Голмайстор номер 1 в националния ни отбор Димитър Бербатов рядко коментира своя личен живот. Той разказа любопитни подробности за трудностите в кариерата си, приятелството, децата си, войната в Украйна.

„Мъжкото приятелство и рицарството е процес, в който растеш и сам си налагаш морални ценности, за да се развиваш. Можех да не бъда лоялен към моите приятели, но не бях такъв. Така стигаш до етап, в който знаеш, че на тези приятели можеш да се довериш за каквото и да е. Когато можеш да покажеш, че можеш да си честен и откровен с приятелите си, тогава има истинско доверие. По-правилното е да не се притесняваш да говориш с другия. Когато преодоляваш трудностите, тогава възмъжаваш. Това е един неосъзнат процес. Аз гледам филми и чета книги, за да гледам другите как са се развивали. Компасът ти винаги трябва да е насочен към целта. Трудностите са ме изградили такъв, какъвто съм. Добрите времена създават слаби хора. Слабите хора създават трудни времена, а после трудните времена създават силни хора и това е кръговратът на живота.

Имаше един мач с „Левски“, който загубихме, а аз пропуснах гол, бе катарзис за мен в най-ранна възраст. Тогава се опитаха да ме пречупят, но моята самодостатъчност ми помогна да го преодолея. Тогава се чудех защо идват толкова упреци. В такива моменти се отказваш или продължаваш напред и аз продължих. Свикнал съм да бъда единак и тогава това ми помогна да продължа напред. Аз вярвам в знаците. Преди пандемията аз вече бях спрял с футбола и един ден се погледнах в огледалото и не се харесах. Премерих се и видях, че съм 91 килограма, а по принцип съм бил 83-84. Казах си, че работата не е добре. Усетих, че имам разни болежки и започнах да се съмнявам. Ходих на доктори, които казаха, че всичко ми е наред, а аз не се чувствам добре. Тогава започваше пандемията, като попаднах на една книга за здравето. Започнах да изучавам как да се храня и от почти три години съм веган. Усетих го, че това е моето нещо и го пробвах, но полека-лека. Интуицията ми го подсказа, тялото ми го подсказа“, сподели Бербатов пред „Дарик радио“.

„Дезинформацията за войната на моменти е много повече от реалната информация. Често казвам това на майка ми и баща ми, за да ги успокоя. Цялата общност в Европа се поддава лесно на дезинформация. Всеки си избира на какво да вярва, дали ще вярва на всичко, което прочете или чуе, или ще се замисли. Същото е сега с проблема с олиото и бензина. Това показва колко лесно могат да се манипулират обществените маси.

Съмнението е полезно. Ако някой учен тръгва да прокарва теза и стига до откритие, по пътя съм сигурен, че се съмнява. Нещата, които аз правя, също ги подлагам под съмнение. Повечето пъти съм продължавал след такива моменти, базирайки се на ината си. Хората трябва да виждат доводите и да стигнат до решение. Може ли тази война да се обясни на децата ми, освен да им кажа, че е нещо отвратително. На моменти се чудя по тази тема какво да кажа на децата си, че това нещо е отвратително, но се случва. Средата, в която децата се развиват, е много важна. Ако детето ти не е в правилната среда, то може да израсне с принципи и виждания, далечни от твоите. В моята глава, ако оставим настрана, че винаги съм седял далеч от политиката, никога не съм си представял, че толкова близо до нас ще се случи нещо подобно. Видяхме какво стана в Ирак, а ето сега е до нас. Започваш да си задаваш въпроси, да се съмняваш. Почва да се насажда лека паника и страх. Надявам се това нещо да свърши колкото е възможно по-бързо и никога повече да не се случва нещо подобно“, продължи бившият национал.

