„В момента рафинериите работят с петрол, който е произведен през ноември. Той е докаран от рафинериите при търговците през януари и февруари. Тогава петролът е струвал 55-60 долара за барел.“
Това е обяснението на въпроса защо въпреки шоковото намаление на цената на суровия петрол на световните борси българските бензиностанции продължават да продават бензин и дизел на старите цени. То дойде днес от Живодар Терзиев – председател на управителния съвет на Българската петролна и газова асоциация.
Припомняме, че в понеделник сутринта пазарът на суров петрол се срина и цените паднаха с цели 30% в дневната търговия. Причината – новата ценова война между Саудтиска Арабия и Русия. Рияд реши да увеличи добива и да обяви големи отстъпки заради решението на Русия да се откаже от договорката в рамките на ОПЕК+ за съкращаване на производството.
Терзиев обясни днес, че евтиният петрол днес е фючърс, който ще бъде доставен на рафинериите през май и оттам ще започне да се разпространява по бензиностанциите. Така че реално сериозно намаление може да се очаква тогава, и то само ако ситуацията продължи да се развива като в момента.
Въпреки всичко Терзиев призна с „половин уста“, че наистина има разминаване в бързината на промяна на цената, когато се налага увеличение за крайните потребители и когато се налага намаление. Първоначално той обясни, че „съществува психологическа и маркетингова забележка от пазара, че понижението е по-бавно, отколкото повишенията“.
След като обаче водещият Антон Хекимян повтори въпроса, Терзиев заяви:
„Да, възможно е понижението да е по-бавно, отколкото повишението. Но това е просто застраховане на риска. Никой не иска да загуби от пазара, но повечето търговци искат да се възползват от него. Въпреки това през 2019 г. цените бяха стабилни, имаше няколко възможности за повишение, но ние не го направихме.“
Той обясни, че и в момента се наблюдава някакво намаление на цените за крайните потребители, но то е в размер на 2-3 стотинки. Все пак цени около 2 лв. на литър се очаквали в края на март, но ако в тези броим и включените от търговците специални отстъпки, бонуси, смарт карти и търговски игри.
Преоценяването на вече закупените наличности пък водело до загуби от няколко милиона за българския бизнес. В световен мащаб щетите са за няколко милиарда.
