„Сашо, ако до 12h не ми изпратите справката, както я искам, ще ви спукам“. Това послание от Цветан Василев към единия от изпълнителните директори на Корпоративна търговска банка, Александър Панталеев, събира в себе си почти всичко, което трябва да знаете за стила на управление на банката. Изписано на ръка, с размах, косо върху лист с данните за финансовото представяне на румънската верига Domo Retail, която е придобита заедно с българската „Техномаркет“ срещу дълговете им. Такива бележки има стотици – всичко съществено се съгласува с Шефа (както наричат собственика на банката помежду си мениджърите) и се придвижва едва когато той е дал своята резолюция.

Каналът на комуникация с Василев е, меко казано, любопитен. Изпълнителните директори (и по-рядко експертите от отдел кредитиране) изпращат докладни до мейла на секретарката му. Тя ги разпечатва и след като Василев ги прегледа, разписва по листовете своите указания. След това секретарката сканира резолюцията и я праща обратно по мейл. Алтернативно, ако самият Василев има нещо да разпореди, той пише на ръка по разпечатани мейли и листове от тефтери, които по каналния ред се сканират и пращат на адресата.

Благодарение на този безумен модел прокуратурата се сдобива от мейл сървърите на КТБ със солидно количество доказателства за начина, по който са се вземали решенията, и за пълното съзнание във високо и средно ниво в мениджмънта на КТБ, че се нарушават и умишлено се заобикалят банкови регулации. Допълнително и любимият ключов свидетел на прокуратурата Бисер Лазов, предоставя разнообразни мейли и документи с подобни разпореждания до самия него, както и напоителни показания какво се има предвид в тях. А ръчно разписаните резолюции, минали и през графологична експертиза, правят почти невъзможно да се оборят автентичността и авторството на разпорежданията.

„Не искам да ги гледам“

По линия на собственоръчните разпореждания лесно може да се направи извод, че Цветан Василев реално е контролирал огромна част от привидно несвързаните дружества, кредитополучатели на КТБ. Например за споменатото „Техномаркет“, преди да се стигне до гневната реакция през септември 2013 г., банкерът получава мейл от тогавашния изпълнителен директор на веригата Евгений Гълъбов, в който той отчита опитите за финансова стабилизация и очертава „възможни бъдещи действия за развитие на компанията“. Един от тях ни е познат от това, което се случи по-късно, когато вече „Техномаркет“ се контролираше от Делян Пеевски: „Вариант В – започва се война с Китов и Кусев (основателите на веригата – бел. ред. ), дело срещу Глориент и други подобни мерки. Това ще се отрази негативно на Техномаркет, защото фирмата ККЕ (по това време дружеството се казва „К&К електроникс“ – бел. ред.) има дупка от 10 млн. евро (без заема за придобиване), срещу която няма никакъв актив, а само име и търговска репутация. При сегашната политическа обстановка войната ще доведе до медиен отзвук, което ще урони престижа на фирмата у нас и навън (потенциални чуждестранни инвеститори). На практика репутацията на търговски лидер е единственият актив, е който фирмата разполага за привличане на инвеститори. Важно е да се има предвид, че Глориент е основният наемодател на ККЕ и при иницииране на дела срещу тях, бизнесът на ККЕ се подлага на непредвидим риск.“

Предлага се и по-умерен вариант: „изкупуване на 100% от акциите на Глориент по следната схема – Кусев получава всички имоти, които не са отдадени на ККЕ, и си прехвърля акциите, Китов получава 50% от акциите на ККЕ и си прехвърля акциите, фондът получава 20 млн. евро за техните акции (искат 28, на 8 октомври ще има преговори за 20).“ Василев явно клони към по-меката опция, по която има отбелязки и подчертавания, и праща резолюция „Това принципно е одобрено от мене но ще изисква и допълнителни ангажименти“.

