Според проведено неотдавна преброяване в няколко големи британски града вече може да се говори за “бяло малцинство”: така е в Бирмингам, Манчестър или Лондон. Британският есеист Дъглас Мъри анализира тази промяна и нейните последствия в интервю за “Фигаро”.

– Според едно преброяване делът на “белите” в Англия и Уелс рязко намалява от двадесет години насам. Освен това християните вече представляват по-малко от 50% в страната, докато мюсюлманите бързо се увеличават. Това промяна ли е в историята на Великобритания?

– Това е промяна, но тя е част от една вече стара траектория. През 90-те години на ХХ век средната нетна миграция към Великобритания беше няколко десетки хиляди души годишно. В годините след победата на лейбъристите на власт през 1997 г. тази цифра нарасна на стотици хиляди годишно. Миналата година тя достигна рекордно число от половин милион. Разбира се, тези явление имат последствия и с времето населението се променя. Описах това след публикуването на последното преброяване преди десет години и писах за по-широките последици за Великобритания и целия ни континент в “Странното самоубийство на Европа”. Но хората все още не знаят какво да правят в сферата на имиграцията. Така е навсякъде в развития свят. Политиците са твърде слаби, за да наложат закона, населението се променя и всеки, който каже, че не харесва това, веднага е обявен за расист. Намирам за забележително, че сме постигнали толкова малко, изправени пред толкова огромни промени. Имаме чувството, че сме попаднали в един и същ капан, навсякъде и винаги.

– Не е ли това логично развитие, тъй като Великобритания е толкова стара империя и е запазила Британската общност?

– Не е задължително, въпреки че някои хора обичат да изтъкват този аргумент, обикновено с удоволствие. Те казват “Империята отвръща на удара”, сякаш цитатът от филм от поредицата “Междузвездни войни” е достатъчно духовит, за да отклони истинска дискусия. Не виждам никаква причина да обяснявам прекалената толерантност на Великобритания към нейните граници от 50-те години на ХХ век насам. Преди това сме имали много хомогенно население в продължение на хиляда години. Но щом политиците загубиха контрол над имиграцията – а в някои случаи я подпомогаха – те никога не можаха да си го възвърнат. След това се случиха две неща едновременно. Силно подценихме броя на хората, които искат да дойдат на нашите брегове, и силно надценихме способността си да интегрираме тези хора.

– Съпътствана ли е настоящата демографска промяна от културни и политически сътресения?

– Разбира се. Миграцията засяга всичко. Тя засяга начините на гласуване, обществените модели, нагласите, социалната хармония и решенията, които страната може да вземе. Добре известно е например, че (след едно изтичане на информация от Министерството на отбраната преди няколко години) има някои външнополитически въпроси, по които Великобритания – както и Франция – не могат никога да се намесят. Заради населението, което днес живее в нашата страна, ако в Пакистан например започне революция – което напълно би могло да се случи – какво би могло или би искало да направи британското правителство, имайки предвид населението в нашата страна? В национален план, когато в някои кина в началото на годината беше прожектиран един филм и беше обвинен в богохулство срещу ислям, гневни тълпи от мюсюлмани протестираха и филмът беше изтеглен. Полицията смята, че това е голяма победа за мира. Аз мисля, че това е ужасна капитулация пред хора, които не би трябвало да са тук, ако не разбират свободата на словото.

Но става въпрос и за душата на една нация. Такава душа не се предава за един ден. Хората, които са израснали в една страна и имат дълбока връзка с тази страна, имат различна връзка от някой, който е пристигнал вчера. Това е неизбежно. Така че, колкото по-голяма е имиграцията, толкова повече се променя вашата страна, толкова повече се променят нагласите – и това включва нейните добродетели, между другото. Просто съм изненадан, че хората са толкова сдържани да признаят това. Мога само да предположа, че е защото им се иска да не е така. Но да искаш едно нещо да е вярно не е същото като това да е така. Нашите страни говорят за интеграцията сякаш това е добре разбрана наука. Всъщност интеграцията е много нестабилна ненаука.

– Говорителят на премиера Риши Сунак – самият той индуист и от индийски произход – заяви: “Очевидно Великобритания е разнообразна страна, това е нещо, което трябва да се приветства”, “това включва многообразието на религиите”. Някои западни народи изразяват страха си, че културното и политическото им наследство може да изчезне.

– Не виждам защо хората да нямат право да се тревожат за своето политическо и културно наследство. Останалата част от света се тревожи. Ако току-що беше направено преброяване в Индия и то беше разкрило, че индийците вече са малцинство в Делхи, Джайпур, Мумбай и Бангалор, мисля, че индийците щяха да се запитат защо. Разбира се, това е сложно. В известен смисъл е нещо хубаво, че нашата система е отворена и многообразна. Горд съм, че човек от индийски произход може да стане министър-председател на Великобритания, въпреки че е невъзможно да си представим бял човек от британски произход да може да стигне до този пост в Индия. И все пак, както често съм казвал и както са ме упреквали безкрайно, ползите от многообразието не са неизчерпаеми. Има един етап, в който наистина сте разводнили културата си до такава степен, че вече не сте това, което сте били. Или дори разпознаваем. Някои хора се радват на това. Аз не съм от тях, до голяма степен защото обичам страната и обществото си и това, което бяхме, и не одобрявам факта, че това, което се случи с имиграцията, се случи срещу ясните желания, декларирани и повтаряни на всички избори, на общественото мнение.

– Дори миграционните потоци да бъдат овладени в бъдеще, въпросът за интеграцията стои в повечето западни общества. Как да се справим с това предизвикателство?

– Само три неща имат значение по въпроса за имиграцията: скоростта, културата и броя. Ако скоростта и броят са твърде големи, не можете да се справите с нея и всички политици просто прехвърлят проблема на своите наследници. Въпросът за “културата” е труден. Лично аз бих предпочел имиграцията да идва по-скоро от подобни, а не от много различни култури. Но онези от нас, които поддържаха тази гледна точка, явно загубиха в огромното меле от леви активисти и други, които публично заявиха, че харесват безпорядъка на имиграцията през ХХ век, защото (както каза един лейбъристки апартачик) “си пъха носа в многообразието”. Ще видим много бързо дали ще продължат да одобряват този спектакъл и дали все още смятат, че рисковете, които се поели за бъдещето на нашето общество, са си стрували.

Превод: Гласове