21.02.2015 | 1:34
Банковите сметки влизат в единен регистър
В НАП няма данни за укрити доходи на българи в Швейцария

Всички банкови сметки на български граждани ще бъдат вкарани в единен регистър. Целта е НАП и другите ведомства, които трябва да събират бюджетните приходи, да могат да правят бързи справки в кои банки и по колко сметки имат длъжниците.

Данни за наличните пари по сметките няма да се „показват“, а електронният регистър ще се води от БНБ. Това съобщи вчера министърът на финансите Владислав Горанов в отговор на въпрос на депутата Велизар Енчев за действията на българските финансови институции срещу укриване на средства на български граждани в чужди банки. Наскоро в рамките на скандала „СуисЛийкс“ стана ясно, че 74 лица, свързани с България, държат 380 млн. долара в швейцарската HSBC Private Bank.

Горанов обясни вчера, че в момента при разследване на пране на пари или на други нарушения съответните служби изпращат отделни запитвания до всяка от българските банки. Събирането на информацията обикновено отнема месеци, а междувременно настъпват промени и данните се оказват остарели. „Затова обмислям сериозно и ще предложа законодателни промени, които да въведат по аналог на централния кредитен регистър – централен регистър в БНБ с информация за това всеки български гражданин къде и колко броя сметки има“, обясни финансист №1. Подобна идея лансира преди седмица и главният прокурор Сотир Цацаров.

Според експерти обаче мярката едва ли ще доведе до значително подобряване на събираемостта на държавните вземания. „Не трябва да се очаква поразителен ефект. Повечето схеми за укриване на средства са елегантни и умни“, коментира Лъчезар Богданов от „Индъстри уоч“. Ползата ще е за администрацията, която ще може да запорира сметки по-бързо или пък да изисква свалянето на банковата тайна в по-кратки срокове.

Според председателя на банковата асоциация Левон Хампарцумян ще е много трудно данните от различни информационни системи да се съберат в една. „Те не са стандартизирани. Синхронизирането на 2 информационни системи създава трудности, а камо ли на 30“, коментира пред  Хампарцумян.

Оповестяването на предложението породи и въпроси около защитата на личните данни на гражданите. „Създаването на единни регистри ражда рискове от течове на лични данни“, коментира пред „Сега“ икономистът Георги Ангелов. Той обясни, че ако се прави подобна система, тя трябва да стъпи на базата на кредитния регистър, който е работещ.

Министър Горанов обясни, че няма данни за тайни сметки на българи в швейцарски банки. През 2010 г. тогавашният шеф на НАП Красимир Стефанов обяви, че очаква данни от Германия, която получи диск с информация за сметки в Швейцария. Уговорката отпреди почти 5 години е била германските власти да уведомят българските си колеги, ако в хода на своите разследвания се натъкнат на български граждани в списъците, които притежават. „Такава информация досега не е постъпвала“, каза вчера Горанов.

„Към настоящия момент информация за български граждани, притежаващи банкови сметки в Швейцария, се получава от НАП по силата на споразумение от 2007 г. между Европейската общност и Швейцария“, обясни още министърът. Ако българите с швейцарски сметки не искат самоличността им да бъде разкривана, те плащат данък върху лихвите от депозитите си според швейцарските закони. След това данъчните в Швейцария превеждат сумите на българските си колеги. За 2013 г. по тази процедура по сметката на НАП са преведени около 900 000 лв. „Информация за 2014 г. ще получим през 2016 г.“, посочи Горанов. Той добави, че българските данъчни получават информация за хората със сметки в Швейцария само ако те са се съгласили самоличността им да бъде разкрита, за да не им бъде удържан данък в Швейцария. От 1 януари пък действа нова спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и Швейцария. Тя дава възможност на данъчните да искат информация за това дали българи имат сметки в Швейцария, но само при положение че срещу тях се водят разследвания за укриване на данъци. „Досега България не е отправяла запитвания за банкова информация до Швейцария на основание посочената клауза, тъй като тя се прилага за данъчни производства, стартирани не по-рано от 1 януари 2014 г.“, обясни Горанов.

Loading...
оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране