Христо Христов, desebg.com

Александър Василев Терзиев, бащата на кандидата за кмет на София от „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев, е ръководил секретен сътрудник на Държавна сигурност, който е донасял чувствителна информация за чуждестранни студенти, разкриват архивни документи на ДС, които desebg.com проучи и започва публикуването им в настоящото документално изследване.

Васил Терзиев отказа да предостави достъп на журналисти до документите в архива на ДС на своите близки от Държавна сигурност, въпреки че публично увери, че не се притеснява от техни действия в миналото.  Осветляването на дейността щатните служители на тоталитарните комунистически служби, какъвто е бил баща му Александър Василев Терзиев, обаче може да стане чрез проучването на досиетата на агентите на Държавна сигурност, които Комисията разкрива от 2007 г. досега.

Тези архивни материали за лица с обявена от независимия държавен орган принадлежност към ДС или разузнавателните служби на БНА са достъпни по силата на закона за досиетата за всеки, който пожелае да се запознае с тях.

В досиетата на сътрудниците се съхранява важна информация за щатните служители, които са ги вербували, както и тези, които са ги ръководили.

В информационните масиви на Комисията по досиетата сайтът desebg.com установи, че името на бащата на Васил Терзиев – Александър Василев Терзиев протича по две дела на агенти на ДС. Първото от тях е на Петко Танев Димитров (р. 1946 г.).

Той е разкрит като агент на Окръжно управление на МВР-ДС – Бургас от 1981 г., впоследствие секретен сътрудник на Управление „Научно-техническо разузнаване“ (УНТР) в Първо главно управление (ПГУ) на ДС под псевдонима „ЕГОРОВ“. От 1983 г. е издигнат като нещатен служител на УНТР-ПГУ – категория „оперативен работник на обществени начала“ (ОРОН).

Един от неговите водещи офицери в научно-техническото разузнаване към ПГУ-ДС е именно Александър Василев Терзиев, който по това време е работил като щатен служител, офицер с чин капитан в УНТР.

Публично обявяване на секретен сътрудник „ЕГОРОВ“

Принадлежност на Петко Димитров към Държавна сигурност е обявявана от Комисията по досиетата в три проверки:  при проверката на управителите и изпълнителните директори, членовете на управителните и контролните съвети на лечебните заведения през януари 2014 г. в качеството му на член на Съвета на директорите на „Многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД;

при проверката на ректорите, заместник-ректорите, деканите, заместник-деканите, директорите на филиали, директорите на департаменти и ръководителите на катедри в държавни и частни висши училища и университети – Бургаски университет „Проф. д-р Асен Златаров“ през ноември 2014 г. в качеството му на декан до 08.04.1993 г. и зам.-ректор от 08.04.1993 г. до 13.04.1995 г.;

при проверката на юридически лица, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от Корпоративна търговска банка условия, които прилага към своите вложители, за период от две години преди датата на неплатежоспособността (съгласно списък, оповестен на интернет страницата на Фонда за гарантиране на влоговете в банките) през февруари 2018 г. в качеството му на член на управителен орган (Съвет на директорите) на търговско дружество по чл. 62, ал. 12, т. 2 от ЗКИ – „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРО-ФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-БУРГАС“ АД.

Основанията за обявяването на неговата принадлежност към ДС са собственоръчно написани агентурни сведения, разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководили го щатни служители; регистрационна бланка, съдържащи се в лично и в работно дело Ф1, а.е. 6733 – 4 тома; регистрационен дневник; картони – образец 1 – 2 бр. и образец 3.

Интересно е, че през декември 2011 г. самият Петко Димитров е поискал от Комисията по досиетата да се провери какви материали има за него в архивите на Държавна сигурност и тогава независимият държавен орган, натоварен с разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби, е установил неговата принадлежност към ДС.

Тогава обаче не я е обявил публично, тъй като е поискана от самото лице и в тези случаи фактът на принадлежност не се огласява.

Това става през 2014 г., когато по силата на закона Петко Димитров попада в задължителните проверки на ръководните лица към различните държавни и обществени организации в случая при проверката на лечебните заведения.

Оттам насетне материалите за него в ДС са публични. Те са изискани неотдавна по реда на закона с цел публицистична дейност от разследващия журналист и основателна сайта desebg.com Христо Христов.

Кой е Петко Димитров?

Петко Димитров е роден на 29 септември 1946 г. в гр. Бургас. В проучване, което Държавна сигурност получава за него преди вербуването му, е посочено, че произхожда от работническо семейство. Завършва Висшия химикотехнологичен институт (ВХТИ), Бургас (днес Университет „Асен Златаров“, б.а.) през 1970 г. Член е на БКП.

