДПС Мустафа Карадайъ той разкритикува люто ГЕРБ за това, че „Атака“ е коалиционен партньор. Имаше три важни въпроса, на които Баален трябваше да отговори:

– дали вече е научил кой е Пеевски, защото преди година заяви, че не знае;

– как ще коментира обществените съмнения, че същата тази „Атака“ обслужва същия този Пеевски чрез своята квота в правителството;

– как ще коментира факта, че ДПС (както и всички останали парламентарни партии всъщност) са категорично против истинска съдебна реформа и истинска борба с корупцията, което отлага падането на мониторинга на ЕК за неопределено време, а от там и влизането ни в Шенген.

За подобни въпроси обаче на преконференциите на ДПС никога не остава време. Докато това е така, „турското робство“ над медиите ще продължава.

Но все някога ще свърши. Защото никое „робство“ не продължава вечно. Особено в XXI в. в държава-членка на ЕС.

„Турското робство“ над медиите е потискане на свободата на словото. „Турското робство“ над съдебната система ( и такова има, защото всички действия на съдебната власт са лесно прогнозируеми, ако е засегнат един или друг интерес на Пеевски) е отказ от върховенство на закона.

Въпросът е: след като у нас няма свобода на словото и върховенство на закона, има ли изобщо демокрация?

Любен Обретенов, Клуб З