Не може едни напълно завършени язовири да не се пълнят с вода от 31 декември досега, защото не са предадени и не са вкарани в експлоатация, заяви служебният министър на икономиката Кирил Петков.

„Министерство на икономиката в момента е структурирано по малко странен начин. Огромна част от дейността му е под шапката на Държавната консолидационна компания. Това е държавна компания, под която има монтажи по язовирите, Военно-промишления комплекс и други дейности. Това е причината министърът да няма директен достъп до активите, дружествата и дейностите, които се случват под тази шапка. Държавната консолидационна компания има свой борд на управление, който е зависим и е нает през новия Закон за публичните предприятия. Тази шапка разрешава държавните пари да не минават през обществени поръчки, а Държавната консолидационна компания дава 100% аванс на друга компания, а монтажи дава на външни изпълнители без обществени поръчки. Това за мен е много непрозрачна структура, която е законна. Откъде-накъде 600 млн. ще се раздават без обществени поръчки и как се решава коя компания ще вземе договор за 3 млн., например, без министърът на икономиката да има поглед върху това раздаване“, каза Петков пред БНР.

„Представяте ли си тук сме за 60 дни и министърът да източва три язовира за един уикенд, за да се снимал. Най-невероятно е, че освен че съм ги източвал, съм и затревявал много бързо. Вместо да си помислим къде са грешките и защо се е допуснало да се стигне дотам, някои си фантазират, че едва ли не единствената цел е да се направи пиар кампания. Мен въобще не ме интересуват пиар кампаниите“, добави той.

В следващите две седмици ще има ново управление на Българската банка за развитие, обяви служебният министър. „Вече месец и една седмица има едно надиграване със съществуващия надзор на ББР. За мен тези хора са допуснали огромна грешка. Петков уточни, че ББР е дала 946 млн. лева на 8 клиенти и още близо 1.8 млрд. лева на останалите 12, което прави общо 20 клиенти. „Това е абсолютно нецелево използване на държавните средства за подпомагане на малкия и среден бизнес, което е целевата ситуация на банката. Ние много искаме да видим точно как са ги раздали тези пари. Не знаем по какви условия и по какъв начин. Страшно бавене и недаване на информация има в момента. Уволних двама от съществуващия надзор, които са раздавали тези кредити. Те пък ни вкараха в съда и обжалват, че нецелесъобразно са били уволнени. Това е една игра на време и те много се надяват, че няма да ми стигне, така че да стигнем до истинската смяна на управлението на ББР“, каза министърът. Вярвам, че в следващите две седмици ще влезем с много професионален надзор, ще има смяна при управителите на банката, а аз вече сложих и ограничение никой да не може да дава повече от 5 млн. от тази банка“, допълни той.

Ще се помисли още по-широко кои са най-добрите и най-евтините начини за България да има електричество със зелени технологии, посочи икономическият министър във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост. „Видях радикална смяна на идеята не само с газта, но и възможност за зелена енергия по умен начин – да се мисли как пикът на България за електроизползване да бъде покрит с възможно най-евтиния начин със зелени технологии. В моето министерство има два фиша от плана или програми, през които тези 12 млрд. ще се инвестират. Те саза грантови схеми за бизнеса и за индустриални зони“, обяви Кирил Петков.

Грантовата схема за бизнеса е 900 млн., но министърът се надява тя да се качи на 1.4 млрд. и самата структура да не бъде само грантове, но да има и дългови и дялови инструменти, за да се даде възможност за иновации, стартиращи нови компании, високи технологии и модернизация“, уточни министърът.

Имаше много малко пазарен компонент в плана. Вторият фиш беше за четири индустриални парка, за които ще се дадат по 100 млн. за всеки. Кой от министерството знае най-добре къде е най-оптимално да се построят. Идеята е да вкараме парите в един фонд, в който всеки голям клас А инвеститор може да кандидатства и да каже къде иска да бъде. Този фонд да им даде възможност да се инвестира за обща инфраструктура, но не за един производител, а един инвеститор да бъде не повече от 10% от целия парк. С други думи – да се строи там, където има нужда и да се конкурират общините с инвеститорите кой да получи тези пари. Така отпушваме планирането да бъде там, където има истинско търсене“, каза още Петков.

По темата за предстоящата среща „Три морета“ министър Петков заяви, че на нея ще участват 12 страни от Централна и Източна Европа, които трябва да направят общи проекти, така че да има повече взаимосвързаност между икономиките и самите страни.