След като изкарва казарма в Школата за запасни офицери във Враца постъпва на работа като химик към Научноизследователския сектор (НИС) в катедра „Технология на силикатите“ при ВХТИ – Бургас.

От 1974 г. е редовен аспирант в същата катедра и със специално разрешение на Държавният комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП) е назначен за научен сътрудник първа степен към НИС.

Работи върху задачите на проблемната лаборатория „Високотемпературен неограничен синтез“. Изучава високотемпературните процеси в твърда фаза, насочени пряко към получаването на моно и поликрастални материали, предназначени за целите на електрониката, която по това време се смята за стратегическо направление в НРБ.

Вербуването на секретен сътрудник „ЕГОРОВ“

ДС подхожда към химика в началото на 1981 г. В секретно предложение за вербовка на Петко Димитров за секретен сътрудник на ДС от отдел 01 ДС (разузнавателен) на Окръжно управление МВР-ДС – Бургас от 2 февруари 1981 г. се посочва:

„Във връзка с разработването и изучаването на необходимият ни интересуващ контингент във ВХТИ Бургас, както на български, така и на други страни, се чувства необходимостта от вербовката на нова агентура с влияние и авторитет и езикови възможности.

От изучаваните лица подходящо се явява лицето Петко Димитров, владеещ английски език, асистент във ВХТИ Бургас със сериозни научни разработки, включително и някои на секретна тема, отговарящ за чуждестранните студенти в института.

С лицето има установени оперативни контакти. Подаваната от него информация ни дава възможност да получаваме наводки, както от средите на чуждестранните студенти, а така също и за подходящи лица по линия на отдел 5 ПГУ [отдел „Н“, нелегали, б. а.]. С негова помощ се организира работата по наблюдението и оказване на влияние върху обект на ДОП „Фермера“.

Към органите на ДС се отнася с уважение и изразено желание да им помага в тяхната дейност.“

От личното дело на Петко Димитров става ясно, че той е вербуван на 4 февруари 1981 г. „по метода на постепенното привличане на идейно-политическа основа“.

На срещата вербовчиците му предлагат „сътрудничеството от името на Окръжно управление на МВР-ДС Бургас да има траен продължителен характер“ и докладват, че „кандидатът отговори утвърдително“.

Той е предупреден, че това сътрудничество е на негласна основа. Дадена му е възможност сам да си посочи псевдонима и „след кратко замисляне същият избра „ЕГОРОВ“.

Новопридобитият секретен сътрудник е поет на ръководство на оперативния работник Иван Кенов от отдел 01 на ОУ-МВР-ДС Бургас.

Студентите във ВХТИ Бургас – главна цел на „ЕГОРОВ“

Студентите от ВХТИ Бургас стават главна цел на „ЕГОРОВ“. Той е използван от ДС, за да подава наводки за тях, тъй като има пряко наблюдение върху младите хора и ги познава лично.

Наводка (сигнал, рус.) е русизъм, термин, използван от съветското разузнаване. По същество представлява събиране и предаване на тайните служби от страна на агента на чувствителна информация за лица, които биха представлявали интерес, в случая за Държавна сигурност.

Тази чувствителна информация е особено ценна за репресивния апарат на комунистическите служби, защото могат да я използват за напиването на правилния подход към дадено лице, а често и чрез нея могат да склонят въпросното лице към вербовка.

Кръгът на тази чувствителна информация е широк – от семейно положение, до наклонности на изучаваното лице, включително от сексуален характер, слабости и зависимости (алкохол, хазарт и др.), до интереси и контакти/връзки на лицето с други лица, представляващи интерес, например с важен статус в обществото, лица, заемащи важни позиции в конкретна институция или такива, които пътуват в чужбина, не на последно място и събиране на информация за политически възгледи на лицето и пр.

Често информацията от „наводката“ може да съдържа и компрометиращи данни, като извършване на незаконни действия или сделки и др., която ДС да използва за своите цели.

Куп доноси за студенти

От досието на „ЕГОРОВ“ става ясно, че ДС го използва точно за това. Ценното при него, което Държавна сигурност не пропуска да използва активно, е, че нейният секретен сътрудник от 1974 г. отговаря за чуждестранните студенти във ВХТИ Бургас.

През 1982 г. с решения на Ректорския и Академичния съвет е назначен за зам.-декан по идейно-възпитателната дейност на факултета за чуждестранни студенти. Идеална почва за високо патриотична „разузнавателна“ дейност, които и днес някои твърдят, че ДС е извършвала.

Така например той донася информация на ДС по дело за оперативна проверка (ДОП) „Фермера“, която ДС Бургас води. Проверката е образувана срещу нигерийски студент, за когото се твърди, че е извършил „непристойни прояви“ (в досието на „ЕГОРОВ“ не е посочено в какво се изразяват те и защо е било необходимо ДС да го следи, ако при извършено престъпление би трябвало да бъде разследван и предаден на съд, който да установи вината му или неговата невинност).

