Още две българки – Цветелина Генчева и Цветанка Дончева, са участвали в широкомащабни операции по наблюдение на хора, които са били обект на шпионската клетка. Други шестима български граждани в момента очакват присъда във Великобритания за шпионаж в полза на Русия, в който е участвала и клетката.

Британската полиция определи мрежата като „високоорганизирана“ и опасна, разкри Би Би Си. Трима членове на клетката се признаха за виновни, че съзнателно са работили за Русия. Други трима бяха признати за виновни по време на процеса в лондонския съд „Олд Бейли“ през март: те не успяха да убедят журито в своята невинност.

Клетката е била ръководена от чужбина от австрийския гражданин Ян Марсалек. Той е управлявал бизнес в Германия и е станал агент на руското разузнаване. Шпионската мрежа е участвала в операции срещу журналисти, които са разследвали работата на руските разузнавателни служби. Един от тях, Роман Доброхотов, смята, че всичко това е направено по нареждане на руския президент Владимир Путин.

По време на съдебния процес в Лондон беше изслушана информация за две жени, които са участвали в наблюдението в Европа.

Би Би Си успява да ги идентифицира, като черпи информация от отворени източници в интернет и разговаря с осведомени.

Мистериозният служител на авиокомпанията

Жителката на българската столица София Генчева работи в гражданската авиация и благодарение на това извлича данни за полети на хора, които представляват интерес за шпионската мрежа.

Шпионите са летели със същите полети, които са ползвали наблюдаваните, дори са заемали съседни места. Опитвали се да са възможно най-близко до целите, за да видят какво пишат в мобилните си телефони. В един от случаите те успели да видят ПИН кода на телефона на журналиста Роман Доброхотов.

Цветелина Генчева е била част от група, изпратена в Берлин, за да шпионира Доброхотов, и е била включена в чатовете заедно с трима души, осъдени за шпионаж във Великобритания. Ръководител на клетката е бил Орлин Русев, а шпионажът е бил координиран от Бисер Джамбазов и Катрин Иванова.

Генчева получава данни за полетите на журналиста Христо Грозев и е натоварена със задачата да събере възможно най-много информация за движението на друг обект на наблюдение – руския дисидент Кирил Качур.

Пълното име на Генчева не е обявено по време на процеса в „Олд Бейли“: мистериозната служителка на авиокомпанията е наричана „Цветка“ или „Цвети“.

Журналистите на Би Би Си първоначално идентифицират Генчева чрез страниците ѝ в социалните мрежи. Във Фейсбук тя е поддържала контакти с Катрин Иванова и Бисер Джамбазов.

След това разбират, че е работила за авиокомпания.

В профила ѝ в LinkedIn пише, че е служител по продажбата на билети в туристически компании. Българската база данни за регистрирани фирми показва, че тя е едноличен собственик на International Aviation Consult.

Екранните снимки на данни за полети, открити на твърдия диск на лидера на руската клетка, са от софтуера Amadeus – система, широко използвана в авиационната индустрия. В профила си в LinkedIn Генчева пише, че владее свободно тази програма.

След като разследване на Би Би Си установява самоличността на Генчева, източник е потвърдил, че тя е известна и на българските служби за сигурност като човек, свързан с шпионската мрежа, но официално не е обвинена в нищо.

Журналистите на Би Би Си са се свързали с Генчева на българския телефонен номер, който тя използва при работата си в сферата на недвижимите имоти. Когато чува кой я търси и че разговорът се записва, прекъсва връзката, без дори да изчака да разбере за какво ще говорят.

В отговор на писмото, в което се излагат доказателствата, свързани с нея, тя заявява, че „не желае да коментира случая“ и не е съгласна да се използва името ѝ. Пише отговора си на български език, защото не говорела добре английски. В публичния си профил в LinkedIn обаче тя описва нивото си на английски език като „свободно и професионално“ и твърди, че има диплома за това.

Жената от Виена

Цветанка Дончева е помогнала за шпионирането на разследващия журналист Христо Грозев във Виена. Грозев е живяла в апартамент срещу дома й и Дончева е снимала всяка негова стъпка.

Плаща й се и за организирането на антиукраинска пропагандна кампания, в рамките на която в различни части на Виена се лепят стикери. Целта на кампанията е била да представи поддръжниците на Украйна като неонацисти.

По време на процеса в „Олд Бейли“ е изслушана информация за някаква „Цвети“, която е била част от клетката, а Би Би Си установява, че зад „Цвети“ се крие Дончева, като разглежда профилите ѝ в социалните мрежи. Впоследствие самоличността ѝ е потвърдена от източници във Виена.

В австрийската столица тя се е срещнала с поне трима души, съдени по британското дело: Ваня Габерова, Бисер Джамбазов и Катрин Иванова.

Сред лицата, които Дончева е трябвало да следи, са високопоставени австрийски служители, включително ръководителя на Дирекцията за държавна сигурност и разузнаване (DSN) Омар Хаджави-Пирхнер, както и австрийската разследваща журналистка Анна Талхамер, която е писала за руския шпионаж.

