Бившият собственик на Левски Тодор Батков даде интервю за „120 минути“ по bTV, в което говори за престоя си при „сините“. Той разкри, че е плакал, когато отборът е губел, но е и бил много щастлив, че е бил част от родния гранд.

„Нещо се прекъсна у Майкъл Чорни и реално заяви, че не желае да се занимава повече. Аз го убеждавах да продължи да спонсорира Левски. Известно време караше така, докато не се случи фаталният мач в Смолян. Аз тогава, в лично качество, подпомагах отбора на Родопа, защото коренът ми е от там. Тогава Левски с гръм и трясък загуби насред Смолян. Аз категорично отказах да помоля отбора да играе по-леко, да не играят нашите юноши и младежи, които бяха натирени. И те взеха, че биха. Той беше надлежно информиран минути след мача. Обади ми се и каза „Аз съм дотук, забранявам ти да ползваш мои пари. Приготви акциите и ги занеси на вътрешния министър“. Георги Петканов, също левскар. От кабинета на Сакскобурготски. И аз му обясних, казах: „Това няма как да стане!“ Първо – акциите, за да ги дам, трябва някой да ги вземе. После има процедура. Трето – как висш държавен служител, министър, ще ги вземе? Каза – „Не ме интересува! Ако трябва – занеси ги на полицая долу!“, започна Батков.

„Тогава аз премислих през нощта и на другия ден му се обадих и казах: „Мише, Левски е нещо много голямо, може би най-голямото. Извън държавата, флага, химна – не може да се постъпи така. Второ, хората те обичат, вярват. Трето – аз до голяма се идентифицирах – трета година вече, като твой наместник и заместник. Постигнахме успехи, победи, зарадвахме хората – аз го поемам. Той каза: „Твоя работа. Не ти препоръчвам, защото ти не си толкова богат, благодарност няма да видиш“ И така аз ги взех акциите и още 11 години. Издръжката на Левски ми струваше към 47-48 млн. лв. Около 35 от тях са в капитала, в заеми, които бях дал след увеличението на капитала, които опростих след като се оттеглих. И около 10 млн., които съм давал в брой, а Баждеков ги водеше. Тогава имаше и кешове, говоря за първите години… Въобще не се печели от футбол в България, забравете! И Домусчиев не печели, въпреки няколкото добри трансфера, които направи. Въпреки че два пъти участва в Шампионската лига и два пъти в групите на Лига Европа“, продължи той.

„Няма как да се печели от футбола в България и причината е много проста: няма платежоспособно търсене. Не може да се направят добри пари от билети, от телевизионни права, скъпи трансфери не могат да се правят, така че, като теглиш чертата, си назад. Много назад… Имаше моменти, в които бях най-щастливият човек на земята, но имаше и такива, в които бях най-нещастният. Като тегля чертата, аз съм доволен, щастлив съм, че имах шанса да се докосна до най-обичания футболен клуб в България. Да дам това, което мога. Постигнахме много успехи – 6 титли, 5 купи, 3 суперкупи, Шампионска лига за първи път. И най-вече: радостта на хората, на стотици хиляди хора в тези тежки времена. Грешки допусках, допускал съм фрапантни грешки, защото винаги за мен честта и достойнството на клуба са на първо място. Правил съм компромиси, но никога във вреда на Левски. Никога! Ето, заклевам се пред камера!“, категоричен беше Батков.

„Не е имало случаи да казвам: „Момчета, дайте този мач!“ дори и когато не ни е трябвало. Винаги сме излизали за победа, винаги съм искал да играят атакуващо. Можете даже да проверите – последните години премиите, които аз ги правех за мачове, бяха твърда премия за победа и в зависимост от класата на противника. За победа с повече от един гол или с повече от два, ако е по-слаб противникът, по 100 лв. на допълнителен гол отбелязан. И съм им казвал: „Играйте, бийте с 10:0!“ Никога не съм предавал Левски! Имало е случаи, поради които съм плакал заради отбора. Имало е много обидни случаи. От загуби – било ми е много тежко, защото ние загубихме много финали, много калъфки събрахме, но съм плакал от обида – просълзявал съм се в два случая. В първия случай, когато играхме с Виляреал на Националния стадион. Играхме безобразно и ни биха много. Мисля, че 3 или 4 на нула. Тогава по-голяма част от присъстващите скандираха обидни неща против мен. Вторият път беше на така наречения „юбилей“, когато горе-долу се случи същото. Не съм заслужил това. Аз не предадох Левски в нито една минута!… Не искам да гледам кой колко пъти е ставал шампион, но аз сигурно съм най-успешният президент. Поне така казват хората“, завърши адвокатът.