Временната анкетна комисия за ЧЕЗ в парламента, създадена по инициатива на БСП, за да разкрие кой реално стои зад сделката между чешката енергийна компания и фирмата на Гинка Върбакова „Инерком“, не оправда голямото обществено очакване да отговори на въпроса по същество кой и с какви средства купува активите на ЧЕЗ в България. Това заяви пред журналисти председателят на комисията Желю Бойчев след последното й заседание вчера, като призна, че не е удовлетворен.

Причината за това е отказът на две от банките, водили преговори с Върбакова за финансиране на сделката, да предоставят на комисията пълната информация за участието си и цялата кореспонденция с купувача, обясни той. Само ПИБ е предоставила тази информация на парламента. Булбанк и ББР са отказали, позовавайки се на „професионална тайна“. „Без отговора на въпроса кой и как финансира сделката за ЧЕЗ, не можем да бъдем сигурни и кой е купувачът. С оглед на очакванията на гражданите сме длъжни да съберем максимална информация“, каза Бойчев.

Според него целите на комисията са изпълнени частично – открити са определени слабости в законодателството и са посочени отговорностите на институциите. Той обясни, че сделката за ЧЕЗ не е приключена, но в крайна сметка е била отказана информация на комисията, което е крайно нередно. Бойчев не приема и факта, че българските спецслужби нямат информация за хода на сделката и за ангажираните лица. БСП ще предложи допълнение в Закона за кредитните институции, касаещ термина „професионална тайна“, защото се оказва, че всички могат да използват тази информация, но не и Народното събрание.

Комисията прие с 11 гласа „за“ и двама „въздържали се“ доклада с мерки и препоръки срещу бъдещи рискови сделки за предприятия от енергийния сектор. Документът ще бъде разгледан и в пленарна зала. В него се предлага до края на годината БНБ да предостави на НС пълната информация за финансовите намерения на ЕБВР и Булбанк и кореспонденцията им с „Инерком“. Отпадна предложението кабинетът да предложи на парламента критерии, върху които КЕВР да упражнява контрол при продажбата на дялове и акции от капитала на енергийните дружества. Доводът е, че до края на май в НС ще бъдат внесени промени в енергийния закон, в който ще бъдат включени и тези правомощия на КЕВР.

До края на годината правителството да ревизира постановлението си за определяне на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност в енергетиката, включвайки основни активи и дейности на ЕРП-тата, реши още комисията. МС трябва да извърши и задълбочен технически, икономически и социален анализ на изпълнението на целите в Стратегията за приватизацията на ЕРП. Службите за сигурност пък трябва да предоставят на парламентарната комисия за контрол на службите детайлен анализ на действията си за своевременното и качествено информиране на изпълнителната власт по сделката за ЧЕЗ.