Официално Дончева е безработна. Арестувана е от австрийската полиция през декември миналата година.

Според съдебните документи, оповестени първо от австрийските списания Profil и Falter, тя е „силно заподозряна в извършването на престъпление, свързано с тайна разузнавателна дейност, вредна за Австрия“.

Тя признала пред разследващите, че е извършвала наблюдението по молба на дългогодишната си приятелка Ваня Габерова, една от шестте български гражданки, които очакват присъда във Великобритания. Габерова ѝ е дала списък с хора, адреси и снимки.

Първоначално Дончева казва пред полицията, че е била заблудена за истинската цел на наблюдението, като първо са й обяснили, че участва в „студентски проект“, а след това, че работят за Интерпол. Според австрийските следователи обаче е „невъзможно да си представим“, че Дончева е повярвала на подобни съмнителни обяснения.

В документите се казва, че разузнавателната клетка, в която Дончева е участвала, е била ръководена от Ян Марсалек, който е правил това от Москва и от името на руското разузнаване. В тях се посочва също, че тя е била вербувана от Марсалек и ръководителя на британската клетка Орлин Русев.

Според съдебните документи именно Марсалек е разпоредил наблюдението на Анна Талхамер. Дончева признава пред полицията, че е направила снимки на тогавашното работно място на журналистката и се е опитала да я наблюдава от съседен ресторант.

Талхамер, която сега работи като редактор на австрийското списание Profil, казва, че за първи път е научила за наблюдението миналата година – от полицията. Сега вече знае, че е била следена от известно време.

„Тя определено седеше срещу офиса в един много хубав рибен ресторант. Горещо препоръчвам този ресторант. Оплакала се е, че е много скъпо, че й трябват повече пари. И ги е получила“, казва журналистката.

Според Талхамер жената е шпионирала няколко „високопоставени личности“.

Журналистката не знае на кои други места е била шпионирана, но е наясно, че някои от източниците ѝ са били разкрити – и някой се е опитал да проникне в домовете им.

Както казва Талхамер, „Виена е столицата на шпионажа“, но все още никой в града не е осъден за това, а „местните закони са много подходящи за шпиони“.

„Разстроена съм и, честно казано, малко уплашена. Живея сама с дъщеря си. Не е много приятно да осъзнаеш, че държавата не се интересува, когато някой заплашва журналисти, политици или някой друг“, коментира тя.

Дончева е активна в социалните мрежи (дори създава акаунт в TikTok за котката си), а през 2022 и 2023 г. публикува свои снимки във фейсбук, на които носи тениска с портрет на Владимир Путин. Когато един потребител публикува коментар, че голям процент от рускините искат да имат дете от Путин, Дончева пише, че не само в Русия – и добавя емотикон.

Когато кореспонденти на Би Би Си се приближават до Дончева на улица във Виена, тя отказа да признае, че се казва Цветанка Дончева, или да отговаря на въпроси. Въпреки това журналистите са я идентифицирали.

Тя носела дрехите, които се виждат в публикациите в социалните мрежи: син спортен костюм, очила и калъф за мобилен телефон с разпознаваема шарка. Вижда се да влиза в къщата на регистрирания домашен адрес на Дончева – и това става по-малко от 20 минути след като жената не признава, че е Дончева.

Двете жени са работили с шестимата български граждани, които бяха признати за виновни в шпионаж в полза на Русия.

Британската полиция иззе близо 80 000 съобщения, разменени между Русев и неговия водач Марсалек в Телеграм. Съобщенията включват подробности за многобройните операции на клетката през годините, предшестващи февруари 2023 г., когато дейността им е прекъсната от полицията.

Русев и Марсалек обсъждат отвличането и убийството на журналистите Христо Грозев и Роман Доброхотов. Докато са били във Великобритания, шпионите дори са обсъждали действия срещу украински военни, обучавани в американска военна база в Германия.

За разлика от шестимата, осъдени в Обединеното кралство, Дончева и Генчева не са арестувани и не са признати за виновни за никакви престъпления. Искането на австрийските прокурори за предварителен арест на Дончева е било отхвърлено – и тя е освободена.

Австрийският съд постанови, че Дончева няма да се укрие от разследването, тъй като е „социално интегрирана“ в страната и се грижи за майка си. В съдебните документи се казва също, че рискът от повторно извършване на престъпление не е твърде висок предвид лишаването от свобода на съучастниците ѝ в Обединеното кралство.

Анна Талхамер не може да разбере как човекът, който я е шпионирал, е бил освободен: „Може би все пак не трябва да вярват на всичко, което казва един шпионин“.

Според Талхамер австрийските разузнавателни служби подозират, че има и други шпионски клетки, чиято дейност продължава дори след ареста на шестимата българи във Великобритания.

Генчева все още живее в България и се представя като опитен професионалист, работещ в авио- и туристическата индустрия.

След като Би Би Си се свързва с нея, Генчева променя името си в профилите си във фейсбук и LinkedIn. Но тя все още посочва уменията си като професионално владеене на авиационната система Amadeus.