Олигархът Николай Банев, който от 6 декември се намира в български арест, разпространи свое писмо до гражданите чрез личната си страница във фейсбук. Обвиненият за съсипването на „Полимери” пише от килията на на бул. „Г.М. Димитров” в столицата, описвайки в какво състояние се намират там хората, които са под ударите на „всесилната прокуратура”.

Ето и пълния текст на писмото на Банев:

Уважаеми приятели,
Пиша ви тези редове от невъобразимите условия на следствения арест на бул. „Г.М. Димитров” №22 в гр. София. Столица на държава, която преди 12 години бе приета в Европейския съюз.
В ареста са хора, срещу които е възбудено т.н. досъдебно производство, в което

Прокуратурата е всесилна

Куриоз е, че практически по свидетелски показания на две лица пред следовател по възбудена преписка при прокурор, напълно невинен гражданин може да бъде арестуван и държан в следствен арест цели 8 месеца.
Условията в ареста са буквално анти-човешки.
В небоядисвани от 20 години стаи с площ около 11-12 кв.м. са разположени 4 човека с „турска” тоалетна и мивка „на разположение” без топла вода. Матовите прозорци не пропускат слънчева светлина и до тях има достъп, защото са с решетки на 70 см пред тях, непозволяващи да се отварят или чистят. На баня се ходи два пъти седмично. А „престоят на въздух” е 1 час на площадка малко по-голяма от килията. В стаята няма нищо друго, освен две метални легла на два етажа и вградени в пода малък метален стол – 1 бр. и малка метална маса.
Практически в килията 23 часа в денонощието без въздух и слънце и без движение гаснат до 8 месеца от живота си четири човешки същества – несъдени, но принудени да пребивават в пъти по-лоши условия от осъдените на всички инстанции затворници.
Вътре в стаите пушачите пушат, а вземащите лекарства имат достъп до лекарствата си един път в денонощието.
Свижданията са два пъти в месеца от по 40 минути. Арестантите се „свиждат” в обща кабина с три стола и три телефона и са разделени от близките си със стъкла. Въздух в кабината почти няма. Но по време на „престоя на въздух” може да се говори по стационарен телефон около 5-6 минути ако арестантите имат предплатена фоно карта. И това още веднъж искам да припомня са условията на единствено обвинени от прокуратурата лица.
Ако, какъвто е нашият случай с Евгения, няма нито едно доказателство, няма нито един наш (на обвиняемите) подпис върху доказващ „престъпната ни дейност” документ???
Какво е това??? Свръх арогантна наглост?
Публична гавра със законността?

Престъпно сдружение на следствие, прокуратура и съд с възможност за дезинформация на медиите?

Политическа и властова репресия?
Демонстрация на всесилност и недосегаемост преди неминуемият публичен провал на обвиненията?
При условие, че лишаваш човешко същество от слънце и чист въздух.
При условие, че в 21-ви век ункционалността на ареста, където държиш обвиненият без съд и присъда е сходна с тази на 18-ти век.
При условие, че защитата на разследвания за недоказани обвинения арестант няма паритет с обвинението.
При условие, че осем месеца обвиняемият може да не работи по обвинението въобще.
При условие, че в драстично различна от ежедневната среда нанасяш на арестанта непоправими морални, психически и физически вреди.
При условие, че арестанта бъде оневинен впоследствие!
Ще е достатъчно ли паричното обезщетение?
Кой ще излъска калта, полепнала завинаги над невинното му име?
И кой ще възстанови изчезналата му вяра в истината и справедливостта, в добротата и честността, в законността и „презумпцията за невинност”???
Никой и нищо…
Нито жадните за сензации медии.
Нито съгрешилите и непознаващи покаянието обвинители и поръчители.
Нито дори възторга на близките и приятелите от тържеството на закъснялата правда.
Никой и нищо…