Проблем ли е, когато бащата на един действащ министър и партиен лидер печели обществени поръчки за милиони левове? По принцип в това няма нищо незаконно. Напълно е възможно предлаганите от роднината услуги да са най-добрите и на най-изгодна цена. Или пък висшият управник да не знае за делата на татко си. Само че всички тези хипотези някак трудно се връзват с българската действителност, в която публичните търгове се изродиха от средство за борба с корупция в основeн механизъм за източване на държавни или общински пари. И съвсем не на шега се говори, че у нас поръчките не се печелят, а се дават… отгоре.

Какъв всъщност е конкретният казус? Бащата на икономическия министър и лидер на СДС Божидар Лукарски – Цецо Лукарски, печели апетитни договори от общинските фирми „Столичен автотранспорт“ и „Център за градска мобилност“. Бизнесът върви от години и дори няколко пъти е попадал в полезрението на медиите, но засега без никакъв резултат. Напоследък обаче премиерът Бойко Борисов се прави на безкомпромисен, когато бъде разкрита някоя връзка между властта и частния сектор. И най-пресният пример е скандалът в същия този Център за градска мобилност на София, който взе главите на ръководството на дружеството и на заместник-кмета по транспорта Любомир Христов. Така че ще е интересно да видим дали тази премиерска воля за прозрачност ще достигне и Министерския съвет. Или шумните акции са само за определени неудобни хора.

За инж. Цецо Лукарски се знае, че е бил главен асистент в катедра „Изчислителна техника“ във ВМЕИ „Ленин“, сега Технически университет София. В далечната вече 2000 г., на 24 април, той става управител и съсобственик на регистрираната тогава фирма „Мусат 2000“. Предметът й на действие е научно-развойна и внедрителска дейност в областта на транспортната електроника, включително и на GPS-системи и бордови компютри. Междувременно през 2002-ра Лукарски-син става главен секретар на столичния район „Младост“, а година по-късно е назначен и за заместник-кмет.

Случайно или не, точно по това време настъпва и звездният миг на  „Мусат 2000“. Тя е избрана от Столичната община, за да въведе в експлоатация съвременна, високотехнологична система за мониторинг и управление на софийския градски транспорт, базирана на GPS позициониране. В онези години публичните разходи не бяха никак публични и няма как да се установи колко точно пари са платени за въпросната услуга. Известно е само, че цената на едно бордово устройство е била около 1900 лева. И като имаме предвид, че в София се движат около 700 автобуса, тролея и трамвая, то сметката излиза над 1.4 милиона. Отделно са парите за контролни зали, сървъри и други компоненти. Но това е само началото на едно дълготрайно сътрудничество. Оттогава – та до днес, компанията извършва абонаментна денонощна поддръжка на софтуера и специализирания хардуер. Договорите с нея се сключват директно, без каквито и да е обществени поръчки, конкурси или търгове. Мотивът е, че „Мусат 2000“ притежава съответните патенти и само тя може да обслужва внедрените в градския транспорт технологии.

От 2007-а насам, когато за този вид харчове започва да се води публичен регистър, Цецо Лукарски е подписал общо 12 контракта със столични общински дружества – шест са с „Центъра за градска мобилност“, пет – със „Столичен автотранспорт“, както и един със „Столичен електротранспорт“. Платените по тези договори пари са близо 1.3 млн. лева. По-голямата част от тях са предназначени за сервизно техническо и програмно поддържане на „Автоматизираната GPS-система за управление и контрол на автобусния транспорт“. Но има и такива за доставката на нови бордови устройства, очевидно поради обновяването на автопарка. Извън тази сметка са редица други по-малки поръчки, като тази от миналото лято, с която дружеството е избрано за въвеждане на гласово известие за спирките в автобусите. От нея приходите са над 42 хил. лева.

Конкретно през последните месеци бащата на икономическия министър се е уредил с два по-големи договора. Единият е за поддръжка на софтуер и специализиран хардуер в структурните звена на Центъра за градска мобилност и изпълняването на функции на системен администратор. Любопитното при него е, че първоначално фирмата иска за услугите си от общината 161 280 лв., но след преговори с директора на дирекция „Обществен транспорт“ Антон Деспотов се е съгласила и на 115 хил. лева. Точно за това споразумение се разшумя в социалните мрежи през февруари, но от икономическото ведомство набързо заявиха, че през последната година бащата на Божидар Лукарски не работел активно в компанията. Протоколите обаче показват друго – преговорите са водени лично с Цецо Лукарски, чийто подпис фигурира на първо място във всички документи. Внимание заслужава и датата на подписване – 28 декември 2015-а.

Другият договор е по-нов – от 7 март. Той е със „Столичен автотранспорт“ и отново е за абонаментно сервизно техническо и програмно поддържане на Автоматизираната GPS система за управление и контрол на автобусния транспорт. Но любопитни подробности не липсват и в този случай. Общинското предприятие е било готово да плаща за услугите на „Мусат 2000“ по 3600 лв. на месец, или 43 200 за година, при положение че през 2015-а разходите по това перо са били  39 168 лева. Изненадващо фирмата иска значително повече – по 5400 лв. на месец, или 64 800 лв. годишно. Което е с почти 60% над получаваното дотогава. Според протоколите, Цецо Лукарски обяснява офертата си с факта, че месечната абонамента такса през последните две години била твърде ниска и не покривала дори минималните разходи при осъществяването на техническото и програмно поддържане на системата. Освен това, отбелязва Лукарски, на дружеството му било трудно да задържи ИТ специалистите си, тъй като секторът се развивал динамично и заплащането трябвало да е конкурентно. Не без значение било и нарастването на минималната работна заплата.

Независимо от тези аргументи председателят на комисията Владимир Коцев, който е заместник-директор по експлоатационните въпроси в „Столичен автотранспорт“, е поискал цената да бъде намалена. В резултат Цецо Лукарски сваля месечната такса с 360 лв. до 5040 лева. После пазарлъкът продължава, докато не се стига до 4680 лв., или 56 160 за цяла година. Макар и намалена, сумата пак е с 43% по-висока от това, което „Мусат 2000“ е получавала преди.

Вероятно отново е съвпадение, но откакто Божидар Лукарски стана министър на икономиката, баща му Цецо Лукарски започна да печели обществени поръчки и извън София. С друга негова фирма – „Микропроцесорни устройства и системи за транспорта (МУСАТ)“ АД, той участва в консорциума „Дунав мост – трафик 2“, заедно с „Глобал уан“ и „Лирекс“. Обединението спечели търга за доставка и въвеждане в експлоатация на обща информационна система за събиране и обработка на информация за трафика, регистриране на преминаващи автомобили и възникнали непредвидени събития по пътната инфраструктура по Паневропейски транспортен коридор 9, преминаващ през териториите на общините Русе и Гюргево. Платената цена е 1 029 643 лева.

През 2015-а и кметът на Ямбол Георги Славов (ГЕРБ) ангажира „Мусат“ да внедри система за контрол на автобусния транспорт в града срещу 23 000 лева.

Разбира се, бизнес делата на Цецо Лукарски можеше да се възприемат и в съвсем друга светлина, ако синът му Божидар ги бе оповестил още при сядането си в министерския стол. А потулването им няма как да не породи определени съмнения.