Подобно на отчет как се движат финансово хотелите под шапката на „Сана спейс хотел Хисаря“ Василев пише „Б Лазов 1) Защо допусна тази загуба? 2) Искам програма за 2014 г. с min 2.5 млн. лв. чиста печалба 3) Покрий загубата за 2013“. А по-късно управителката на дружеството праща мейл до Василев с питане кой да бъде назначен за управител на „Олимп спорт Тетевен“, на което той отговаря „Издигнете някой местен или обявете конкурс“, а отделно към Лазов резолюцията е „Пак вървим зле. Работи по въпроса“.

Подобни примери могат да се открият за почти всеки по-голям проект под прекия контрол на Василев. При Сръбската фабрика за стъкло Лазов е предоставил десетки документи, включително справки как продажбите се движат доста под план и такива за плащания към местни консултанти в Белград. За TV7 банкерът също получава ежемесечна справка за катастрофалното финансовото представяне – една от тях с характерна резолюция: „Б Лазов Не искам да ги гледам.“

Редовни справки и резолюции има и за кредитополучатели на КТБ, които се управляват относително независимо и мениджмънтът им има дял, но компании на Василев са съдружници. Такива примери са винарната „Телиш“ и вносителят на Kia. За последната на мейл на директора й Храбрин Иванчев, обясняващ загубата със „схемите с TV7“, Василев му отвръща: „Не мислите ли да поемете част от тази реклама (искам 60% от бюджета ви да върви към контролирани от мене медии)“.

„Какво решихме да го правим този“

Извън това често кореспонденцията между Василев, директорите на банката и Лазов е и по отношение на външни клиенти (обикновено големи или проблемни, където има просрочия) и нови проекти. Тук разпорежданията често са за конкретни действия, като стилистиката показва ясно отношение. Например след размяна на мейли с най-големия вложител в КТБ при затварянето й Едоардо Миролио, където се уточняват детайли около договорите, Василев пише до Лазов „С този г*з ще вървим на 2.35%“.

Сканираните бележки, писани набързо по страници на тефтери, отново ясно показват как Василев има пълен контрол над стратегическите решения. От него зависи какво ще се купи и кой ще бъде приключен. Неговите разпореждания са в едри щрихи какво трябва да се постигне, за каква сума и как – да се създаде ново дружество, да се увеличи капиталът и т.н. Например: резолюция към Лазов да се създаде дъщерно дружество на ТЦ-Име (примерно „Техношипинг“) с някакъв капитал (5 млн. лв.).

Оттам нататък детайлите се движат от Лазов и от съответните юристи или експерти. Те уговарят каналите, по които средствата да стигнат дотам, и съблюдават да не се надхвърлят лимити за големи експозиции. Също така между Лазов, директора кредитиране в КТБ Георги Зяпков, юристи и счетоводители тече честа комуникация, където се изчистват такива детайли, обсъжда се през кои компании да мине плащане. А също така се следи и текущата поддръжка на вече съществуващата мрежа компании кредитополучатели – кои дружества имат нужда от „ликвидност“. Според свидетелствата на Лазов това означава къде е необходимо да се осигурят средства за погасяване на лихви към КТБ, така че дружествата да не стигнат до просрочие. Съответно се обявяват и компании, където има „ликвидност“ – наскоро усвоени големи кредити от КТБ, по които все още има наличност и могат да се насочат по необходимост.

Отделно извън банката в паралелните структури под контрола на Лазов има цели екипи от юристи, които изготвят анекси на договори, за да може да се оформи всичко това документално. Според свидетелствата на Лазов и други лица в последните години обемът на тази дейност достига такъв размах, че вече дори е имало и назначен човек, чиято основна функция е да събира подписи. Този отбор от юристи е ангажиран при нужда и да създава нови компании, като обичайно след вписването им в Търговския регистър се пуска мейл до всички заинтересовани лица в КТБ и в периферната структура. Следи се и се обсъжда и да не се появи свързаност по линия на някои от директорите или акционерите, което може да доведе до нарушаване на лимитите за големи експозиции на БНБ.

С Василев обаче се стиковат и някои далеч не толкова ключови неща, които на теория би трябвало да се решават на база ясни правила и кредитни стандарти. Например искане за 100 000 долара практически необезпечен кредит от Емил Кошлуков (по това време водещ на предаване по TV7), за да си купи жилище в САЩ. Резолюцията на Василев: „Лихвата да си я плаща. Ако трябва Фина-С може да му стане гарант.“

„От наш off-shore“

Благодарение на Бисер Лазов прокуратурата разполага и с разпореждания на Цветан Василев по отношение на офшорни компании, придружени с фактури и инструкции как да се покрият. За разлика от данните от пощенските кутии на служителите на КТБ, където данните са предимно за последната година преди затварянето на банката, някои от предоставените от основния свидетел документи датират до десет години назад.

Те съдържат определено любопитни моменти. Например върху факс от фирма на тогавашния директор във ВТБ Атанас Бостанджиев, движил основните съвместни проекти с КТБ (Булгартабак и БТК), Василев пише до Лазов: „По това трябва да направим д-р за 120 х.д. (от наш off-shore) и да ги преведем.“ По друг пратен по мейл консултантски договор до секретарката на Василев той пише на Лазов: „Някоя независима от нас компания трябва да плати 50 000€.“

Има и богата кореспонденция с швейцарската компания, обслужваща офшорните компании на Василев. Тя се връща доста назад във времето, например обсъждания около финансирането от контролираната от Василев EFV за Livero Establishment през 2011 г., непосредствено преди приватизацията на „Булгартабак“ от дружество на VTB Capital, което се подозираше, че е параван за Пеевски/Василев. Впоследствие през 2014 г. Livero придоби мажоритарния дял в холдинга.

Всичко това си има и своята цена – от документите около EFV се виждат непрестанни фактури за поддръжка на чуждестранните компании, за одити, за консултанти, за подставени лица. В комуникация от 2011 г. например се пита консултантът по офшорки в коя има посочено физическо лице като собственик. Кореспонденция от 2013 пък обсъжда коя точно предварително учредена (shelf) компания е подходяща за проект по създаване на маркетингова компания, която да стане член на Gallup International, и се предлага фиктивен инвеститор в него – швейцарец, с 2 млн. евро лични средства, на когото за услугата ще трябва да се плащат 80 хил. евро годишно.

Това до голяма степен обяснява и защо тези чужди схеми се ползват по-рядко и за по-важни проекти, докато в масовия случай се залага на low-cost местни решения, създадени от Лазов и включващи различни служители на банката, на финансовите компании в орбитата й, техни роднини и т.н.

„За да закърпим положението“

Въпреки че така връзките са много по-лесно проследими, явно надделява усещането за недосегаемост. То личи от цялостния тон и теми, които се коментират от официалните мейли на служители и директори, явно без страх, че информация може да изтече или някой ден да бъде използвана като доказателство. Например някои от важните и големите проекти са със зададени кодови имена, които да попречат да се идентифицира за какво става въпрос. Въпреки това паралелно с тайните названия, често към мейла се прикачват документи или се споменават лица, които правят лесно да се установи за какво става въпрос (виж карето).

Открито се обсъжда в края на 2013 г. да се продаде централата на КТБ на дружество кредитополучател на банката, като така да се запълни очертаващият се капиталов недостиг. Открито се обсъжда колко безнадеждни изглеждат конкретни проекти и как гълтат безконтролно пари и след това им се одобряват нови кредити. И открито се обсъжда къде и през кои компании трябва спешно да се преведат средства, така че да „закърпим положението“.

Всичко това прилича повече на управление на едноличен търговец, отколкото на банка, където се борави с чужди пари, и не случайно има предвидени доста защитни механизми, които на теория да не позволяват на собственика да се разпорежда еднолично. На теория.

Капитал