Ако колегиалността сред политиците е в криза, колегиалността сред журналистите е в пълен разпад.  Прословутата Илиана Беновска, освен че поставя на изпитание нервите на всички журналисти по време на събития за медиите, нагло плагиатства въпросите им и отговорите, които получават на тях, и след това ги пуска в публичното пространство, подписани с нейното име.

Действието е подробно описано в Наказателния кодекс и е крайно време тя да понесе отговорността си за това.

Защото трудно би могъл да си представи човек как би поднесла като интервю невчесаните размисли и нравоучения, които държи по време на пресконференциите на политиците, опитвайки се да ги представи като въпрос. Битката ѝ първа да получи думата често е съпроводена с ръгане с лакти, ако някой се е озовал пред микрофона преди нея, докато не освободи мястото.

Твърди се, че някои политици я използват и за пиарски съвети. След днешното ѝ дефиле в централата на БСП и Народното събрание това вече крие доста опасности за тях, като се има предвид поговорката, че лошият пример е заразителен.

Беновска демонстрира невиждан хай стайлинг в партийната централа и в парламента. Тя се появи с ушанка, анцуг, гарниран с огромни лъщящи камъни, груби маратонки за планината и чанте в стил „минах през Илиянци“. Цената на целия тоалет няма никакво значение, още повече, че резилът струва скъпо – във всяко отношение.

Дамата, която не се посвени да облече дори абитуриентската бална рокля на дъщеря си за събитие на КРИБ, не свали алпийската ушанка в нито едно от затворените помещения и гордо окачи шукаритетното си чанте на стойката на ограничителите пред трибунката в парламента, та ако някой не го е видял, да не пропусне. И правилно постъпи, когато, заканително разкрачена и с ръце в джобовете, се представи, че иначе някой можеше да си помисли, че покрай снежните стихии някакво Йети е тръгнало из официалните сгради да търси справедливост.

Цялото това нещо, което представляваше днес журналистката обаче, нямаше как да не бъде забелязано, особено от политиците, които сериозно трябва да се замислят докъде са докарали родното здравеопазване. Както и от хората на пропускателните пунктове, които строго следят външния вид на влизащите и в летните жеги дори не допуснаха журналистки с рокли без ръкави, та трябваше да изкупуват шаловете от близките магазини, за да влязат в парламента.

Явно след палавите ѝ атракции по избори да пита политиците за тестостерона, да подарява фланелки със собственото си име на гостите си и да мятка ябълки по хората из институциите, това е последното издихание от серията „Някой да не ме е забелязал!?“.

Но как да изглежда Беновска, си е дълбоко нейна грижа. Дето се казва, на човек можеш да му вземеш насила, но насила не можеш да му дадеш нищо. Грижа на всички останали обаче е законът за авторското право в тази наша държава да се спазва стриктно, особено от такива „морални блюстители“, на каквато обича да се прави дамата.

Другото се нарича плагиатство и е трудно да се каже кое е по-позорно – дали да се появяваш в институциите и партийните централи като клошар, влязъл да се стопли за малко, или да се подписваш под чужди въпроси и съответно новини.