Съседите на Украйна – Полша, Молдова, България и така нататък – спешно посрещат стотици хиляди бежанци от тази страна. Те са приемани с цялата възможна сърдечност, до безплатни жилища, храна и лекарства. Въпреки това начинът, по който много от новодошлите реагираха на това гостоприемство, изненада хората от тези страни.

Конфликтът в Украйна предизвика вълна от вътрешно разселени лица и бежанци, които заминаха за страни, съседни на Украйна. Представителят на Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците Шаби Манту твърди, че към 2 март почти 836 000 души са напуснали Украйна. Към 4 март вече са над милион. Според съобщения в медиите приблизително 500 хиляди от тях са пристигнали в Полша, над 100 хиляди – в Унгария. Едва ли някой е броил колко са станали бежанците, които не са напуснали страната.

Всъщност те са дори повече. Преместването на служители на отделни компании (заедно със семействата им) започна през декември и продължи през първите месеци на 2022 г. Освен това украинците пътуват не само до страните от ЕС, но и до Турция, Молдова, Русия и Беларус. Разбира се, такъв брой хора, които се местят едновременно, няма как да не създаде напрежение и конфликтни ситуации.

Празни рафтове и „изходна такса“

На територията на Украйна пътищата са задръстени от автомобили и автобуси с бежанци. Заради проверките на ГКПП трафикът е силно забавен, а пред пунктовете, водещи към съседни страни от ЕС, се редят опашки от няколко десетки километра. Украинската митница по западната граница и преди беше известна с корупция. Сега търсенето на „допълнителни услуги“ се е увеличило многократно – да се заобиколи опашката, да се даде зелена светлина за заминаване на мъж на 19-60 години. Украинските медии съобщават за масови случаи на подкупи на граничари. Заобикалянето на опашката днес струва от 1500 долара, преминаването на границата за човек без разрешение от военнокомата – около 5000 долара.

Друг проблем е, че храната в Лвов свършва. Търговската мрежа във всеки град е проектирана за определено, добре познато търсене. Първо самите жители на Лвов започнаха да се запасяват с храна (в очакване на специалната операция, която идва при тях), а заселниците създават допълнително вълнение: „Донесете храна от Европа! Рафтовете на магазините са почти празни!”, се обаждат жителите на града.

В югозападна посока (към Молдова, както и към Румъния и Словакия) отидоха още няколко десетки хиляди души. Все още няма новини от Румъния и Словакия, но за молдовците украинските бежанци се превърнаха в истински културен шок. Както свидетелстват и видео съобщенията до вече пристигналите и бъдещи бежанци.

Нескромно поведение

Основното оплакване е, че бежанците забравят, че „тук не са си вкъщи“ и започват с претенциите: искат да говорят на украински с тях, изискват комфортни условия за настаняване, опитват се да майданят – като цяло се държат така, както са свикнали у дома.

Отделен момент – всичко това се прави, включително и от мъже на военна възраст. Да пропуснем въпроса как изобщо са се озовали в Молдова, въпреки че след въвеждането на военно положение границите за тях са затворени. Е, човек не иска да се бие за Порошенко и Зеленски. Затова той взема семейството си, дава пачка долари в ръката на граничаря, отива някъде във Молдова и тихо прекарва смутното време там.

За обективност, не всеки прави това: от 24 февруари няколко десетки души, които са били на работа, се завърнаха в Украйна от Европа. Но тези, които първо викат „Слава на Украйна!“, а след началото на специалната операция, тичат към Молдова, за да викат „Слава на Украйна!“ и да тероризират сервитьорите на украински език – това вече е трудно разбираемо.

А ето и кадри от България. Любимата дисциплина на украинския патриот – да рисува и разваля паметници – леко напрегна местните. Въпреки че самите те не са светци.

Полша: чакаме до пет милиона бежанци

Подобни новини идват и от Полша.

„Скъпи доброволци, любезно Ви молим да предупредите всички хора, че не са клиенти на туристическа агенция и няма да бъдат докарани в петзвезден хотел“, гласи текстът в една от полските социални мрежи. “Поляците не са длъжни да предоставят някакви супер условия и да обслужват посетители. Има много оплаквания от жители на Полша, че украинците идват, въртят носове, като виждат, че кухнята се споделя от две различни стаи за различни семейства, и си тръгват мълчаливо. Молба към доброволците – необходимо е да се филтрират тези, които наистина се нуждаят от жилище, и тези, които искат комфортни условия. Нека последните сами си търсят жилище”.

И това въпреки факта, че в Полша чакат наплив от един до пет милиона бежанци, тоест условията за новодошлите само ще се влошават. Това означава, че подобни конфликти ще станат постоянни.

Между другото, поляците не само приемат украинци, но и веднага ги приобщават към случая: пазарът на труда е отворен за тях. Това има своя логика: вместо да приемаме неясен брой бежанци и да товарите държавния бюджет, е по-лесно е да ги настаните и да им дадете работа, да ги оставите да се изхранват сами.

Само в това решение се крият клопки. Първо, украинците вече са най-голямата диаспора в Полша. И пристигането на още стотици хиляди сънародници, разбира се, ще свали цените на пазара на труда. „Вече работихме там за стотинки, а сега изобщо ще орем срещу храна“ – такива нещастни настроения царят сред гастарбайтерите.

Вторият потенциално конфликтен момент е вече международен. Колкото по-малко плащат на украинците, толкова по-малко започват да плащат на самите поляците, те вече знаят тази зависимост.

На Запад!

И това е положението в Полша. Докато ЕС като цяло го чакат проблеми, пред които дори притокът на сирийски бежанци бледнее.

„Искаме да приложим за първи път правната рамка, създадена след Балканските войни. Това означава, че от бежанците от Украйна няма да се изисква да преминават през процедурата за убежище. Те ще получат временна закрила в ЕС за срок до три години“, каза германският вътрешен министър Нанси Фезер. С други думи, днес можете абсолютно законно да заминете за Европейския съюз само въз основа на наличието на украинско гражданство. И да седи там следващите три години на социални помощи.

От хуманитарна гледна точка това, разбира се, е благородно. Но има един нюанс. За жителите на Харков и Мариупол е нереалистично да стигнат до ЕС. От Волноваха също. Е, кой ще се осмели да премине през военните зони? При това с деца, котки и възрастни хора? Следователно в ЕС под процедурата за временна закрила ще бъдат предимно жителите на Западна Украйна – които (поне досега) изобщо не са били засегнати от военните действия. Е, освен от липсата на гориво и празните рафтове на магазините.

Следователно, ако служителите на ЕС наистина искат да помогнат на украинците, тогава те трябва да принудят Зеленски, чрез посланиците на Г-7 и представителството на ЕС в Украйна, да бъде по-сговорчив в преговорите. Още по-добре, силно да го помолят да забрани на въоръжените сили на Украйна и териториалната отбрана да бъдат разположени в жилищни райони: ако спрат да стрелят в Украйна, тогава украинците ще спрат да я напускат.

Николай Стороженко. Превод: Поглед.инфо