„Преди Англия бях в Германия и това е много важно, защото отидох там на 19 години. Това е моментът, в който, ако съм си мислил, че знам и мога всичко, попадам в тотално различен град и държава. Това е психически, физически, спортен и културен шок. Аз съм принуден да вляза в тази среда. Сам стигнах до извода, че трябва да се приспособя. Опитвам да си помогна сам на себе си, ако съм объркан много, тогава търся съвет от другаде. Знаех, че ако не вляза в тази среда, тя ще ме изрита и ще трябва да се върна. Аз на моменти съм голям егоист и съм си самодостатъчен, но това ми е помогнало в тези моменти в кариерата си, когато съм бил сам в чужди държави. Ако не си спокоен сам със себе си, ще трябва да се върнеш. Ако човек се е предал, значи не е устоял на това, което е трябвало да свърши. Аз като се връщах в България, беше по-лесно аз да променя ценностите на приятелите ми, а не те моите. Аз водех с пример и на терена, и извън терена. Показваш и водиш с пример хората около теб и те започват да искат също да пробват така. Исках хората, с които контактувам, да растат заедно с мен в развитието ми.

Хората, които срещнеш в друга държава, може да те накарат лесно да забравиш корените си и приятелите си. Но аз не исках да е така, исках с моите приятели да вървим нагоре. Ако си кон с капаци, не можеш да растеш като човек и трябва да си отворен за нещата, които могат да ти помогнат да се развиваш. Баба ми успя да вкара в мен и брат ми чувството да вярваме в Бог. Не знам как да го опиша, но сигурно има нещо над нас. Аз си говоря за това с приятелите ми. Освен религиозно, вярвам в себе си, в знаците вярвам. Гледам обаче да не задълбавам, защото и това не е хубаво. Вярата и в себе си, и в друго, ти помага да преодолееш трудните моменти и след това да си дадеш сметка за това“.

„Моралният компас е много важен, особено когато си лидер. Ако хората около теб не са достатъчно силни с моралния си компас и взаимно да се държите, тогава има много съмнения. Това е екипна работа. Това се опитваме да направим с моя екип. На моменти е грозно, тъжно и разочароващо, но докато не ставаш такъв, както другите, срещу които се бориш, тогава няма проблем. За мен няма проблем някой да каже извинявай. Не харесвам хора, които не могат да казват „Извинявам се, не съм прав“. Аз самият съм имал такива моменти. Това са моменти, в които узряваш и психически, и физически. В Германия се научих да съм човек и мъж. Въпреки че не ми се тръгваше, знаците ми показаха, че трябва да изляза от зоната си на комфорта. Мен ме беше страх, но отидох в Англия. Там продължих с надграденото от Германия и тръгнах към моя връх на планината. Когато го достигнах, бях много горд от себе си. Човешката природа е такава, че негативните мисли на моменти преобладават. Това не ни прави повече лоши, мисля, че по природа. Средата, в която е човек, понякога го кара да е такъв, но ако той е силен, може да се справи“.

„Социалните мрежи са полезни, но могат да бъдат и вредни. Аз съм късметлия, че докато играех, не бяха толкова развити. Днес, ако футболист направи един лош мач, един лош пас, и хората започват. Критиката отстъпва място на злобата. Идва расизъм. Затова трябва да се работи по този въпрос. Младото общество е разглезено. Социалните мрежи до някъде диктуват какво да се случва, но го правят повече към младото поколение. Аз ако тръгна да следвам даден път, който ми е показан от собствената ми интуиция, дори всички да ми казват, че не е правилно, аз не спирам. Нещата, които те плашат, но ги правиш, тогава е правилно. Затова и аз опитвам винаги да заставам срещу трудностите. Понякога като човек не съм чужд на чувства като злоба и отмъщение, но мога да прощавам. По пътя си съм прощавал много пъти и се надявам, че и хората на мен са ми прощавали. Не ти трябва празник, за да искаш прошка от някого. Екипът ми ми помага да се справя със страховете. Всеки в някакви моменти е бил глупав. Надявам се тези моменти да стават все по-малко и се старая да го правя. Не трябва да мислим, че това, което се случва в България, го няма в другите държави“, завърши Бербатов.

Източник: „Труд“