Хашим Тачи трепери в Прищина, а Бойко Борсов козирува в София. Балкански лидери със сенчесто минало имат причини да се угрижат за политическото си оцеляване след сигнали, че могат да загубят европейската си протекция. Косовският президент пръв ще послужи за проверка доколко европейските политици са склонни да се отърсят от „приятелството“ на лица, които поставят под съмнение готовността им да бранят върховенството на закона. Българският премиер, който стана обект на испанско разследване за пране на пари, вероятно ще стиска палци европейският сезон за отстрел на балкански грабливи птици да приключи без трофеи.

Обвиненията срещу Хашим Тачи са за военни престъпления, търговия с човешки органи, стотина убийства и всякакви злоупотреби, които срамят не само косовската държава, но и държавите, признаващи заедно с нея властта му за напълно законна. Трябваше да минат 20 години от войната в Косово, за да се усетят европейските му покровители, че нещо не е наред не само с него, но и с тях самите. Специализираната прокуратура в Хага за първи път даде на 24 юни юридическа форма на отдавнашните подозрения, че бившият командир на Армията за освобождение на Косово (УЧК) е военнопрестъпник, преквалифициран след войната като политически бос на организирната престъпност в Косово.

На 29 юни той отказа да подаде оставка, докато не бъде извикан от Специализирания съд в Хага, но колкото и да се държи за президентското кресло, международната му политическа кариера свърши. Два дни по-рано той трябваше да се яви във Вашингтон заедно със сръбския президент Александър Вучич, за да преговаря под американска егида за окончателно уреждане на косовския въпрос, но президентът Доналд Тръмп му даде да се разбере, че е нежелан. Сигурно е, че и други европейски лидери ще започнат да го отбягват. Поставен в пълна изолация, той няма да има друг ход, освен да напусне поста си, но инатът му да остане само ще покаже, че международният натиск може да бъде ефикасен, ако е достатъчно силен.

Ще се види и друго: Че за такива едри криминални лица

трябва да има нестандартен юридически механизъм,

защото традиционните инструменти не ги ловят. Изграждането му започна през 2015 г., когато Прищина бе принудена да промени констиуцията си, за да признае върховенството на изнесената извън косовските граници специална съдебна система. Седем години бяха нужни, за да се пристъпи към конкретна работа, след като бившата главна обвинителка на трибунала за бивша Югославия Карла дел Понте (Швейцария) направи шокиращото разкритие през 2008 г., че хора на Тачи са убивали, за да търгуват с органите на своите жертви. През 2011 г. темата бе продължена от друг швейцарец – депутата Дик Марти, който представи доклад пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за престъпления срещу човечеството на косовските бунтовнически лидери. Неговият доклад породи нужда от по-задълбочено европейско разследване, а Тачи и обкръжението му дадоха съгласие за сформирането на специализирана прокуратура и съд в Хага, за да покажат колко са уверени в своята невинност. През 2017 г. новата съдебна структура, финансирана главно с европейски средства, заработи под председателството на българката проф. Екатерина Трендафилова. Тя има големи пълномощия и може дори да изземе сходни дела от косовски съдилища, като продължи разглеждането им в Хага, за да се избегне влиянието на местните политически и мафиотски среди.

Макар че по статут тя е напълно независима от националните власти,

това е звезден момент за България

да се чуе името й в защита на върховенството на закона в Европа. Друго основание за такава чест засега не се очертава, защото България продължава да се слави като най-корумпирана държава в Европа, но без корумпирани на високо равнище (осъдени). Българската прокуратура показва удивителна пъргавина срещу противниците на управляващата върхушка, но е стеснителна и мудна, когато възникват подозрения за честността на самия премиер. Няма съмнение, че никакви компромати не биха разклатили креслото му, освен ако не дойдат от уважавани институции в чужбина. Публичното му угодничество към чужди „началници“, особено когато става дума за пари, издава тревогата му да не го запишат в някой черен списък. Трогателно е да се гледа как той козирува на компютъра си, виждайки на екрана председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, след като дни по-рано мнозина са чули как човек с глас като неговия сипе цинизми по адрес на европепейски лидери.

Корупцията и парите са неделими, а едно чекмедже на нощно шкафче, пълно с пачки по 500 евро, може да говори повече от всякакви доклади на Еврокомисията за корупцията на високо равнище в България. Специално тези банкноти вече не се печатат и от 26 април 2020 г. започна изтеглянето им от обращение. Причината е, че стойноста им е прекалено голяма за текущи платежни нужди и служат главно на трафиканти за престъпни финансови операции. Един милион евро в такива банкноти тежат едва 2 кг и 200 грама и лесно се побират в чекмедже. Като го напълниш два-три пъти, можеш да купиш на своя любима къща в Барселона, без да оставяш името си на входната врата. Така едрата корупция се оказва лекичка и не оставя дълбоки следи, по които да тръгнат прокурорите, особено ако са български.

В други държави обаче значително по-малки суми са достатъчни,

за да бъде осъден на затвор бивш премиер

Така стана на 29 юни във Франция, където Франсоа Фийон бе осъден на 5 години затвор, защото докато бил депутат назначил жена си Пенелопа за своя фиктивна парламентарна сътрудничка. От което парламентарният бюджет бил ощетен с 613 000 евро за 15 години – пет пъти по-малко, отколкото за къща на любовница в Барселона.

Когато европейските държави се стараят да опазят парите си от своите крадци, едва ли са щастливи да гледат как чуждите гребат с пълни шепи от вноските им в бюджета на ЕС. Създаването на службата на европейския прокурор, която трябва да заработи истински догодина, е израз на точно такова притеснение. Но с нея няма да се изпълни задачата за опазването на финансовите интереси на ЕС, защото прокуратурата, базирана в Люксембург, само ще следи да не се злоупотребява с отпуснатите еврофондове. В момента тече много напрегната дискусия въобще да не се дава достъп до еврофондове на държави, които имат проблем с върховенството на закона. Предлага се те да бъдат изолирани от общата хазна чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, което означава, че няма да могат да блокират подобни решения, каквато възможност съществува при гласувания с консенсус.

България трепетно очаква ЕК да прекрати официално действието на Механизма за сътрудничество и проверка, но още през септември неговите доклади ще бъдат заменени от общи за всички държави в ЕС доклади за върховенството на закона. Тогава тя ще може да се сравнява с другите, както и те с нея, и всеки ще е в състояние да запита: Защо Франция да може да осъди премиер за корупция, а България – не? Защо разбойници като Хашим Тачи могат да бъдат поставени в международна изолация, а други балкански подобия да се смятат недосегаеми?

Светослав Терзиев, „Сега“