Българският футбол изкопа ново дъно – паднахме и от Албания с 0:2. Домакините посрещнаха тима ни на модерния стадион “Еър Албания”, излязоха с титуляри от големите първенства в Европа (каквито липсваха в нашия състав) и показаха опростена и ефективна игра (за каквато можем само да мечтаем към момента). При това албанците не се напрягаха особено в тази контрола и на моменти играха почти ходом.

В 41-ата мин. при първата по-сериозна атака домакините откриха резултата след позната наша колективна грешка в защитата. Казим Лачи (“Спарта”, Прага) бе оставен непокрит и вкара. В 81-ата мин. Ернест Мучи (“Легия”, Варшава) удвои.

През целия мач българският отбор не успя да сътвори по-сериозно положение. Играта ни бе отново безидейна, грешаха се пасове, имаше и проблеми в защита. А показаният характер от играчите ни бе само при няколкото сдърпвания със съперникови футболисти. Нямаше и помен от обещанието на капитана Кирил Десподов да “умрат” на терена, ако трябва. Това бе девети пореден мач за националите ни без победа. За последно спечелихме с 2:0 срещу Кипър на 16 ноември м.г.

След края селекционерът на отбора Младен Кръстаич поиска още време за работа, като явно не показа намерение да освобождава поста си и явно ще чака да бъде уволнен.

“Това беше един добър контролен мач. Успяхме добре да се противопоставим на един сериозен противник, който е първи в своята група. Нашата игра в дефанзивен план не им позволи да създадат голови положения. Допуснахме много евтин гол (б.ред. – първото попадение). Трябваше да покажем повече спокойствие в средата на терена, когато владеехме топката. Бързахме и показахме нервност. Това е процес и изисква време, а и изисква футболисти, които играят. След почивката отново получихме сходен гол, както през първото полувреме след наша грешка. Пак ще кажа, че е нужно много работа. През последните дни ви казах, че аз си върша моята работа, всичко останало не искам да коментирам”, коментира Кръстаич.

Браво на феномените от Българския футболен съюз и най-вече на Боби Михалов! Такъв негативен рекорд не сме си и мечтали да постигнем. Пускай Преслава и да бягаме!