Тук трябва да се посочи, че ДС не се свени да прикрие извършени престъпления, ако се договори с техния извършител да склони да стане неин агент.

Друго „голямо разузнавателно“ сведение, което „ЕГОРОВ“ събира от младежите във ВХТИ се отнася за намерението на студент от Иран да си купи… автомобил.

В мрежата на „ЕГОРОВ“ попадат още студент от Бангладеш, както и цели шест студенти от Гърция, членове на Гръцката комунистическа партия, за които той предава наводки на ДС.

Работата на секретния сътрудник е толкова харесана от ДС Бургас, че тя замисля той да изгради резидентурна група във ВХТИ, която да опасва, контролира и разширява цялата агентурна мрежа във висшето учебно заведение. До това не се стига, защото „ЕГОРОВ“ е прехвърлен на ръководство на научно-техническото разузнаване в Първо главно управление на ДС.

Капитан Александър Терзиев поема като водещ офицер „ЕГОРОВ“

Първоначално неговото ръководство в НТР е поето от оперативния работник Станой Тошев. В края на месец май 1983 г. секретен сътрудник „ЕГОРОВ“ е предаден от ОР Тошев на „връзка и ръководство“ на оперативния работник Александър Терзиев, капитан в УНТР на ПГУ-ДС.

Първата среща между двамата се провежда в сладкарница „Кристал“ в София.

В строго секретна справка относно: Проведена среща със СС „ЕГОРОВ“ новият му водещ офицер докладва:

„В проведената беседа „ЕГОРОВ“ разказа за неговата работа в Бургаския Химико-технологически институт, като подробно ме информира за задълженията му на зам.-декан по работата с чуждестранните студенти. По негови данни в института се обучават около 260 студенти от други страни… В своята ежедневна работа „ЕГОРОВ“ поддържа постоянни контакти с чуждестранните студени, както и с преподавателите им по български език. По този начин той има възможност отблизо директно или чрез преподавателите да ги изучава по отношение на лични и делови качества, да събира пълна информация за техния произход, убеждения и пр.“

От този пасаж става ясно, че в събирането на информация вече са включени и преподавателите, от които „ЕГОРОВ“ очевидно е събирал информация за студентите „на тъмно“, т.е. без преподавателите да знаят, че зам.-декана Петко Димитров всъщност донася за казаното от тях на Държавна сигурност.

Строго секретна справка от капитан Александър Терзиев за проведена среща с „ЕГОРОВ“ от май 1983 г., на която секретният сътрудник му е прехвърлен и той става негов водещ офицер | Източник: Comdos.

ОР Александър Терзиев подчертава:

„Всичко това създава много подходяща легендирана [прикрита, б. а.] възможност „ЕГОРОВ“ да работи с лица, представляващи интерес за НТР с цел тяхната разработка, вербовка и използване в перспектива в развитите капиталистически страни, където много от студентите възнамеряват да търсят работа.“

Новият водещ офицер на „ЕГОРОВ“ Александър Терзиев заключава:
„Неговата месторабота и конкретните му служебни задължения разкриват богати разузнавателни възможности за работа по линия на УНТР по чуждестранни студенти, които могат да бъдат изградени като перспективни агенти.“

Каква по-добра възможност може ДС да има от тази да получава ключови наводки от своя секретен сътрудник, които да използва за вербуването на млади хора и то не вербовките да стават при повишени трудности и опасности в чужбина, а съвсем спокойно и контролирано в самата НРБ, където такива проблеми автоматично отпадат!

За да бъде поощрен секретният сътрудник и да се почувства значим в своята „разузнавателна“ дейност капитан Александър Терзиев предлага „ЕГОРОВ“ да бъде повишен и издигнат за ОРОН (оперативен работник на обществени начала, форма, която ДС прилага в своята агентурна дейност). От този момент нататък „разузнавателната“ дейност на „ЕГОРОВ“ по студените във ВХТИ става финансово подплатена – бонус от УНТР на ПГУ-ДС.

Забележка: Още дни преди тази публикация журналистът Христо Христов се обърна към Васил Терзиев с молба да му предостави контакт с баща му Александър Терзиев за евентуален коментар или позиция, ако той желае да направи такива, тъй като това е негово право. Към момента на публикацията журналистът не е получил отговор. Сайтът desebg.com остава отворен за публикуване на позицията на Александър Терзиев по повод документалното изследване, описващо неговата дейност като щатен сътрудник на УНТР в ПГУ-ДС и водещ офицер на агенти (секретни сътрудници), чиято принадлежност към тоталитарните комунистически служби е  официално разкрита от Комисията по досиетата.