Единственият областен град, където ДПС все още държи крепостните си и има влияние, е Кърджали. Областната структура е известна също и като „непревзимаемия бастион на ДПС“, каквато е и общинската организация на противоконституционната политическа формация.
И докато другите партии по обясними (най-вече етнически) причини не успяват да съборят монопола на Доган-Местан, то това със сигурност успешно ще направят отвътре враговете с партиен билет. Техният натиск датира от 2011 г., но блесна ярко в понеделник, 7 декември.

Тогава трябваше да се избере председател на кърджалийския общински съвет, или поне да се направи поредният опит за това след провала на 10 ноември, когато бе нарочената за тържествена първа сесия на новия местен парламент. Част от групата съветници от ДПС се смръзнаха, когато временният председателстващ заседанието (пак техен човек) Мюмюн Емин огласи кандидатурата на Раиф Мустафа за поста. Официалното име, спуснато от централата за тази позиция, бе Байрам Байрам – областен лидер на младежите депесари и шеф на банков клон.

Раиф Мустафа заемаше апетитна длъжност допреди последните местни избори и се домогна до нея посредством тайни финтове и плащания където и колкото трябва.  През 2011 г. вече имаше избран общински председател, но бившият зам.-директор на ОД на МВР направи и невъзможното, за да бъде принуден той да хвърли оставка и съответно целият съвет да се почувства изгаврен с наложилия се нов избор на шеф.  И тогава, и сега, помирител и повече укротител на враждуващите в ДПС групировки беше заместникът в централното ръководство на партията Рушен Риза. И ако тогава нещата се решиха с  шест депеши по факса, то този път се наложи Риза да укротява страстите на място.

Почивните му дни преди скандалния понеделник изгоряха в потушаването на конфликтите и уталожването на мераците за личностна реализация, и уж мисията му премина успешно. Но след като преспаха една нощ и упойката от словата на Риза спря да действа, на сутринта Мустафа и поддръжниците му показаха рога. Така вместо двама да се състезават за поста, се наложи в битката да бъде включен и трети – т.е. двама от ДПС и един от ГЕРБ. На 7 декември, когато Раиф Мустафа бе поднесен в сюрприз за всички в залата, настана кратък смут и започна тайно гласуване.

То беше дотолкова тайно, че всички виждаха как съветниците от ДПС излизаха от тъмната стаичка и показваха вота си преди да пуснат бюлетината, като умело я нагласяха в плика така, че отметката да се вижда от членовете на временната комисия. В кулоарите на сесията стана ясно, че за новия модел на тайния вот е имало предварително решение, спуснато от ръководството. Гласовете от първия тур очертаха поредния тупик: 12 за Байрам Байрам, също 12 за гербаджията Огнян Иванов и 8 за Раиф Мустафа. От 40 гласували недействителни бюлетини бяха пуснали 8 съветници.

Милко Багдасаров от БСП поиска процедура за прегласуване на трите кандидатури, вместо да се проведе балотаж между двамата с равния резултат. От името на ГЕРБ Огнян Иванов го подкрепи, като не пропусна да отбележи, че е имало контролиран вот, който грубо е бил опорочен със заснемането на бюлетините в тъмната стаичка и показването на фотото на председателя на комисията по избора.

Предложението за прегласуването обаче не бе прието и се даде старт на втория тур на гласуването. Малко след началото му четирима от комисията демонстративно се оттеглиха и оставиха само хората на ДПС да работят. Причина за това бе рецидивът с контролирания вот по същата схема, както при първия тур. След консултация с експерт по избори те се върнаха и накрая подписаха протокола.

Той пък съдържаше поредната изненада – Огнян Иванов получи 13 гласа, Байрам Байрам 12. Недействителните бюлетини този път бяха 15. Така след машинации и ярки демонстрации на вътрешнопартиен разлом в ДПС Кърджали остана без общински председател. След изясняването на картината Багдасаров предложи да бъдат избрани четирима зам.-председатели на съвета, които на ротационен принцип да ръководят заседанията, за да се задвижат все пак общинските дела. Но това също срещна отпор.

И ето че в края на календарната година, когато след местните избори всички общини заработиха, Кърджали стана заложник на личните мераци и вътрешнопартийните борби в ДПС. Според областния управител Илия Илиев обаче на практика Общинският съвет работи и законът не предвижда насрочване на нови избори за съветници. Той уточни, че ако не бъде насрочена нова дата за сесия до края на месеца, ще договори такава с кмета Хасан Азис и ще свика заседание. Защото все пак има неотложни задачи, от които зависи животът на общината и жителите й, а те не следва да бъдат заложници на междуособиците в доминиращата партия.

Какво обаче ще се случи на следващото заседание на старейшините в Кърджали, в което отново основна точка в дневния ред ще бъде изборът на общински шеф, дори сеизмолозите не биха могли да прогнозират – тектоничните пластове в ДПС бучат и се движат и всичко зависи от степента на трусовете там.